Крася Димитрова: е родена 1970 г. Завършила е „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, живее в Пловдив. „Пентименто“, „Хермес“, Пловдив, 1994, е първата ѝ стихосбирка, издадена с конкурс на в. „Литературен форум“ и ИК „Хермес“.
Бел. гл. ред.: Публикувала в „Ах, Мария & приятели“ бр.2/1995, сега отново (1999), густо.
Крася Димитрова
ХРОНИКА
Той Си
връзва вратовръзката,
връзва връвката, връзва Си
опасната връзка, българската връзка.
Връзва Си
Гениалната интерпретация,
Гилотината, Гените и Гения.
Всичко Си
връзва и му върви
като по връв и вода,
на водоскоци скок-подскок
и на кок, от крак на крак.
И пак Си
връзва Балканджи Йово
лявото, дясното око,
очище с превръзка,
завръзка, развръзка
и се пръска
от блъскане във
възела-враг,
опрял
единия крак на Черния бряг,
а другия на Белия,
Белият извор,
от който се вирва връвката,
в чието начало е вратовръзката.
МЕТАМОРФОЗИ
Мърка мрака във мислите
и по Млечния път преминава
един луд хидалго и хубавата му
годеница катерица,
а от ъглите се мяркат само очите ѝ
и оглеждат облите стаи,
огледалото, огъня, пепелта от цигарите,
които описват оная история
за отминалото минаващо време
през Лабиринта на котките, където
късните кратки камбанени удари бият,
мърморят във мрака,
във който минават, отплават
лудият шут хидалго
и глупавата му хубава
годеница катерица
към луната лисица.
АМОК
Ако можех да замина да мина
покрай същността на нещата с безразличие
безличие с лице на лисица и слепец
който спи в клетките ледени на Сътворението
Ако можех да замина за Индокитай Китай
Индия и Сирия за джунглата без въпроси
към себе си една въпросителна мнителна
многозначителна
и да видя само Сътворението а не и
Разрушението
Ако можех да мисля по-иначе
не като инок с камъче под нокътя
а иначе идилично практично
рахитично себично
Щях да съм Бог
и нямаше да познавам този смок Амок
който стяга сетивата до спукване изкукване
изгубване на Всички Думи
и още нещо
ЛУЛУ И ЗЛОТО
Тя е това,
което аз не съм –
тя е моето тяло тясно.
Триъгълното ѝ лице
се разглежда, разхожда
нагоре-надолу-нагоре в нощта.
Лулу от пиацата или от пясъка
тя се нарича.
Лулу си лежи в леглото,
Лулу пуши лулата,
пише от време на време
върху тъмното огледало,
леденото дъно докосва,
дланите си допира,
дъхът ѝ спира –
Лулу вижда лилипутите,
които лазят по луната.
И лениво пристига тогава
Тъгата, която изяжда
жаждата, дните, дините
на добрините.
ЗАБ(Р)АВЕН СПИСЪК ОТ РАЗНИ РЕШЕНИЯ
Да откажа цигарите да се откажа от опасностите
да се откажа от ненужностите от носа си и от гласа си
да не си казвам че вече нямам търпение
да не си казвам че свободата е скъпо нещо
почти като въздуха и вятъра почти като лицето
което нося да не се кося за щяло и нещяло
да не задавам постоянно въпроси да не бързам
да не бърборя с тишината да не пътувам без посока
да не се дразня от дреболии от дребнави древни предателства
приятелства от дребнички примки-бримки
да не изгубвам ключа от дома
да не стоя сама в студа когато духа в ухото духа
Духа ми духа до дупка
да не допускам грешки-смешки да не отпускам душата
да не се разхождам и изразхождам
да се науча да мразя и пазя
килийката си – панелна кутийка
да не боледувам бълнувам бленувам
а да пея блея: „Ура!“
Не ща!
Да!