ВБВ: I. *golva. Родена съм 1974 г. в Lockenhaus, Austria. Доскоро живях в Търговище. Увличам се по иконопис и Мишел Фуко-Дерида, следвам статистика в СУ. Обожавам купоните и рейва. Феминистка съм. Немски знам. Страшно си харесвам тялото.
1. Първа ораторска публикация – 5.04.86 г. „Септемврийче“, бр. 28.
2. Първа прозаична публикация – 15.09.94 г. „Млада България“, бр. 0.
3. Първа поетична публикация – март 95 г. „Славянски вестник“, бр. 3-4.
(все фундаментални текстове!).
II. „ыс-дрэнь, дур“.
В началото бяха зелените очни ябълки – сега бавно изпълзявам от провала: четях Рембо – но той е метастилист. Сега: поетът Тимен Тимнев, Херовоск, лекциите „Витгенщайн и Хайдегер“ на Димитър Денков, Толкин, Бъроуз, Ерика Джонг, (много обичам Дебелянов и Траянов)…
(Малко съм самотница.)
Бел. гл. ред.: Публикувал (а) под друг псевдоним в „Ах, Мария & приятели“ бр.2/1996; сега, години по-късно, отново. Харесвам го (я).
ВБВ
БЕЗ ГРАФИКА ДНЕС
/четвърто описание:/
акварелът е нетрайност на Областта
е
като синкретизма в четенето. на глас.
Занемарени са ориентациите в пола.
(Лужишките поданици задължително са носили нокти –
да ядат сурови яйца – нощем. без забрадки –,
за да се виждат „приполовите органи“)
. Гласовитостта в
полето е егоцентрично
(съ)битие:
Там не може да Е храм. Капище.
Там, човекът е вслабост. празна игра.
(оголвам похвата):
Изведнъж гледам: акварел – всички сме
травестити, а България една такава равна, равна –
ни гънкост.
INVENTO
/четвърто описание, според Ярджива:/
До линията: плоска Кобила (с очи като
орех)
техне: чертежите като съкратен
силогизъм.
(приседнали лингвисти де финират
тамошната провансалска лирика:
– амплитуда
– траене (на вдишването)
– фигурите в резерв
– …
захапали в устните молив
захапали в устните молив
захапали в устни молив
Прочертаване – втора права
Кобилата без седло; диша трудно; оголва
мидени зъби;
кожата се напълва с кръв; ноздрите космати;
До нея Месеста Селянка пее с цяло гърло
на лингвистите: превежда.
– като атрибут има космати ноздри. –
Отбелязват Тона и Характера:
все по-кърваво, все по-кърваво…
:Според прагматиката начертават и
трета права
СЛЕД „КОЗИЯТ РОГ“
/трето описание:/
Седенето на Пънкарите на Попа ли в „Одеон“ –
плешиви „Андалузки кучета“
без Текстове.
Лекторията: истерията на седенето.
Маслени бои с рамка от спринцовки и
криво – гледство: куфеенето.
(Единият татуира черепа си и устните,
ушите на своята държанка с лилаво)
Филмостта в тунела
Филмостта в тавана
(Андулузите се хапят с беловласи румънци.
Ние чакаме извстрани с верига и мъст
остра като гребен
…се смее последен като кучи син)
като кучи син
пънкут немаа зайде
Лилава есен, оранжево небето, много игли–
„смелости“ –
СЕПТЕМВРИ
на Гюнтер Г.
„Съветските войски“. Трипластов ерзац –
инфлационни политики, нощните неосъществени
пенсионерски
революции – 2. Подир вирбела скинарност,
Хтон, кредитори;
лицензирани Работници строени в стачка
кланят Западу
– Хорови усмивки. Оголва задник politicus. и
смълчани. „Нов световен ред“ пикае пак
във п-ов,
пак в Б. п-ов тоалетните препълнени.
Драскат памет.
Пурпурните гневни Слънчогледи във
вестници увити.
Втората Б-я ненужна: цигани, турци,
комунисти, десни.
Комуникацията като секс-истерия. →
Андрей забременя.
Бръкваме отзад на Бесилото; Стоичков;
ТV на живо. ←
патологичните театри, „гратис сме
в европа“. Импотентни.
Нощта…
отчаяно я/се съвъкупляваме с презерватив.
но пак мирише.