Иван Киров (Тоби): Със сигурност е роден 1968 година в София.
Бел. гл. ред.: Той, Тоби, ни е много любим. Като се има предвид, че почти никой не знае, че пописва (прави ли го?), но всички знаят, че превежда фантастично прокълнати американски автори. Невероятна култура, затова го public-уваме в „Ах, Мария“ (1999).
Иван Киров (Тоби)
TRACTATUS SEXO–PHILOLOGICUS
1.0. В началото бе словото и словото бе език и реч, и логос, и разум.
1.0.1. И всички те бяха едно, защото бяха в един Език, който бе телесен, защото тогава властваше тялото с неговата телесност.
1.0.2. И макар в началото да бе словото, това бе, защото преди него беше тялото, но тогава нямаше начало.
2.0. Фройд/Маркузе в Ерос и Цивилизация – цивилизацията се основава на постоянното потискане на човешките инстинкти.
2.1. Един съвременник, Джонатан Долимор: „дискриминацията е същността на всяка култура“.
2.2. Цивилизацията е резултат и средство от и за потискането на сексуалността, на женското.
2.3. Сублимацията е естественото състояние на човека, на мъжкото.
3.0. Надолу към хаоса, към хтоничните извори на света езикът среща клитора, фалос изконно осъден на лишеност, за да предупреди за скорошността на срещата.
3.1. Срещат се езикът, господарят на речта, реда и разумността и… по-скоро той потъва в дупката, откъдето блика материята, черна, хаотична, ужасителна.
3.3. Кунилигусът.
3.3.1. В едно действие, така тривиално и всекидневно, и безспирно обезличавано от откритостта на порнографията, се таи най-древната диалектика – платоновата.
4.0. Най-мъжкото, разумът/език се стреми към най-женското, бездната/родителка/материя – защото се страхува, защото я желае.
4.1. Най-мъжкото се слива с най-женското.
4.2. Светът се завръща в Едното.
5.0. Фалосът е само бледа физическа метафора на публичността на езика, стремежът му да се откъсне и отчлени от тялото и да навлезе в света, само безсмислен стремеж да догони, да се съревновава с отлитащата във всеки миг реч.
5.1. Именно поради вторичността му по отношение на мъжкото, поради незавършеността и срединното му положение между логос и хтон, приближаването му към бездната винаги е съпроводено от екзистенциално безпокойство.
5.2. Несигурен в своята мъжка същност, фалосът е обречен да преследва вечно, за да я доказва, всеки път преминавайки през адски мъки и усилия.
5.2.1. Не може да изпита екстаза, удоволствието от сливането, от снемането на всяка противоположност, защото той е просто различие, неспособно да обезоръжи ужасяващата материя, недостатъчно силно.
5.3. Фалосът се отнася към езика, както клиторът към вулвата, лишеност и недостатъчност, подчертаващи превъзходството на абсолютите.
5.3.1. Съотнесени помежду си фалосът има публично превъзходство поради относителната си близост с езика, но клиторът има екстазно, телесно превъзходство.
5.3.2. Казаното в началото се оказва погрешно. Клиторът не е осъден на лишеност и недостатъчност фалос, защото публичността е така чужда на клитора, както и на бездната, а клиторът е лишен само от тази вече недостатъчна отчлененост на фалоса.
5.4. Фалосът (как гордо носи пълния член, негово право, негова корона, негов кръст) е вторичен по отношение на клитора, клитор, посветил се на езика, станал негова сянка и бледо подобие, негов роб.
5.4.1.Мъжкото не може никога да изпита телесен екстаз, защото е забравило материята, дори и най-близкия до нея орган, стоящ между логоса и заплашителната земя, и се е самообрекъл на безрезултатен и вечен копнеж към изява, към публичност.
6.0. Фалоцентризмът е недоразумение, катастрофичните последици от което са необозрими.
7.0. Традиционната хетеросексуална любов е неавтентична. Абсолют (хтона) се слива с вторичност (фалоса). Оттук следва неавтентичността на нашия свят.
7.1. Мъжкият хомосексуализъм (нямам предвид чисто активния хомосексуализъм, които макар и да се корени в същия проблем, не го разрешава, а само видоизменя) снема този проблем и неслучайно той е характерен за по-умозрителните и свободни духове.
7.1.1. Мъжката хомосексуалност е отрицание на отрицанието и формално снема противоречието, за съжаление, биологически това е само формално.
7.1.2. Мъжката хетеросексуалност е contradictio in adjecto.
Сексуалност, която има нужда от опосредстване.
7.3. Така на пръв поглед парадоксално-патологическия мъжки бяс да държи жените далеч от света на логоса, става напълно обясним.
7.3.1. Мъжкото колективно подсъзнателно, осъзнавайки (sic) своята асексуална обреченост, се стреми да лиши женското от неговото пълно осъществяване, лишавайки го от разумността.
7.3.2. Апотеозът на потискането на сексуалността у християнството е опит женското да бъде теологизирано като грях, по-късно социализирано в проституцията, психологизирано в разврата.
7.4. За да изживее някаква сексуалност, мъжкото трябва да я опосредства с нещо логосно.
7.4.1. Переферналията на порнографията. Нимфоманията. Педофилията. Променящият се стандарт за сексапилност. Оргии. Изневери. Проституция. Секс символи. Мъжката мастурбация (лишена от чувството за вина, изгубва сексуалната си привлекателност.) Надценяване на сексуалния обект и т. н.
7.4.2. Всички те подгласници на фелациото. Единственото действие, в което фалосът се чувства недвусмислено добре.
7.4.3. Лишеност среща лишеност, която сама е причинила. Лишеност среща лишеност, на която сама е плод.
7.5. Кунилингусът е единственият шанс на мъжа да не е напълно извън играта.
7.6. Единственото сексуално действие, в което абсолютно женското среща абсолютно мъжкото.
7.7. Краят на играта и началото на истината.
8.0. Сексуалността може да бъде само женска. Тя е изконно притежание на материалността.
8.0.1. Женската хомосексуалност е абсолютна, защото е тавтологична.
8.1. Жената дълбоко в същинската си същност може да бъде безсловесна.
8.1.1. Лишена напълно и абсолютно от логоса, тя може да живее пълноценно.
По-добре отколкото в измамността на западно-европейската демократичност, където тя има не малък, а неистински дял от логоса.
8.1.2. Проблемът на феминизма е, че той иска по-голям дял от този неистински дял, от този неистински логос.
8.1.3. Историята на О. Може би единственото произведение (неслучайно предполагаемият автор е жена) осъзнало това.
8.1.3.1. На жената, парадоксално, ѝ е дадено същинското ѝ място. И именно в пълното ѝ обругаване тя започва истински пълноценен живот. Живот, преизпълнен с достойнство и сила.
8.1.3.2. Мъжете, бидейки нейни пълни господари, са жалки роби на нейната сексуалност, която, бидейки недостъпна за тях, именно защото е винаги на тяхно разположение, започва да трансцендира и се превръща в божественост.
8.1.4. Това е мазохизъм. Мазохизмът е приоритет на мъжкото.
8.2. Така, оказва се, че жената може да бъде автентична, обитавайки само и единствено материалността, но какво би станало, ако получи полагаемия си дял от логоса.
9.0. Бердяев споменава, че както Бог се съотнася и отнася към творението, Христос към Църквата, така мъжът към жената.
9.0.1. Едва ли някой е бил така откровен.
9.1. Обаче така както Творението се отнася и съотнася към Бог, така и Жената към Мъжа.
9.1.1. Защото творението е създало бог и реда, и разума, и така жената е създала мъжа.
10.0. Няма.