Марин Бодаков: Написа две книги. Първата бе закъснял сецесион. Втората се разтваряше в чаша следобеден чай. Да не бяха близките му да окълцват от стихотворенията му всякакви хлевоусти налепи и захаросани тлъстини, досега да сее омаскарил много повече. Подписва се като поет, за да оправдае малко от малко несъстоятелността на критическите си есета. Не му харесва туй, което става, но притеснителността му не е страхливост. Допадат му само две твърдения за творчеството му: че е „като пикаещо момченце“, че текстовете му са „млечни зъби“. Вярва, че стихотворението трябва да става незабележимо, тъй като не можеш обясни как връзваш вратовръзката си. Хич не му се влиза на Острова на блажените.
Бел. гл. ред.: Роден е през 1971 г. Първата му публикация датира някъде от 1988 г., някъде от „Родна реч“. Първата му книга „Девство“, „Кибея“, С., 1994, а най-новите „Бисквитки“, „Лик“, С., 1998. Публикува за пръв път в „Ах, Мария“ (1999); Според мен в това „н“ е причината, т.е. ако ѝ сменим името (на списанието), ще го правим и по-често.
Марин Бодаков
В ПАМЕТ НА СИРАК СКИТНИК
1.
по-малък от тичинка пясък,
мечтаеш за прегръдка на титани
дори не подозираш слабостта им.
им подаряваш златната си маска,
одраскана от зимното детинство.
не забелязваш как се задушават.
2.
и този титан е сирак като мен
и пак прелъстява войнишката милост.
ръката ми той ще напусне, да скита
аз вечно съм лаком да имам веднага
и друг ще намеря зад жлъчната рана.
и този ще знае, че аз не обичам