Случайни 23
поддържам си пълен хладилника
обичаш ли
денят
с боклук да те поръси?
обичам да
когато боклукчиите
оповестяват с грохот края на деня ми
защо си тъй прегърбен?
какво мъкнеш?
всеки си гледа своето
къде да се забие…
душата пльосната е във чиния
и е като концентрационен лагер!
мъкна себе си на себе си съм роб
направо себенегър
не съм метежен
а съм нежен
в пуловер хубав
зареждам като секънд хенд със дрехи всичките роднини
хладилника поддържам пълен,
отказвам на съседите комуникация,
отдавам се на контемплация.
Какво бе, крал на уроди?
Хм, кой съм аз? след четири часà
се питам вече трети път
„че сам не щеш да си дадеш покой,
проблемът си е само твой“
глас автентичен
+ мълнии синтетични)
аверчето ми в ъгъла на стаята
след N-та бира ми крещи: „хей, докторе!“
(май мисли, че е в лудницата
още)
тук няма доктор, даже няма барман,
сами сме
(и самоунищожени)
дали не сме измислени? и кой го е направил?
на уродите кралят? Боже, че съм патетичен,
измислен ли съм? Или ме сънуваш?
и сянката на гривата ми на стената,
ми казва: като перуански
палач[1] си, сам самичък и към Рая се изкачваш,
какво не ти достига, какво искаш?
какво бе, крал на уроди?
а, искаш себе си?
това сериозно ли?
шепти ми някой Бог в ухото
някъде из метрото през лъщящата
катарама на чанта влачена от
някаква старица
през перона
шепти ми: е, какво, омръзна ли ти вече
да се наливаш и будуваш? и да киснеш
на острова, населен само със жени?
та, значи, искаш себе си?
и ако те дам на теб, какво ще стане?
ти ще се самоотречеш, самия себе си
ще предадеш и после? друго не остава
освен самичък да си резнеш гърлото
и толкова
изчезвай чупка махай се
дотук със слушането
а ти?
от този леден мраз
светът се е сгъстил
до няколко добри,
ала изтъркани молитви
към дъртия джелатин
с ясното лице
дето тълпите му не могат
да го линчуват
пък аз съм сам и най ми е любима
ей таз броилка за деца:
„утре пак ще съм парцал, боклук,
във властта на царя Махмурлук“
о боже мили! ама пък е гот
я гледай, нов затворник,
и девствен във гъза, говорят,
така разправя старият престъпник
изтъркан като някоя молитва
като ей тази песничка:
„пак води ме чудовище незримо
покрай зида на райската градина“
тоя ще свърши в лудница
за яки дебелаци
с ограничена дажба от цигари
и със забрана за кафе и бира
а ти? ми аз съм хубав като аз
а онзи там? а ти?
Превод от чешки: Анжелина Пенчева
[1] Препратка към пиеса от Жорж Рибмон-Десен (1884–1974), френски художник и писател, представител на дадаизма и впоследствие – на сюрреализма. Пиесата е играна в култовия театър «Освобозене дивадло» в Прага през 1929 г. – Бел. прев.