Наталина Иванова: Родена съм през 1971 г. в Плевен. Завършила съм „Българска филология“ и „Иранистика“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1993). Работила съм като редактор във в. „Литературен форум“ (1993–1995). В момента преподавам в СУ „Св. Кл. Охридски“ – секция „Иранистика“; работя като редактор и коректор в издателство „Отечество“. Автор съм на книгите: „Блана“ (1993), „Философия на зимата“ (1996), „Между пет и четири“ (1996), „Книга за Иран“ (1997).
Останалото е невидимо.
Бел. гл. ред.: От горното е видимо, че авторката е от Плевен като кого? Като гл. ред., като Слави Трифонов, но и кой, кой: Андрей Луканов! За първи път в „Ах, Мария“ (1999).
Наталина Иванова
СЮЖЕТ ЗА РАЗКАЗ
Във вторник посрещнах всички влакове
и като те нямаше, си казах:
в сряда ще купя фъстъци и грозде, ще узрее
мисълта ми за първия влак.
В сряда зъзнех между коловозите
като трева от синора,
никой пътник не ме позна.
Утре е четвъртък, си казах,
ще обуя високи чехли и тънък шал
ще си вържа на шията.
А в четвъртък нито слънце дойде,
нито ти си дойде да ме видиш,
развяна на перона като корабна мачта.
Казах си: в петъка да потъна до дъното,
в гадната чакалня на гарата,
ще ме свестиш.
В събота се събудих гладна, до вечерта
изроних часовете и хлябовете –
с влакова композиция от трохички
посрещнах неделята.
А в неделя всички сме пътници:
алеите до църквата, до гробището и до пристанището,
до гарата.
И аз заминах.
Оставих ти това писмо,
ако се върнеш в понеделник.
ЗА МЪЛЧАНИЕТО И ДУМИТЕ
Думите не идват от царството на думите.
Думите са мълчание от думи,
букви, на които не е дошло времето,
азбука недописана.
Разговарям с безгласни видимости,
гласовете им ни оплитат в нишки любовни.
Кой ли не ги очаква думите неизречени
от едно високо, най-високо дърво.
ТОЧКА НА ЗРЯЛОСТ
Вечер – дългите уроци по граматика
се смаляват до ченгелчета от букви.
Виждам кривите и правите на
24-годишното движение
по звездите, клоните, улиците.
Моите геометърни закони доказват,
че в основата на Sagrada Familia
се пречупва сянката на Сервантес
от 1616-а.
Колебая се за себе си.