Явор Константинов: роден на 7 август 1972 в София. „Германистика“ и „Сравнително литературознание“ в Инсбрук, Австрия. Дипломант при Зоран Константинович.
Бел. гл. ред.: Публикувал в „Ах, Мария“ бр.5/1993 и в Ах, Мария & приятели“ бр.1/1995.
Явор Константинов
ОТ ЗЕМЯТА УЗНАВАЕМА НАТАТЪК ДА ЗАБЪБРИМ
прежадняло се криви небето
слънце се катурва в пешеходен въздух
мълком както се предсказва буря
сухата река морето глухонямо среща
от земята узнаваема нататък да забъбрим
хлабавите листи преговорим нека
камъните ценни в равнината вметнем
как разтребва утринта та расне
босоногата ти сянка
огъня осуетен с искряща мигла подслоняваш
поприсвиваш се според дъгата
господарстваш чак по залез
с ръкохватки нежни ти
с привички пагубни
с безподобен климат
НЕНАДЕЙНО СЕ ГЛАСИ
посолила се земята
и разкихали липите
ти която всяка сутрин
с тръпността дървесна
неусетно разцъфтяваш
и потегляш слънчевия улов
от прозявните въздушни ями
също гущера в съня побутваш
паяченото бельо изкърпваш
мравките разпращаш в странство
ти самата си граничиш
вред прелитнала боичке:
с поглед плод осиновяваш
в мрачина се задомяваш
* * *
сумрака сетне със замах отгръщаш
и с верижки плитки ме обсаждаш
в утринта безмълвно поболяваш мигар
съмвайки да се въздигна мога
тъмен хляб със зъби да порежа от водата
устойчива да откапя
в обратното небе поемаш си пътечка
облаци плевиш слънца огряваш
бродиш гръмотевично но и земята
извънземно пешеходства стъпва
пресушената гора от крак на крак
в ранината ти напразно се притваряш
и ръката треперлива тропваш: през деня
в камината студът запалва орех
ОТ ДАЛЕЧ ДО ЗÀВЕТ
висината чак припламне
ала най-разсипно е дървото
дървеса околовръст разстиля
клечките оградни прътите-криваци
с листи ситно шумолясва
някак издължава даже
мен вихрушка ме сполита
ти с гущера слънчасваш
рамкостегнато-картинна
със зъбчати думи се отхранваш
аз трохата ти споделям
кичура политнал храбро
хладен-свиден се стаявам
пообрулен в мекушав следобед
тъй невръстно камъче ме вглежда
как да го отритна пряко добрината
горският в колибата си
цялата гора поканва
ТУЗЕМЕН ДЕН МЕЖДУ ЗЕМЯ ТУЗЕМНА
отпочва се земя усилено се зараства
треволяк я треволясва щъркел зазимèн куц крак
я прекроява отпочива ли в небето клюн отърсва
то все по-сънливо снежните вързопи влачи
мравки я нахапват стръвно гущери я пътешком облизват
обиколна с вятър се отвежда кипва билкова постига се огряна
дупчат я води красят я пушеци полека в прахове чудесни се
умива в песъчинки прелетни отрива сол си чуква пух раздърпва:
изкопаема земя