Васил Димитров Прасков: Роден съм на 2 август 1975 г. в град София. През 1992 г. завърших средното си образование там. Първата ми публикация е в коледния брой на „Литературен вестник“ за 1993 г. Имам публикации във вестник „Литературен форум“, „Литературен вестник“, списанията „Витамин Б“, „Мирна“ и др. През 1994 г. излезе първата ми стихосбирка „Малките“, „Сетива“, С., спечелила наградата на Министерството на културата на литературния конкурс в Равда (1995). През 1996 г. излезе втората ми стихосбирка „География на времето“, „Лице“, С., с конкурс на вестник „Литературен вестник“. Председател съм на основания в началото на 1996 г. литературно-философски кръг „Идиот“. Студент съм в СУ „Св. Кл. Охридски“ по философия, III курс. Женен съм, с едно дете.
Бел. гл. ред.: Сред и др. (за списанията – бел. моя), за съжаление, не и нашето, т.е. публикува за първи път в „Ах, Мария“ (1999).
Васил Прасков
АНГЕЛИ
спускат стъпките си в моята къща
край гарафата с вода
шахматните списания
привечер сами с камъните в огледалото
между думи като да и не
ЖЕНАТА НА ПОЛКОВНИКА
отново с палто под холната лампа
ден и нощ с кръвта по обувките
пееща силно до жълтия кон
пръхтящ под дъжда в коридора
СВЕЩИТЕ ЗАПАЛИХА –
мъртвата жена ядеше круша
тъмна стая си представих
после светла
мечките се гушеха в тревата
лекарката свиреше с уста
ВАЗЕЛИН
дори и одеколонът не е евтин
водата капе в новите ми обувки
погледът ти спуска пердетата
отново и отново даже привечер
подмина датите: едно, две, три
„и нека страхът ни отведе далече“
ВАФЛА
в сандалите ти –
две минути до април
в думите ти
докато открия
пълните ръце
лениво име
котенце бирария отзад
ШАХ
вземи такси
лидия или момчешко име
мокасините миришат под чадъра
да те чуя
да преместя офицера
монахиня зад зеления ловец