Соня Николова: е на 22 г. Родена е в Костинброд, където няма завод за кибритени клечки. Студентка е първи курс „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Завършила е Държавния библиотекарски институт в София, но преди това селскостопански техникум.
Обича котки и шоколадови бонбони „Черноморец“. Страда от перманентна безработица и за профилактика се труди периодично като продавачка. Живее на общежитие в Студентски град, а лятно време в село Драготинци. Никога не е била феминистка.
Бел. гл. ред.: За първи път в „Ах, Мария“ (1999) А пропо: търся си талантливи сътрудници, моля да ми се обади.
Соня Николова
ЛЕВАНТИНКИТЕ
като великденски яйца
ВЕЧНИ
Месести гюлове свождат надолу
свойте гъжви попукани
греят опиващо
по реката се спускат невестите
киснат гръстници в язове
шибат с жилави пръчки
връз снопите
речни камъни мъкнат отгоре
ленено платно ще ткаят
бели ризи с кенарени върви
нарочени за сватба или смърт
когато гледат надолу
ПРОНИЗАНИ
Фенерите се допират до водата
жълтеникави петна в черното
пълни ведра с мляко с млечна захар
с кръв от сърца
промушени с карфици за пеперуди
с пеперудена нежност
и кафени когато спят на върха
на тревиците в здрача
се люшкат с прибрани крилца
като келнерки
ТЕЧНИ
Облачено леговище
лоно вплетено в сърцевината
с карамеленомлечни тавани
бирена пяна върху бретоните
на момичетата за сервиране
о няма бордо не няма
загар бледнеещ
има смугли пръсти има бира
когато сенките им
ЗАКЛЮЧЕНИ
Пастирят нехаен губи овцете по пътя
татулът цъфти
остава ги в трънени пръстени
техните бели венци вити в плен
чашките зеят
обгръщат контурите
скриват ги в плътни бодливи недра
като миди
НЕНАЗОВАНИ
на разсъмване купи сено
най-заспали събрали съня на света
тайни кубета на черкви в мъглицата
застинали сънено зрели треви
денем ухаят прости билки са
зимен фураж
някои носят имена на растения
с цвят сочни креещи много са
когато по земята стъпват
ТЕГНЕЩИ
плътни сенки на борове
лепнат сандалите в прах малки
бучици пръст остават трапчинки
от клони листа татуират телата
падат игличките
вечнозелени няма о те се ронят
съхнат оголва се ствола стърчи
чувайте как пращи чувайте
като стълби
СКЪРШЕНИ
Високи стени гладки сиви
за катерене шеметни подскоци нагоре
клепачите шити с тел пазени
свързани с усти как се пада
на чистия под луга
бърните само потрепват
с индийско синило
не докосвайте листа
когато се ветреят
ОБЖАРЕНИ
под купола дим цвъртене и пръски
тълпите с петна игра на криене
шумове странните в огъня
скарата шиша нафраскани
бедра прозрачни капки още
дишат обгърнати в пушек
стар обичай програма черни овце
празнични жертви молитви
праната в соса
като знаци
ГАДАНИ
Кафето чертицата в зърното всяка
пресягане и откършване
пръстите сключени
юмруците стиснали шипове
дълго тънки струйки
немощни пулсират ръцете пуснете
бодлите пуснете ги ще се взираме
по утайките в дланите
ще търсим резки
когато застиват БРОДЕЩИ
Върбите и танца в поточето
вадичка с чиста кал утаена пръст
четмото кората погладена
грапави улеи буци
сушина превеждане
тръстиката и върбата която събира
гръмотевици в поразените ръце
наземи проснати бродове
като мини
НЕЧАКАНИ
защо съскат и пляскат с опашки защо
търсят ли още иии там да са търсени
зарити дълбоко невидени засълнати
в пусти земи слени с камъни с
тревни петна кой настъпва открива
ги бели им кожата
защо остава неухапан защо
шепа пръст пръстен вулкан фоеверк
с топли късове
виж
когато чашите им
НАЛЕТИ
восъчни пити в рамка от дърво
килийките с мед
корицата тънка
рисуване по стените на съдините
с четки от ресни
топла глеч опасана с ивици
тъмни ириси плават
чашата дай
кратуна или потир нека пълна
тежи
като бегълки
ТЕ
Кръстовете са абаносови и в редица
дълга Побучените се вият нямо
белеят се голи
живеницата е скоротечна и мека
с дъх на шумки
гробищата са хубави само в гората
когато раздиплят
ПРЕДАДЕНИ
Кой е гласът в глината
пръстена окарина разливане
леко загребване
вода от дъжд
размесване на кафява кал слама и тръст
тухли под слънцето кирпичена стая
пристъпване сред слънчогледите
обърнати в началото на залеза