Диляна Василева: журналист, 1973 – раждане, 1996 – диплома от Факултет по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, 1993 – първа публикация, в. „Демокрация“.
Бел. гл. ред.: Публикува за първи път в „Ах, Мария“ (1999) и едно литературно изобщо.
Диляна Василева
АКВАРИУМ
До глезена на крака си съм затънала във вишни и сметана. От въртенето сметаната се е разбила на твърда пяна и тече нагоре към коляното. Палецът ми е загрубял вече, никога няма да потече кръв от него, останалите пръсти са атрофирали, скоро и те ще изчезнат. Ще останат стъпало с като на лък опънат свод и долу – палецът. Имам само един крак – сирена без перка, с палец. Въртя се около палеца на крака си. Миговете измервам със страха от уголемяването си. Аз съм тънка, сплескана и малка. После ставам огромна, огромна. Ставам тясна, ставам огромна, ставам тясна, ставам огромна. Ръцете си съм сключила молитвено високо над главата си. Много тясна и много огромна, много тясна… Коляното ми е изпръскано със сметана, вкоравена като гипс. Тортата, в която съм забита, за да се въртя, се тресе от тежестта ми, когато се уголемя. Ако някога спра, инерцията ще я пръсне и разнесе много нататък, много зад онова, което не виждам и не мога да си представя. Имам сърце от карамел. Тясна и огромна, тясна и огромна! Цялата съм от карамел. Някой ден сърцето ми ще се пръсне от смяната на различията – големината е като жива, желе от плът, тресе се и мачка мен, мачка тортата и всичко под себе си. Големината съм аз, аз съм и смачканото. Тясна съм и съм огромна! И се въртя, въртяяя-яяяяя… Ръцете ми се молят. Скоростта ги слива в елипса и скрива главата ми. Ръце от захар и карамел, разтопени от градуса на въртенето. Сладки капки потичат и отхвърчат от пръстите ми, отдолу гипсът от сметана се изкачва към бедрото. Тясна и огромна, полет, пирует на балерина от захар, въртенето заема съзнанието ми, а сърцето ми се тресе от тежестта на големината и безкрайността. Тясна. И. Огромна.
Джуджето намести очилата за подводно виждане плътно, лапна мундщука на шнорхела и повлече въжето на шамандурата, захванато за гърба му. На колана си беше затъкнало голям нож. Оловните плочки около кръста му, както и огромните плавници, затрудняваха движенията му, то бавно се поклащаше ту надясно, ту наляво, вдига десния крак, вдига левия, и бавно доближаваше водата. Ранна пролет беше, времето започна да се затопля и около брега все още плуваше калкан. Калканът обича студената вода, на лято се крие в дълбокото, където слънцето не достига. Там не може да бъде намерен и убит. Затова харпунджиите го гонеха по това време.
Джуджето се гмурна и пусна въжето на шамандурата след себе си. Морската бездна мамеше като сън. Плавниците го изтласкваха все по-навътре, там, където скалите оредяват и оголват широки подводни полета от пясък. Близките още повърхност, вълни и вятър набраздяваха дънните дюни и търкаляха малки раци и черупки от миди. Всеки поглед на джуджето и неговия харпун разпръскваха посоките на стадата от риби-бебета. Отляво, изпод каменен свод, издълбан като куб от водата, квадрат или стая, се появи с безброй напърчени пера една баракуда. Отдясно, по ръбовете на дюната, се плъзна бавна обла сянка, джуджето отдалеч заобиколи мястото и метна харпуна към предполагаемия капан. Уцелена, рибата се замята, измори се и после бавно потегли към дъното. Тялото ѝ се гънеше като есенно листо, откъснато и падащо на етажи. Джуджето с два тласъка се приближи и промуши тел през окото на калкана, за да закачи плячката на колана си.
Скоро ще спра и ще седна. Или ще се пръсне сърцето ми. Ще се посипе като захарен дъжд и няма да бъде нито тясно, нито огромно. Сърцето ми ще се превърне в пясък, пясъкът ще се разпилее и изчезне. Ако спра всъщност, няма да има къде да седна, защото скоростта ми ще разтресе тортата под мен, парчетата ѝ ще дадат плът на големината ми, на моята безкрайност и тя ще смачка захарното ми тяло. Мисълта за размери, големини и числа ме влудява от страх, а те са част от мен, защото аз съм огромната! Аз съм и тясната с тяло от захар, забита на палеца на единствения си крак в една сметанова торта, украсена с вишни. Въртя, въртя ръцете около себе си и вибрирам от страх от сметаната, която скоро ще ме покрие догоре, за да ме убеди да спра. Аз бързам, въртя се и бързам, и бързам, сметановият гипс расте и нагоре, покрива гърдите ми, расте и още нагоре… Опъвам отдавна залепените си една о друга длани по-нагоре, протягам пръсти, за да ми остане повече време… Сметаната се вкаменява. Имам сили за още въртене, още да се въртя-я, да се въртя-я, да се въртя-я. Тясна. И. Огромна. Тясна. И. Огромна. Тясна. И. Огромна.
Джуджето дълго не намираше калкан. Навлезе навътре в морето и откачи въжето на шамандурата от себе си, омота го около голям камък. Под него бездната обещаваше тайни на неразказани морски истории. Още два тласъка на плавниците и джуджето се отпусна. Сля се с водата, с пясъка и с теченията. Остави малкото си тяло на подводните хаос и шанс, които да го отведат след сенките на рибите. Тогава то видя плосък силует на калкан, приготви харпуна и с всичка сила го изстреля след него. Калканът усети полета на желязото и рязко се смъкна надолу. Изчезна. Джуджето плавно се заспуска подире му. Дълго си търси стрелата. Въздухът му беше на привършване и то се отказа да търси, изхвърли се към повърхността. Високо горе светлината се виждаше, вълните искряха и хвърляха зайчета по тялото на джуджето. Изведнъж то усети как нещо тежко притисна главата му. Погледна нагоре и видя мрежа, опъната на около два метра под равнището на водата. Не се виждаше краят ѝ. Тръгна да търси откъде да излезе, но навсякъде откриваше мрежата. Въздухът му свърши, с последни сили то опря главата си под нея и със силен гърч се опита да я повдигне. Тя поддаде и то скоро излезе отгоре. Хрипливо и жадно напълни дробовете си с кислород, задави се, кашля и диша. Тогава видя един остров. Потопи се и се приближи, пак повдигна мрежата. Беше остров, направен от скачени една за друга плоскости от морска пяна, от стиропор. Над тях беше постлан зелен мокет. И по мокета в кръг вървяха, хванати под ръка, двойки мъже и жени. Мъжете, облечени във фракове, жените – в дълги рокли. Обикаляха в кръг по ръба на стиропорния остров и не продумваха. Джуджето им махна, извика, двойките продължиха да обикалят.
Тясна! И! Огромна! Тясна! И! Огромна! Сметана пълзи по брадата ми, напълни ми устата, ноздрите и ги вкамени. Още успявам да се въртя. Страхът ми сковава душата, сърцето, прахът ще се разпилее и разтопи в морето като сладките капки от пръстите ми. Как да спра гипса на камъка? Скоро ще бъда изсмукана като захарна пръчка. Тясна и огромна… Страх, страх, страх от огромната, от желето, масата, потресената плът от безкрайност е уравнения, клонящи към хоризонта. Сега съм още и двете. Тясна! И! Огромна!
Една вълна разлюля острова от морска пяна и обикалящите се поразредиха. Настъпи малък хаос, до потушаването му джуджето видя масата, която плътните тела криеха между себе си. Кръгла маса с покривка на карета и със сребърни прибори. Пред всеки стол беше поставена чинийка с вилица, в средата на масата джуджето видя сметанова торта с вишни. Отгоре забодена балерина се въртеше като в кутийка за грим. Опръскана беше с пожълтяла сметана. Въртеше се бавно на ненавита пружина, за последната обиколка. Джуджето се потопи във водата, стигна до острова, повдигна мрежата и се опря на стиропора. Отново извика. Двойките обърнаха гръб, мъжете придърпаха столовете на дамите и скоро всички се настаниха. Впериха очи в карамелената балеринка и зачакаха. Джуджето извади ножа си от колана и започна да реже дебелите въжета на мрежата. Бързаше, трескаво късаше конопените конци, помагаше си с ръце, със зъби… Да я отвлече.
Двойките разгънаха карираните салфетки и ги поставиха на коленете си. Пружината на балерината беше почти спряла.
Тяснаа съм… ии… съм огрооо… мнаа, тяснааааа…
Балерината спря да се върти, догоре покрита с бързо пожълтяващата сметана. Един от мъжете стана, разряза първото парче от тортата и го положи в чинийката на дамата си. Тогава нещо се пръсна. Сърцето на карамелената балерина се беше разбило. Полетя захарен пясък, полетяха късове сметана и вишни. Фраковете и роклите около масата се покриха с петна, ухаещи на ванилия, а по повърхността на морето заплуваха малки сметанови купчинки. Мъжете и жените се вкоравиха на гипс и боя. Джуджето, подаващо се вече наполовина от мрежата, изгреба шепа сметана и я погълна. Погледна статуите и отплува в посоката, където смяташе да търси брега.