През 2000 година се навършиха сто години от рождението на един от най-големите гръцки поети-модернисти на XX век – нобелиста Георгиос Сеферис. След международния конгрес в Платрес, Кипър в началото на годината, приблизително съвпаднал с рождената дата (29 февруари/13 март) на поета и ознаменувал началото на юбилейните чествания, международният симпозиум в Измир (родната на Сеферис Смирна), състоял се от 2-5 октомври, увенча като връх и завършителен щрих годината, обявена от гръцкото министерство на културата за посветена на Сеферис. Темата на симпозиума „Сеферис – поет между Изтока и Запада“ отново постави на дневен ред проблема за дуалистичната връзка между елинизма и Запада в творчеството на поета, централна в изследванията на гръцкия поетичен модернизъм, един от чиито пионери е Сеферис.
Симпозиумът в Измир може да бъде окачествен като второ завръщане на поета в неговата родина след първото завръщане приживе по време на дипломатическата му служба в Анкара от 1948-1950 г., което самият поет е запечатал по разтърсващ и неповторим начин в пътеписа си „Скалните манастири в Кападокия“ и в неговите дневници – спомени за детството му в Смирна и летата във Вурлà.
Това второ, посмъртно и телесно завръщане е духовно още по-мощно, тъй като междувременно са преминали неговият зрял живот и поетично дело, почетени по достойнство и с присъждането за тях на Нобелова награда – първата, с която е отличена гръцката литература. От смъртта на Г. Сеферис са изминали трийсет години, от рождението му сто. Изглежда, че в дадения случай времето е на негова страна и откроява още повече творческото му дело.
За да съчетае по подходящ начин завръщането на поета приживе по родните му места с това посмъртно пътуване, упълномощената от министерството на културата на Гърция работна група за „годината на Сеферис“ осъществи двуезично издание (на гръцки и турски език) на неговите „малоазийски“ текстове, които описват съприкосновението и чувствата, вълнували поета при първото му посещение в зряла възраст по земите, където се е родил.
Ако честването на Сеферис трябва да бъде окачествено само с една дума, отбеляза председателят на работната група Димитрис Маронитис при откриването на симпозиума, то тя е взаимното гостоприемство Той подчерта, че Омир счита гостоприемството за най-ценното благо в отношенията между хората. Защото на практика, макар и организирано от гръцката страна, провеждането му беше осигурено със съдействието на Егейския университет в Измир и на местните власти. Онези, които живеят днес в Измир и неговите околности посрещнаха сърдечно завръщането на поета-нобелист в родното му място. От друга страна организираната от гръцкото министерство на културата тройна проява – международният симпозиум бе съпроводен от мултимедийна изложба за живота и творчеството на Сеферис и концерти на „Оркестъра на цветовете“ на Манос Хадзидакис с музика на Теодоракис по стихове на Сеферис и на състава от гръцки и турски изпълнители „Босфор“, изследващ пресечните точки на византийската, отоманската, малоазийската гръцка и турска музикални традиции.
Триезичната програма (отпечатана на гръцки, турски и английски) включваше четири тематични кръга: „Европа и Азия в гръцката античност“, „Живот, дело и странствания на Г. Сеферис“, „Сеферис като преводач и превеждан“ и „Източни и близкоизточни елементи в живота и творчеството на поета“. Анализирайки житейския път и влиянията върху творчеството на нобелиста под надслов „Георгиос Сеферис – поет между Изтока и Запада“, симпозиумът имаше за цел да бъдат открити всякакви мостове (съществуващи, мислени, прекъснати), свързвали някога и може би свързващи и до днес запленяващия Ориент с донякъде самодоволния Запад. Акцентът бе поставен главно върху смешението, а може би и химическата реакция, характерна за живота и творчеството на Сеферис, съчетаващи емпирични елементи от Изтока, малоазийската и близкоизточна атмосфера и западноевропейската методология. Резултатът, настъпил вследствие на това, представлява формирането на една обща антропология с централна ос принципа на справедливостта не само като идеал, а и като действителна основа на универсалното човечество, макар и основа разтърсвана от насилствени сблъсъци и войни.
Освен гръцки изследователи на Сеферис като Й. Ятроманолакис, Ксенофон Коколис, Ст. Пасхалис, неговите английски преводачи – елинистите Родрик Бийтън („Сеферис и Турция – поезия, дневници, ди-пломатическа дейност) и Дейвид Коноли („Видът писане, доставящ най-малко удоволствие: Сеферис за превода“), целта на гръцките организатори бе да обърнат поглед и към присъствието на Сеферис в съседните на Гърция балкански страни. Участници от Турция, Румъния, Сърбия, Албания и България разгледаха възприемането и въздействието, оказано от поезията на Сеферис върху тяхната национална поезия и по-младото поколение творци. „Присъствието на творчеството на Сеферис в България“, заслугата за което принадлежи на Стефан Гечев, бе тема на експозето от българска страна. Тематичният спектър варираше от „Г. Сеферис и Иво Андрич, паралел между двама писатели-нобелисти и дипломати“ (К. М. Гаджански, Сърбия), „Завръщане на Сеферис в земите, където е роден“ (Джеват Чапан, Турция), „Тематичната вселена на Сеферис“ (Атаол Бехрамоглу, Турция), „Моят земляк Сеферис“ (Недим Гюрсел, Турция) до „Сеферис и митът на гръцката поезия в Румъния“ (Магда Карнечи), „Сеферис и Албания“ (Бетим Мучо). В историческа перспектива проблематиката, характерна за поколението от 30-те години в гръцката литература, изразяваща момент на зрялост на гръцкото самопознание, и въпросът за принадлежността към гърцизма в периода между двете войни бе разгледана от историците В. Панайотопулос и Е. Скопетеа.
Амбицията на организаторите бе да поставят идеологическото послание на конференцията някъде по средата между двете крайни концепции за съотношението между култура и политика (на гръцки и двете думи етимологично са производни на „полис“). Теорията, че културата се вписва някъде в периферията на политиката, влияе се от нея и попада в капаните на нейните машинации и другата, според която културата представлява разкрасената рамка на политиката, тоест културата с нейните конкретни дела всеки път контролира и надмогва политическата конюнктура, действайки малко или повече диахронично като наука, изкуство или литература. Другояче казано – политиката непрекъснато се променя и в известен смисъл отминава, докато обратно културата дава на хората и човечеството по-трайни хуманистични опорни точки.
Всички прояви на честването бяха обединени под общия надслов „Сеферис в Смирна“ и посланието им бе ориентирано към междинно положение в гореспоменатата дилема. Към взаимоотношението между култура и политика не бе подходено нито с тотален оптимизъм, нито и с депресиращ песимизъм.
При откриването на симпозиума Димитрис Маронитис отправи пожеланието дано сянката на поета, която сигурно през дните на симпозиума се е разхождала сред участниците, да не се разгневи от това, което те вършат, и изрази надеждата си, че може би тя дори ще им се усмихне, макар и меланхолично.
В България стогодишнината от рождението на поета отбелязваме, макар и със закъснение, дължащо се на техническото време, което бе необходимо за осъществяването на това издание, с отпечатването на настоящия сборник, посветен на живота и творчеството на Сеферис, който включва подбор от негови стихове, есета и текстове от гръцки и чуждестранни литератори, критици, преводачи и изследователи, осветляващи различни аспекти на творческата му натура. Намерението на издателя, съставителя и преводачите е това издание да допълни и разшири с част от неговите непознати у нас произведения и творби представата на българските читатели за един от големите поети-модернисти на XX век, вече представен у нас в пет самостоятелни издания и антологии от интерпретиращите неговата поезия преводи и встъпителни монографии на елиниста Стефан Гечев.
Представяне на Георгиос Сеферис от Стефан Гечев на български език:
Георгиос Сеферис, Избрани стихотворения, ИК „Народна Култура“, 1975
в „Ах, Мария“ 1/1996 (8) – Делфи, Из „Завой“ (1931)
Съвременна гръцка поезия, т. 1, представена от Стефан Гечев, ИК „Епсилон“, С., 1998
Георгиос Сеферис, „Езикът и чудовището“, ИК „Балкани“, С., 2002
в „Извън стените“, 9 съвременни гръцки поеми, ФБЛ, Колекция Аквариум средиземноморие, 2002, „Записки за една седмица“
в „Кои са гърците“, съвременна гръцка есеистика, ФБЛ, Колекция Аквариум средиземноморие, 2002, – от „Есета 1936-47“ – „Монолог върху поезията“