Райчо Ангелов: Роден 1974 г. в София. Публикувал за първи път 1992. Продължава да публикува по автобусни спирки и тоалетни.
Бел. гл. ред.: Макар че сме роднини нямам спомени да е публикувал в „Ах, Мария“ досега. Но аз го харесвам. За първи път в списанието ми (1999).
Райчо Ангелов
ПРЕГЛЕД НА КНИГИТЕ, КОИТО НЕ ХАРЕСВАМ
Добро утро,
Джеймс Джойс!
Този сън
ще глътне
окото ти.
Той пита:
„Какво ще вечеряме?“
Жена му отвръща:
„Чадъри“.
МАЛВИНА, НЕИНИТЕ РАЗСЛЕДВАНИЯ
Незапалена цигара
в ъгъла
на устните,
светват
очите ми,
когато се промъквам
през вратата:
половин луна
и виждам само
празни обувки в пресечките
къде си?
МАЛВИНА, НЕИНИТЕ ПРОГНОЗИ
Казвам,
трябва да
тръгваш,
ще помисля по
въпроса,
не ме е
страх,
жената,
ангел мой,
когато влезе
във входа,
студено е
в цяла Европа,
в Берлин вали
сняг.
* * *
Гнездо на лястовица
в шапката на Сароян.
прости,
увлякох се от треската
преди отлитане.
завет:
сандъчето съдържа
тайна,
в прашната коприна,
сърцето ми на птичка
оставя спомените си
за теб
на жиците
и на децата,
които ще изследват
ездата ми
на Юг.
* * *
Минувачът ще се вгледа
в черния пясък на витрината,
ще се хване за сърцето,
в хотелска стая
с тъмни очила ще дойде,
без алиби,
ще премине през вратата
на банята
и ще види
в умивалника „Пурпурна роза
от Кайро“,
обичам те тази сутрин,
толкова си син,
какво да очаква човек
от една курва,
един час по-късно
ще дойде пиколо
и всичко това ще се
повтори.
* * *
Не искам да ти кажа
нищо,
което ще внесе промяна
в рисунъка на стаята,
червилото,
завивките,
защото не дойде
като момиче
дори не си
от женски
пол обичам те,
разбираш ли
обичам те
* * *
Госпожице Милост,
ти пак вървиш
от другата страна
на тротоара
не близо,
но винаги около
мен,
изглади си
роклята
да не те блъскат
минувачите,
пък после ще говорим.
Вярно е,
че си хубава,
но, скъпа моя,
и преди всичко
денят още не е
свършил.