Бойко Пенчев: Роден на 16.1.1968 г. в Карлово. Първа публикация: лятото на 1983 г. – дописка във в. „Средногорски партизани“. Представа за себе си като поет: стар майстор, на който все не му идва карта.
Бел. гл. ред.: Публикува за първи път в „Ах, Мария“ (1999). Автор на книгите „Стихосбирка“, „Студентско Литературно Дружество“, С., 1992; „Българска христоматия“ в съавторство с П. Дойнов, Йордан Евтимов и Георги Господинов, „Свободно поетическо общество“, С., 1995.
Бойко Пенчев
СЛИЗАНЕ В ЕГИПЕТ
Кравите на Абисиния димят.
Какви ектения, какъв кикот,
какво сладострастие
(и пълнолуние)
в този вертеп свещен на моите деди,
в този кладенец на преобърнатите небеса?
Ти,
сядаше,
лягаше,
ставаше,
свиваше се на кравай,
викваше,
кихваше,
литваше,
мляскаше,
святкаше,
бляскаше,
свиреше на цимбал,
валеше,
течеше,
снежеше,
градеше и мреше
и какво направи?
Какъв бе този хляб,
дето толкова го пече
и все не втасваше,
и все горчеше и от яд
на кучетата даже го не хвърли –
о, кажи ми, плачущ в нерадост,
какво направи със свойта младост?
Виж:
тъгите ни пристъпят като морни биволи,
стълпени край реката на душата.
Поне ни прибери телата.
О, татко Нил, чуеш ли –
за таз песен ми копней сега душата.
Ако можеш, залей ни,
ако ли не – млъкни, утаи се.