Андрей Филипов: р. 19.04.1965, София
Стихосбирки: „Почуда“ (91), „Зелената стая в мен“ (97) – ИК „Везни-4“, С. „Hush, You Nightingales. Four Bulgarian Poets“ (заедно със Стефан Гечев, Константин Павлов и Александър Шурбанов, в превод на английски език на проф. Дон Д. Уилсън, публикувана от Singular Speech Press, Connecticut, USA, 1993). Пиеси: „Среднощен град“ (играе се в НТ „Иван Вазов“ от февр. 2001) „Липсващият разказ“ – в репертоара на БНР – 2002. „Снягосници“ – написана за Детския театрален център Скопие, Македония – 2002.
Андрей живее със Соня (от А до Я :–), край една река…
ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ЗИМА или СЪРДИТИТЕ МЛАДИ ХОРА
на Искра Р
нощ е топло е
навън е снежна буря
цялата земя една
огромна снежна топка
събличам те
обичам те
любов
на снежна светлина
колко си нежна
кълна ти се
за всяка
пощуряла вън
снежинка
сърцето ми
за теб таи
една целувка
нежна
страстна искрица
готова да подпали
цялото небе нощта
и всичко
обич моя тъмноока
МЕТАМОРФОЗА
на Александър Пожарлиев
Продаде своя скъп компютър
PII BX-Pro, 64 RAM и т.н. –
Interent, Laser jet…
с отговор готов за всичко.
На следващия ден направи
от дърво и тел хранилка
и синигери се насъбраха…
И остана си така –
с въпросите неразрешени
окрилен.
САМОТНИЯТ БАЩА
на отец Димитър
смрачава се денят
небето се налива с олово
като при скачени съдове
сърцето също натежава
оставаш сам на пътя
мъкнеш спомените тежки
и молитва си измисляш
детето ти да пази
господ да не повтори
твойте грешки
ПОНАСТИНАЛ
на Соня, разбира се
Малко понастинал,
боли ме гърлото,
запушен нос,
бучат ушите…
На работното си място
за теб си мисля.
През живота си не съм
се чувствал по-добре.
ЛУННИ МРЕЖИ
спомен за Жоро Рупчев – Созопол
Звукът на морето
едва го долавяш,
въздухът ухае на нещо
непознато.
Сън не те хваща…
Сто бели чаршафа
на простора,
в двора, в нощта – светят.