Георги Господинов: е роден на седмия ден от съчинената, но несъстояла се в България 1968-ма година. Поради мъка от горното стечение на нещата прописва прекалено рано. Публикува първото си стихотворение през 1977-ма във в. „Сакарско ехо“, Тополовград. Първата му книга „Лапидариум“, „Модус Стоянов“, Ямбол, излиза цели петнайсет години по-късно през не така важната 1992-ра. Съавтор е на „Българска христоматия“, „Свободно поетическо общество“, С., 1995. Последната му стихосбирка е „Черешата на един народ“, „Свободно поетическо общество“, С., 1996. От 1993-та година насам е редактор в „Литературен вестник“. Заместник-председател на Сдружение на българските писатели.
Бел. гл. ред.: Публикува за първи път в „Ах, Мария“ през не така важната 1999 г., издал е книгите: по-горе е описал точно кога, къде и какво.
Георги Господинов
АДАМ НА МОДАТА
Това е сън, по-стар от райска ябълка,
те са насядали на сянка и приказват:
– Зеленото излиза пак на мода,
смокиновият лист ще бъде евъргрийн
и в идущите хиляди години
телата ще запазят свойта линия,
която е exclusive story,
един безкраен шлагер
и тенденция – завършва Лойд.
– Змията… – почва Ева – змията (и посяга
към фруктиерата) е удивително невинна.
Тя бе иглата… (Мадона слуша
със дръжка от череша между зъбите.)
Тя бе иглата и конецът едновременно.
А сръчните ръце на Оня,
тънките му пръсти
държаха тъй чевръсто хладното ѝ тяло.
Видях го със очите си тогава –
той бе Крояча, който изкушава.
Змията беше само инструментът.
И мога да повторя пак във рима:
Той бе кроячът, който изкуши ме.
(Блажен Адам, че в този миг подремва.)
Така се почна, общо взето, браншът…
Едва сега Мадона скача,
костилка… блясък…
люспа… съсък…
и точно тук сънят се скъс
ва.
ЧАЙ СЪС СМЕТАНА
Т. С. Елиът
il miglior te
Какво правиш, пита. Лека
английска утрин, казвам. Чета
Елиът, слушам Бийтълс. О,
казва тя, как ги смесваш?
Като сметаната с чая, казвам.
Като чай със сметана, по-
правя ме тя, все пак Елиът
толкова много държеше
да бъде горчив и английски.
И си мреше по порцелана,
по вечерните вестници,
по звъна от лъжичките. Той
беше чаят, той беше чаят… Ония
бръмбари просто обраха каймака.
КАК СЕ КАЛЯВАХА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ
Так
кучето на Павлов ближе
червената лампичка
ближе червената лампичка
и от очите му бавно
капе стомашен сок
кап
капе стомашен сок
А там на сълзи не вярват