Времето на блусовете свърши, сега всеки танцува сам

Андрей Кулев

Аз съм ковач на съдбините си (строител).
И чудно ми е – когато слънцето разтопи снеговете в мен,
за какво ще използвам вестника: за шапка или за лодка

 

* * *

В прозорец на дървена лодка: небе и земя,
Полюшнаха се и паднаха във водата.

 

* * *

Човекът изтръска обущата си.
И както всяка мръсотия, снегът се стопи и изчезна за секунди.

 

* * *

След дъжда
свраката
счупи клюна си
в сребърната диря
на охлюва

 

* * *

Вземи тези февруарски кокичета.
Няма да крия, че са парникови.

 

* * *

Падна дъжд
в нощта
и вдигна
пушилка над затопления асфалт
вие се
и размива в мъгла
Жадни за светлина
мухи
пълнолуние
на календар в ъгъла
сянка
сред тъмнина на стая
И аз

 

* * *

В студената нощ децата събират сълзите си
и играят на топчета.
И все губят, все губят, губят…

 

* * *

В студената нощ децата чупеха уличните лампи.
В студената нощ децата искаха лунна пътека.

 

* * *

Видях изкривената лампа.
Тя дишаше тежко, побутвана от вятъра.
Вятърът спря.
Дрънченето също.

Коментари