Аз съм ковач на съдбините си (строител).
И чудно ми е – когато слънцето разтопи снеговете в мен,
за какво ще използвам вестника: за шапка или за лодка
* * *
В прозорец на дървена лодка: небе и земя,
Полюшнаха се и паднаха във водата.
* * *
Човекът изтръска обущата си.
И както всяка мръсотия, снегът се стопи и изчезна за секунди.
* * *
След дъжда
свраката
счупи клюна си
в сребърната диря
на охлюва
* * *
Вземи тези февруарски кокичета.
Няма да крия, че са парникови.
* * *
Падна дъжд
в нощта
и вдигна
пушилка над затопления асфалт
вие се
и размива в мъгла
Жадни за светлина
мухи
пълнолуние
на календар в ъгъла
сянка
сред тъмнина на стая
И аз
* * *
В студената нощ децата събират сълзите си
и играят на топчета.
И все губят, все губят, губят…
* * *
В студената нощ децата чупеха уличните лампи.
В студената нощ децата искаха лунна пътека.
* * *
Видях изкривената лампа.
Тя дишаше тежко, побутвана от вятъра.
Вятърът спря.
Дрънченето също.