Присъствието на творчеството на Сеферис, преди всичко на неговата поезия, е неразделно свързано с името на преводача, поета, мислителя и елиниста Стефан Гечев, който претворява на български език дълбоко универсалното послание на поезията на Сеферис. Връстник на втория гръцки нобелов лауреат Одисеас Елитис, когото също е превел на български и с когото го свързваше и лично приятелство, в началото на 2000 година Ст. Гечев загуби битката с неизлечимата болест малко преди да навърши деветдесет години, напускайки мирската суета пълен с дела и дни. Това изказване е минимална дан на почит към паметта на този забележителен елинист.
Множество статии и изследвания с подписа на Ст. Гечев, въвеждащи българския читател в поезията, житейските и исторически събития, белязали живота на поета-нобелист, са публикувани през последните четирийсет години в различни литературни издания. Със студии, есета и представяния на чуждестранни поетични антологии Ст. Гечев направи познати в България някои от върховите творби на световната литература. Шедьоври на античната гръцка словесност („Палатинска антология“), а и на съвременната гръцка литература (основния корпус на гръцката поезия от XIX и XX век) станаха достъпни благодарение на неговото претворяване, включващо „втори прочит“ и от други езици: „Алиса в страната на чудесата“, антология на френския сюрреализъм, представяне поезията на Лотреамон и др.
През 1960 г. в негов подбор и превод е издадена на български първата антология на новогръцката поезия, включваща стихотворения и на Г. Сеферис, която намира дълбок отзвук сред читателската публика. За българската интелигенция, не само за поетичните среди, срещата с поезията на Сеферис, почти в същата степен, както тази с творчеството на К. Кавафис, представлява разтърсващо преживяване. Благодарение на това първо издание от 1960 г. българският духовен живот е оплоден от духа на един модерен поет, от едно ново виждане, което предлага на българските творци различен зрителен ъгъл. В предговора си към едно от изданията на Кавафис, представено от Ст. Гечев, писателят Г. Данаилов отбелязва за гръцкия поет и въздействието му върху българските творци, че той не представлява само една нова галактика, която откриваме със свръхмодерен телескоп. Според него Кавафис е откриване на цял един природен закон. Този коментар се отнася, колкото до поезията на великия александриец, толкова и до тази на другия голям гръцки поет от диаспората Сеферис.
От издателство „Народна култура“ следва самостоятелно издание на стиховете на Сеферис (1975), негови творби също така са включени в антологиите на новогръцката поезия от 1978 и 1997 г. – втората представлява двуезично издание на български и гръцки език, осъществено с подкрепата на посолството на Гърция. Следващото самостоятелно издание на поезията на Сеферис се появява през 1998 г. от издателство „Христо Ботев“ със субсидия на гръцкото министерство на културата. Благодарение на първите издания от 60-те и 70-те години преведеното на български творчество на Г. Сеферис е усвоено наред с това на Кавафис като съставна част от духовната тъкан на зажаднялата тогава, и поради доминиращите идеологически схеми, за запознаване с поетичния модернизъм интелигенция и читателска публика в България.
Пространно есе за Сеферис, запознанството с него и духовния процес за претворяване на творбите му на български, е включено в последната книга на Ст. Гечев „Моите гръцки приятели“. Литературните портрети на К. Кавафис, Г. Сеферис, Я. Рицос, О. Елитис, Н. Казандзакис, К. Варналис, Кики и Атос Димулас, представянето на „Палатинска антология“, впечатленията на автора от посещенията му в светогорските манастири, от хитлеристката окупация в Гърция (през периода 1937-1942 Стефан Гечев служи в дипломатическата мисия на България в Атина), от гръцките древности са само някои от темите, включени в тази мемоарна книга. От нея ще цитирам един кратък откъс, описващ единствената среща и запознаване на Гечев със Сеферис:
„Бях готов в 1966 г. с избраните преводи на нобелиста, поета, когото бях започнал да чета още в 1937 г. по препоръка на Костас Варналис. Използвах една екскурзия до Гърция, за да се срещна със Сеферис, с мисълта да го помоля да напише предговор за нашето издание. Той беше вече пенсионер и живееше в Атина. Обясних по телефона кой съм и защо желая да се срещна с него и Сеферис ми определи ден и час да го посетя. Посрещна ме по-скоро сдържано. Знаех, че изобщо той не бил особено общителен. Разказах му накратко как и кога съм се запознал с неговата поезия, и че след години работа върху преводите, съм подготвил един том негови стихове, който ще излезе не след дълго. Изслуша ме мълчаливо, после запита кои произведения съм включил. Бях взел със себе си препис от моя ръкопис. Изброих му ги. Той кимна, мисля, одобрително, после каза:
„От разговора виждам, че знаете гръцки. А занимавал ли сте се сам с поезия?“ Отвърнах, че и аз пописвам стихове, но съм превеждал много гръцки поети в Антологията от 1960. Той пак кимна и запита дали мисля, че използва главно свободен стих или употребява ритми… Отговорих, че в много случаи, макар и начупени, съм усетил различни ритми и съм се постарал да ги предам в превода. Тогава той каза: „Прочетете ми някой от преводите ви на български“. Прочетох един откъс от поемата му „Роман“. Изслуша го внимателно и като свърших ме помоли да преведа от български на гръцки същия откъс. Макар и със спиране и заекване, изпълних и това желание на поета. След известно мълчание Сеферис каза: „Добре, ще ви напиша малък предговор за вашето издание“. Но ме предупреди да му съобщя няколко месеца преди излизането и да му се обадя кога ще излезе книгата. Въпреки притеснението, което изпитах при този строг изпит, останах много доволен. Знаех, че Сеферис не пише лесно текстове.“
В есето си за Сеферис Стефан Гечев отбелязва за неговата поезия, че освен че ще донесе на читателя радостта от надмогването на всекидневието, повеждайки го на пътешествие към древни митове и богата символика, тя също така ще го научи да следва интуитивно магическите пътища, които ще го отведат към свят на далечни и свободни асоциации.
По мнението на този единствен изследовател на творчеството на Сеферис в България поетът би могъл да каже, както и Кавафис, че е исторически поет. Той присъства духовно и творчески, (а понякога и физически) на най-значимите събития, които неговата родина преживява и ги претворява в поетично слово. Притежава дарбата да разширява духовното значение на дадено събитие от гръцката история (малоазийската катастрофа, хитлеристката окупация), като използва различни символи, така че да го издигне до събитие със световно звучене, което е станало, става или може да стане. С лекота поетът вплита във важните исторически събития и собствените си съкровени лични преживявания.
Във встъплението към едно от изданията на Сеферис преводачът изразява надеждата си, и струва ми се тя напълно се оправдава, че в България ще се намерят достатъчно читатели, които желаят среща с едно поетическо дело като това на поета-нобелист, което ни отвежда далеч от баналното и трудно ежедневие, за да ни припомни, че освен материя, ние сме и дух, който иска да се „извиси малко по-високо“. А това ни тласка към търсене на съвършенството, иначе бихме се изгубили под сизифовското бреме на индивидуалното оцеляване.