Георги Пашов: род. 1960. Завършил „Бълг. филология“. Първа книга – „Обръщения“, „Свободно поетическо общество“, С., 1993, втора – „30 стихотворения“.
Бел. гл. ред.: Публикува за първи път в „Ах, Мария“ (1999), издал е книгите: вж. горе, лаконично.
Георги Пашов
ДВЕ НА А. К.
* * *
Аз те приемам,
дори от жени и мотори обсебен,
но вяра не хващай,
те нека говорят…
Истинският двигател, момче,
е много навътре в тебе,
движи живота,
един и същи,
никаква вяра,
и право вкъщи,
вкъщи!
* * *
Ти трябва да се вслушваш
и, толкоз млад, да не отвръщаш
на лая,
който изпълва дните ти,
да, само дните засега,
и иде от реалността –
проста,
но своеобразна кучка.
ЯНА, ГЛАСЪТ
(графит)
Аз тук,
макар и сам,
с една ръка
превърнах твоя глас във звук:
о-о-о-а, о-о-о-а.
СЪСЕДКАТА
Аз обичах мълчанието
и готварските книги,
а ти мислеше само за ядене,
но на глас,
и не скри от мен в мрака на своята нощница
двата пакета ориз, картофите,
тенджерата, лука и пипера
(червен и черен в онези дни)
и даже олиото
срещу здрава
и по същество празна бутилка…
Тогава (още не беше гранясало олиото
и гъгриците не бяха ориза превърнали
в прах…), хвърлихме в огъня онова,
за което отдавна мълчаха
готварските книги.
* * *
Ти питаше за отговор
и отговорът ми е – да, ела,
ела навсякъде,
включително на раждането ми,
което, дойдеш ли,
сама ще изпиташ,
ти
или дъщеря ти.
* * *
Най-после – ето те наяве…
Знам името ти!
Гледам те безкрайно
в очите и в краката,
издаващи човека,
но не си човек ти,
само ти.