Васил Генев: Роден 23.VШ.1973 г. Учи театрална режисура в НБУ. Първа публикация – издава малка книжка без заглавие, с рисунка на корицата през 1993. ФЛУКСУС мастер`с. Ах!
Бел. гл. ред.: Публикувал в „Ах, Мания & приятели“ бр.2/1996, и сега (1999).
Васил Генев
СТИХОТВОРЕНИЯ
* * *
Хаос от безсмислени приказки
празни разхвърляни
като прахоляк от вятъра.
Виещи се около главите ни
с досадния си и познат до болка шум –
думи казвани бързо изродявани от смях.
И когато една невидяна от мен муха
се блъсна в главата ми
чух нейното бръмчене
което за мен беше нещо толкова ново,
интересно и смислено.
* * *
Ако бях заобиколен с 15 себе си
сигурно щях да се държа на положение
с някакво по-витално изражение и т.н.
глупости…
Обаче Не когато Да защото
както си плещех, видях
че ръцете и краката достатъчно ми
помагат
и по-добре изразяват мислите ми
които повече искат отколкото знаят.
* * *
Гола стена
желаеше мойте целувки.
И искаше да бъде
разрушена с рисунки
да бъде и тя израз с лице.
Да има устни
които да привличат пръстите ни
и да докосва жадния ни нерв.
Ти си бяла поляна
с чисто бяло цвете
което се вижда
само от сянката си.
Красотата каза да бъдеш това!
* * *
Зелефонът гразвъня
край него беше пас.
Зелефонът истереше,
докато с дзрин не онемя.
Уморен вратата разтвори
разпусна на твърдия стол
и очите му се чудеха къде.
* * *
Вестниците шумолят в ръцете ни
и жалкото е, че са още нови,
за да бъдат пълни с пуканки.
Срамното е, че превръщаме…
че Денят е вестник.
Зад вестниците скрити,
а има ли някой зад тях.
Интересно се сменят гримасите
след всяко разлистване –
мим говори с диалект.
Аз минавам с грим от химикалка
и отивам при себе си – онзи дом,
станал близък до рана, но добър.
* * *
Ти живееш в къща, във къщата,
която е в къща на друга къща и така…
Думите ти нямат нищо общо с тях,
от чувствата си виждаш само това,
че ти се прави нещо
и имаш физиономия на гъз,
който е пълен с необходимост.
Да не говорим, че от намеци разбираш,
като магаре от обяснения.
Въобще добре, че има улици,
за да вървиш по тях!
Най-голямото избавление е,
когато ти махам с кърпичка за сбогом,
а ти си мислиш, че във този студ
ще ми бъде топло на късия ръкав!