СЮРРЕАЛИЗЪМ
Всичко беше равнина. Небето сключваше тънък, едва забележим шев с напуканата плът на земята. На плоскостта се виждаха силуетите на седнал старец, голямо шише вино и Дева. Шишето беше по-голямо от стареца, девата се беше самоубила, а старецът се изправи. Тръгна към бутилката. Виното е хашишът на въображението! Той се опита да си спомни защо се беше самоубила Девата. Тя не можеше да живее без любов. Равнината ѝ даваше само причини, а старецът грозде. Човек винаги се утешава. Гроздето беше сладко, разтапяше се и от устата ѝ потичаха захарни сокове. Бялата ѝ дреха беше на червени петна едри и мрачни. Старецът ѝ носеше грозде в кошници от червеното си въображение. Всеки ден той се изкачваше до гърлото на шишето и пускаше вътре грозде. Времето беше най-добрият винар. Девата много обичаше да танцува. Докато той береше гроздето, тя му танцуваше. Тя беше добра и красива…
Равнината попиваше всички сокове, тя пресушава всичко. Една бутилка никога не трябва да се пресушава. Дните минаваха. Старецът осмисляше живота си чрез бутилката, която пръскаше по него червено вино, сладко и упойно. Девата танцуваше и чакаше гроздето на стареца. Но за нея нямаше музика, нямаше любов, гроздето загорча. Дните посивяха, времето вече не беше добрият винар, който раждаше танците ѝ, а пияница, жаден за бялата ѝ красота. Когато танцът се измори и времето спря, девата се самоуби. Извитият ѝ труп натрапчиво издаваше аромата на свършека. Старецът остана сам, а виното беше утеха. Времето изчезна. Движението също.
НЕКРОЛОГ НА МОЕТО ЛЯТО
Искам да пиша, защото мастилото почерня всичко в съзнанието ми… и не може да се изпере…
Слънчогледите винаги изглеждат обидени сякаш някой им е ударил солена плесница или ги е целунал без разрешение. Само Малкия човек иска разрешение. Той е смутен, а слънчогледите обичат да гледат това. Те си имат слънцето, което с цялата си жълтост крие нещо от прашните некролози по есенните пътища. Черното винаги привлича жълтото.
* * *
Слънчогледи, нападнати от ято оси…
* * *
Когато човек губи нещо, се утешва. Утешава се с вода, тишина, музика…
Аз пиша, за да се утеша.
Когато човек загуби нещо, идва отчаянието. После агресията. После тихата смърт. Смъртта на стотици слънчогледи. Тогава и слънцето угасва. И дните ти бият плесница след плесница, и ти вече обръщаш другата буза. Защото физическата болка е лекарство за ранената душа. Но човек изстива. Въпреки всичката топлина, подарена от слънцето във вид на огнени облаци с радост.
Децата обичат истински радостта. Радост от бонбони, от сутрешни сънища, от нежност.
Аз съм дете. Но сега съм студен, защото изгубих съкровище. А картата с пътя до него изгоря в топлината на Слънчо.
Няма нищо по-хубаво от лошото време?
На човек му трябва нежност в букет слънчогледи, които да му напомнят за детското лято в дъждовните есенни дни.
ЗА ОПАСНОСТТА ОТ НЕДОСПИВАНЕТО
На пътя лежи млада жена. На корема ѝ мъти лебед. Лебедът е невинността, а жената безплодието… В разпилените по паветата коси цъфти синчец, той е закъснялата мъдрост. В локвата кръв до жената се подхвърлят риби, червени и умиращи. Те са надеждата. Зад тази сцена има фонтан с къпещи се в него лилии. Фонтанът е благосклонността, а лилиите са самозабравилата се суета. На върха на фонтана има ангел, плюещ кръв. Той е отвращението. До фонтана кученце ближе останки от гръден кош на слон. То е Алчността. Небето е пълно с пчели, те са безпричинността.
* * *
Пчели жилят трупа на лебед. Пчелите са желанието, а лебедът благосклонността. Състарена от цигари и недоспиване параноичка разхожда грозен пудел с извадени очи. Жената е суетата, а кучето невинността. Пожълтелите от преждевременна майска есен дървета червят куполите си със синчец. Той е надеждата. В гората има позеленял от бича на времето мраморен фонтан, той е вековната мъдрост. Във въздуха се пръскат като глухарчета ангели със стъклени лица, те са безплодието. Индийски слонове, закичени с отровни лилии, пълзят по гърба на огромна риба, лилиите са ретроградната алчност, а рибата е безпричинността. Цялата тази картина е отвращението.
* * *
За съжаление, аз съм и невинността, и суетата, и безплодието, и надеждата, и благосклонността, и алчността, и отвращението, и алчността, и мъдростта.
Но аз съм и Точката след всичко това.