Роден на 16.09.1901 година в София. Завършва гимназия в София. Учи и работи като продавач на вестници, касиер на ресторант. Секретар-библиотекар в Народния театър в София (1926-32), ръководител на библиотеката на Народното събрание (1934-51), драматург на Софийската народна опера (1952-58). Секретар на СБП (1932-37, 1953-56).
ВРЪЩАНЕ ОТ ПРАРОДИНАТА
След безплодно и тягостно скитане
аз се връщам по-кротък, по-мъдър,
и над мойто чело се разплитат
посребрени разредени къдри.
Ще се срещна със стари другари
и пред тежкото алено вино,
неспокойната нощ ще прекарам
като спомен за мрачни години.
Ще разказвам унесен, невесел
за безбрежните снежни полета,
през които ме беше понесъл
побеснелия северен вятър.
За безмълвните сламени къщи,
като черно ръзхвърлено ято,
за които покорно разгръща
свойте майчински длани земята.
И за снажните горестни люде
с първобитни души и поверия,
дето гинат безмерно отрудени
във гонитба на дивите зверове.
И пред тежкото алено вино
ще разказвам аз бледен и невесел
за страната, която съм минал,
от която покорно донесох
свойта бяла безвременна есен.
СИН
Тая вечер ще сляза
в града от планинската сламена стряха,
със ръце загрубели в труда
и със старите скъсани дрехи.
Ще се спирам пред всяка врата,
ще почукам на всеки прозорец:
не познават ли моя баща,
моя татко незнайните хора?
Той е идвал във техните стаи,
може би им е бивал и гост; –
моя татко тук всички го знаят,
моя татко се казва Христос.
Аз не нося ни скръб, ни беда,
но съм тръгнал да търся утеха,
със ръце загрубели в труда
и със старите скъсани дрехи.
ПИЯНИЦА
Да изчезна в тъмни преизподни,
черна чума в пътя да ме стигне; –
три дни пихме, три дни се не дигнах
и похулих името Господньо.
Сто гърла във тая стара кръчма
се разбиваха сред сводовете мръсни.
Само аз седех безмълвен и навъсен,
дигах чашата, мълчах, заръчвах.
Ех, ти моя стара тъжна песен –
нямам никого и никого не мразя.
Ала ти спаси сърцето ми магесано
Пресвети Великомъченико Спасе:
тая нощ видях мъртвешки кости
и краката ми от ужас се преплитат,
а джуджетата ме подмамват с медени пити:
– Господине, заповядайте на гости.
Уморен от свойто дълго скитане
ето в свойта къща се завръщам
и със сълзи спирам пред вратите,
там, където никога не е стояла къща.