1901 – (2 септември) Андреас Ембирикос се ражда в Браила в Румъния. Баща му Леонидас А. Ембирикос по произход от остров Андрос е деен корабособственик, депутат от партията на Венизелос (1910), а по-късно министър по прехраната (1917-18). Майка му Стефания Ембирику, дъщеря на също водещия произхода си от остров Андрос Леонидас Кидониеос е рускиня от Киев.
1902 – установяване на семейството в Ермуполи, столица на остров Сирос. В периода 1905-1914 малкият Андреас пътува с майка си из Южна Русия, където прекарват лятото с вуйчовците си Петрос и Димитрис.
1908 – семейството се премества в Атина.
1912 – Андреас е ученик в началните класове на училище „Макрис“.
1917 или 1918 (?) – живее в село Бояти, където се намира чифликът на баща му и заедно със селяните върши земеделска работа.
1918-1921 (?) – служи във флота. Част от военната си служба отбива като преводач на английския адмирал на броненосеца „Ramilles“, флагмански кораб на британската флота в Средиземно море.
1919 – записва се студент във Философския факултет на Атинския университет.
1921 – живее няколко месеца в Лозана, където посещава в университета лекции по икономика.
1921 – 1925 – Лондон. Работи в корабопритежателната компания на баща си и посещава лекции по философия и филология в Кралския колеж.
1925 – пътува с баща си по Светите места в Палестина.
1926-31 – Париж. Решава да учи психоанализа при Рене Лафорг. Около 1929 г. се запознава с Бретон и кръга на сюрреалистите.
1931 – завръща се в Гърция и работи в корабостроителница „Василиадис“, собственост на баща му. Оттегля се през 1934 г., „тъй като не исках да изглеждам непоследователен спрямо идеите си“, както споделя по-късно.
1934 – работи като работник в лигнитните рудници Аливери, които също са собственост на баща му. През същата година среща в Атина Е. Елефтериадис (Е. Тепаме), от когото научава за гръцкия художник-наивист Теофилос.
1935 – (25 януари) Лекция в Клуба по изкуствата на тема „Относно сюрреализма“.
(март) – стихосбирката му „Доменна пещ“ е отпечатана в 200 номерирани екземпляра.
(2 май) – заедно с О. Елитис, Орестис Канелис и Т. Елефтериадис посещава дома на художника-наивист Теофилос на остров Митилин.
1935 – пътува до Цариград с Маргьорит Юрсенар.
1936 – започва да работи като психоаналитик.
1937 – помества стихове от стихосбирката „Хинтерланд“ в сп. „Неа фила“.
1940 – негови текстове са публикувани в сп. „Неа Грамата“.
(юли) – сключва брак с Маци Хадзилазару.
1942 – 1944 – редовни сбирки на приятели у дома му.
1943 – по време на немската окупация Йоргос Карталис се укрива в дома му.
1944 – поетът и художник-сюрреалист Никос Енгонопулос се укрива в дома му.
(31 декември) – арестуван е от силите на ОПЛА (милиции на левите сили). При отстъпването на ЕЛАС (Гръцка народна освободителна армия) е отведен заедно с други заложници на принудителен поход в в Крора, откъдето успява да избяга.
1945 – стихосбирката „Хинтерланд“ е отпечатана в 470 екземпляра.
1947 (януари) сключва брак с Вивика Зиси. Кум на сватбата е Одисеас Елитис.
1948 – сформиран е първият гръцки психоаналитичен кръжец. Негови основатели са А. Ембирикос, Г. Завицианос и Д. Куретас под наставничеството на принцесата на Гърция Мария Бонапарт.
1950 – избран е за член на Парижкото психоаналитично общество.
1951 – (април) прекъсва психоаналитичната си практика. През август присъства на Международния конгрес по психоанализа в Амстердам. Малко по-късно се установява в Париж заедно със съпругата си. От Париж пътува до Англия, Шотландия, Холандия, Белгия, Италия, Югославия и Швейцария.
1953 – завръща се в Гърция и прекарва месеци наред на остров Андрос.
1954 – установява се в Атина, на ул. „Монис Петраки“.
1955 – изложба с негови фотоси в зала „Илисос“.
1957 – ражда се синът му Леонидас.
1958 – премества се на ул. „Неофиту Вамва“, където живее до смъртта си.
1960 – отпечатани са „Писания“ и „Лична митология“.
1962 (декември) – заедно с О. Елитис, Г. Теотокас и солунския лекар Спилиопулос (депутат от партията на Обединената гръцка левица ЕДА) пътува из СССР по покана на Дружество „СССР-Гърция“. Прекарва в СССР няколко месеца.
1963 – изнася лекция за Никос Енгонопулос в Атинския технологически институт по повод изложбата на художника-поет сюрреалист.
1964 – в сп. „Пали“ са публикувани първите две части на „Арго или Плаването на аеростата“.
(ноември) грамофонната фирма „Дионисос“ записва плочата „Ембирикос чете Ембирикос“.
1965 – (февруари) чете свои стихотворения в Гръцко-американския съюз, където е френетично аплодиран.
1966 – издадени са на английски „Писания“ в превод на Никос Стангос и Алън Рос.
1970 – умира брат му Маракис.
1971 – лекция в Атинския колеж за модерната поезия.
1972 – негови стихове от „Октана“ са поместени в сп. „Трам“.
1973 – (май) говори пред студентите от Философския факултет на Атинския университет. Кимон Фрайер включва в антологията си „Съвременна гръцка поезия“ на английски език и стихове на Ембирикос.
(септември) – умира майка му Стефания.
1974 – стихотворението „Пътят“ се появява в самостоятелно издание в сп. „Трам“.
1975 – умира в Кифисия на седемдесет и четири години от рак на белия дроб.
1979 – издателство „Агра“ издава театралната творба на Пабло Пикасо „Четирите момиченца“ в превод на А. Ембирикос.
1980 (април) – издателство „Икарос“ издава „Октана“.
(май) – издателство „Ипсилон“ издава пълния текст на „Арго или плаване на Аеростата“.
1984 – издателство „Агра“ издава стихосбирка „Всех же родов или днешният ден като Утрешен и Вчерашен“.
1990-1992 – издателство „Агра“ издава „Великият Ориенталец“.
1995 – издателство „Агра“ издава поемата му „Ес-Ес-Ес-Ер-Русия“.
1997 – излиза от печат „Земфира или тайната на Пазифая“ (изд. „Агра“).
1998 – В бр. 59 на сп. „Политис“ е отпечатан откъс от текста „Оur Dominions Beyond the Seas“ („Нашите отвъдморски доминиони“).
1999 – издадена е лекцията му, посветена на Никос Енгонопулос (изд. „Агра“).
2002 – В България излиза брой на Ах, Мария, посветен на стогодишнината от рождението на Андреас Ембирикос…