Дянко Дянов: Роден съм там, където// камъкът срещу водата се опълчва –// Русе, 13-ти, петък, полунощ, септември, 1961 г.
Мързелив човек съм аз. Обикновено оставям сътвореното от мен да пристигне първо там, накъдето сме се запътили. Като по-силно и по-могъщо разчиства и облагородява, без аз да влагам много труд. После, възседнал облаците, правя няколко разузнавателни обиколки и бомбардирам мястото с техните сълзи. Ако мястото издържи, се изсипвам в това художествено пространство, за да го усвоя отново и изживея. Но правя и обратното – кръстосвам няколко морета, сушата между тях – дишам въздуха, докосвам земята, гледам на българите отстрани – дано им извадя душата от себе си, да ѝ извия ръчичките и да се освободя от нея. (Мамка ти, българска душа, що ме мъчиш?)
Мързелив човек съм аз. Не публикувам много. Първо: в нач. на 80-те, в. „Пулс“. Сега: сп. „Стрелец 2“, преводи на френски, „Литературен вестник“… Мързелът не мори.
Бел. гл. ред.: Публикувал в „Ах, Мария & приятели“ бр.1/1995. Автор на „Отломки от тишината“, стихове, „Фондация за българска литература“, С., 1996.
Дянко Дянов
БИБЛИОТЕКА НА ЯНДЛ
Много букви
на които не достига обич
(о бич) за дума
Много думи
на които силата
не е взаимна
за изречение
И много изречения
разлетени в пространството
които не се понасят
поне в едно
свястно стихотворение
поне някъде
из разнебитеният свят.
* * *
От инвалидната количка
буден
светът протяга пръстчета
неадекватно
росата е полепнала по челото
умора е избила от нощта
(любов любов
стомаха ми изгаряш)
момиче кратко като свещ
тук съм
а з – с ъ м – т у к
насреща крачи
някакъв будуващ смъртник
тук съм тук съм
с пръстчета могъщи
1 монета
пльосна
в каскета.
* * *
Животът никога не е жираф
да гледа
в пустинята на чувствата
да вижда
мирисите
метафизиките
упованията на плътта
о атрацитни делници
влуден
не-поетичният
чиновник
се препъва о света
и вече паднал
сред цветята ми
очите му ще изхвърчат от ужас:
пчелата люби цялата леха
цвете
по
цвете.