Мария Гюрова: Да представя Себе си? С Цел: да бъда симпатична, забавна, привлекателна? За кого? За читателите на „Ах, Мария“?
Добре! Значи всички се познаваме!
Вече мина малко време. Но си припомням, че всичко тръгна, когато бяхме студенти. Ах, Списание… Ах, Мария…
Благодаря и успех!
Бел. гл. ред.: Мария, обичаме те! Припомняме си, че в началото беше един превод на Езра Паунд, so beautiful, as good, бр.1/1990, после сама в бр. 1/1995. Автор на книгата „Номинации“, „Фондация за българска литература“, С., 1995. Родена през 1968, 22 години преди… Ах!
Мария Гюрова
КЕЙ ДЖЕЙ И ЕДНА ОТ ДВЕТЕ, ПРИЛИЧАЩА НА ЦИГУЛКА
Седем танца в дима видях; цигулката:
Мишел Гамарски – така отговориха.
На педя над всичкия смях прелетях.
Въобразих си щастието. Високо казах: мое е.
Кей Джей, любимецо на свраките в дъжда,
подбудител на войни, лицемерия, обич,
Кей Джей… В дима устата ти видях.
И казах протяжно, протяжно: моя е.
Горещо бе и пареше. С възторг устата ти –
златиста, бронзова, с възторг невероятна.
Не знаех тъжно ли бе, разсъждавах на глас
за дреболии и фантасмагории всякакви.
Чух да казвам през всичкия смях:
обичам те. През всичкия смях
цигулката млъкна. Оттук нататък коя бях аз.
Мишел Гамарски. Така отговориха.
Едно и също. Ала не можех да спра.
Звукът на цигулка отново се вряза.
Лекичко Кей Джей ме хвана за ръка
и отидохме там, където трябваше.
ЛА СТРАДА /МАСИС/ В. и П./ ЕДНИ ДВАМА
Три лунички под очите ти, триста – под летния чам.
Борсалино… Притежаваш нещо, което е мое.
Настоявам да бъда, когато си там.
После и за самосъжаление ще намерим време.
Три лунички под очите ти, триста – под летния чам.
Омотани в жици, жили, ръце, претъркулени звуци
по-значително от това, че те знам
тази вечер, е дръзкото невежество за обич.
Три милонги, триста пъти любов. Утре
рожден ден и синкопна аритмия;
сияйна, нехайна е възторжената ми тъга,
възторжено, нехайно – твойто самосъжаление.
Борсалино… Настоявам да бъда, когато си там
утре с радост плюс синкопна аритмия:
синьо сирене в симетрия, шоколадов мус, разкошна суета,
гулаш и пунш за всички, защото сме любимите.
По-значително от това, че те знам,
е изключителната важност на нашето невежество.
Сред жици, жили, звуци още малко и насам-натам
едни двама – още малко – се помаяха, помаяха.
РОЗОВИЯТ БЮФЕТ
Автор на супи,
на тихички реплики
в приглушения звън на прибори сребърни –
Любовнико! –
същността ти е Велика
и преклонението ми няма граници.
Дали да поискам сол,
или да бъда докрай твърда,
защото на отчаяните почитателки
им идва краят бързо…
ПОСЛЕ НА БАР-ПЛОТА
обсъдихме безсолната храна с финес,
също – умението да се държим в обществото.
Дали да си поръчам
питие със сода
(опитвам си наум най-подходяща интонация
за „Сбогом!“).