Гласовете на доверието

Румен Баросов

I.

И тази нощ от луната се отделиха два лебеда. Уязвими в белотата си. Странно сияние подпали върховете на вълните. Докоснати, сякаш от пръстите на величието, морските дарове на големите дупки в нощта разцъфват като малкото цвете в ъгъла на градината ти. Не бъди тъжна.

Градовете се изпразват, разрязани от големите улици. Никой не може да ме обича. Построих за теб големите облаци на забравата. Затвори очи.

Нося едно малко ковчеже с гривните и обиците ти, патинирани, сребърните ти пръстени като удавници в него. Колко е лесно да разтварям пръстите си, сякаш душата ми е безкрайна.

II.

Като дни и нощи потъва в пясъка смъртността. Образува малки вълнички, както гръцките търговци на платове раздиплят турскосини маслиненожълти, пурпурни топове пред смаяните очи.

Сякаш е винаги с теб като малката лодка в душата, с която напускаш залива обърнат назад към брега. Малки одимени кръчми и Тракийка в празнична премяна – къщата с тези върви сафрид и нанизи тъмночервени, изсъхнали на слънцето чушки.

Забравяш я, само когато легнал на ръба на брега оставяш вълните да галят косата ти като жената, която очакваш всяка вечер в голямото си легло.

Тогава кръвта като дим от наргиле бавно разстила сладостта си по цялото тяло. Голо в невинността си. Не бързай.

III.

Странна луна тази нощ. Никой не можа да я види. Странна луна държах в ръцете си. Глезени на рибарка с костени гребени в косата. Нищо друго не видях. Там някъде в дъното бе спряла малката ѝ лодка. Едно червено платно се развява цяла нощ от вятъра. Големи риби изплуваха от дълбините на горещата нощ. Кротки делфини и странни чудовища. Приличаха ми на стадо разлудяли се слонове. Наистина странно, казах си. Не попитах никого.

Голите жени, сякаш родени от чудото на вълните, отпуснати. Раковини под босите ми нозе, сякаш луната е слязла ниско между краката им. Погалих най-малката. Беше розова, с меки пръсти, влюбени в себе си. Благославям ви. Тъжни брегове, гърбовете на рибите благославям, искрено.

Гостите на доверието ми, две птици, не знам откъде дошли, ме преследваха цяла нощ. На сутринта бях само един уморен, изпълнен с желание лунен сърп. Мокър.

Коментари