Силвия Чолева: Тя имаше леко жълтеникави очи, които вечер ставали зелени, и дрехи с цвят на стъпкани есенни листа. Родила се през 1959 г. Животът ѝ често правел паузи. Тогава започвала да пише, без да знае какво. Била в малките класове и животът изглеждал категорично разделен наполовина. По-късно разбрала, че наистина е така – до и от. Загледана била в пъпа си за доста дълго, докато един ден Едвин Сугарев не ѝ предложил място на „Моста“-а. След самиздата се родило „Свободно поетическо общество“, а през паметната 1993 г. оттам се пръкнало „Детето на глухонемите“. Твърде разсеяна, за да се съобразява, тя нахлупила шапка и прекрачила през своя „Вход“, (бел. гл. ред. – Свободно поетическо общество, С.) 1996. След няколко отивания и връщания си показало, че има книга със същото заглавие (бел. гл. ред. – „Отиване връщане“, Издателско Ателие Аб, С., 1997). След раздвижването отново седнала на един камък край пътя, загледала се. Още е там.
Бел. гл. ред.: И нея харесваме, ама много, но досега не сме публикували, ама никак. И то защото сме скромни. За първи път в „Ах, Мария“ (1999).
Силвия Чолева
ТЯ ПИШЕ
Различията на нощното писане – мрачно, напрегнато, самовглъбено, и следобедното – отпуснато, умозрително, самосъжаляващо. Постепенно откривам аромата на писането сутрин. Още под похлупака на съня, малко ядосана от събуждането, недоволна и сърдита на света и себе си. Възможността да се отнасяш с него като чужд, все още не стъпила вътре, но вече там някъде в преддверието му, където се усеща миризмата на кафе, примесена с обедна супа от гъби.
* * *
Посещението на една жена по-скоро сутрин, отколкото вечер. Самота и разочарование, вместо спокойствие и увереност. Повечето от жените не смеят да си го позволят, но после, възхитени от ставащото, забравят.
* * *
Семейство Адамс.
Аз, едновременно двете деца, мъжът, родителите и кучето. Подгъват ми се краката. Какви здрави, големи крака!
* * *
Чудя се как още говоря с този мил глас на детето. Обяснявам, разказвам. Как още не съм го изяла?
НАЧИН
Толкова много ядене. Дълго готвене. Такова отделяне на. Незасищане. Не по-лесно от въздържанието.
ИГРАТА
1.
Свалям роклята,
махам пръстена,
събличам кожата –
можем да се любим.
2.
Обувам чорапи.
Слагам шапка. Червило.
Единият крак вътре.
Другият – вън.
Започва любовта.
3.
Измивам лицето.
Сресвам космите.
Свалям зъбите.
Махам изкуствения крак.
Готова за смърт.
* * *
Какво те привлича към човек, с когото се познавате отдавна, но се срещате рядко, почти не си говорите – нямате за какво. А е така силен трепетът, докосването на бузата до неговата и да я разтъркаш. Представям си.
* * *
Носовете, които се притискат един в друг. Езикът проверява първо другия език – усещането за кисело, горчиво и накрая за сладкото. Върху мръсния под изчезва срамът. Двамата – в малките огледалца на възрастта, лабиринт от задръжки, грозни думи, без косми, с парфюм, завити до половината с одеяло. Тихо ръмжене. Някъде отстрани на всичко това сънувам, почти преди да си отворя-затворя очите.
* * *
Любовта отдалеч.
Е, какво, неговата прозрачна мида на ухото обхождам с език. Навлизам навътре, за да прозра удоволствието от влизането, което не ти се дава, и отдръпването, което ти е неприсъщо. Косъмчета гъделичкат езика и всичко мое настръхва готово.
За тръгването.
* * *
По-студено не може да бъде!
По-изстинала вечерята,
времето и мъжът.
* * *
Звучи от часове.
За известно време спира.
После продължава отново.
Музика.
* * *
Откритие: удоволствието да пиеш бира от бутилката в уютния ъгъл между парното и кофата с парцала, седнала на кенефа с книга в ръка, в началото на декември.
* * *
Когато някой е далеч от теб задълго.
Дълго стаяваното очакване, малко позабравено, но появяващо се с неподозирана яснота при всяка следваща среща. И всяка нова, без нищо да се случи. Само нагнетяване на енергията, наблъскване до избухване. После изпускане по малко, незабележимо, улисване в други неща. Минава малко време, отново се повтаря така. Кръг, в който се влиза, но не се излиза. Отпускане и свиване, лутане от центъра към периферията и обратно. Енергия, връща се сама към себе си. Да не би това да е точката на покой? Дълго се застоявам. Съкровеният смисъл на съществуването? „Има голяма разлика дали живееш в покой, или в безделие“, казва Сенека.
* * *
През уикенда, когато имам тяло
в десетката и единицата на месеца
и тялото ми се отплаща
в Пловдив, Прага, Созопол и София,
но то е минало.
По същото време
няколко пъти на ден без тяло
слагам духа в тенджерата
и здраво раздрусвам.
Никакво отсядане в себе си!
Мерене на шапки, изпускане на секрети,
изрязване на нокти, четене,
разглеждане от балкона.
Да, почивката свърши.
Започва седмицата.
Започва отделянето на едното от другото.
Яйце и белтък.