Голямата смъртоносна помощ

Андре Бретон

Статуята на Лотреамон
С постамент от хининови хапчета
В голо поле
Авторът на Стихотворенията е сложен да спи с празен стомах
А до него бди подозрителен хелодерм
Неговото ляво ухо опряно до земята е остъклена кутия
Пълна със една светкавица художникът не забрави да изобрази над нея
Небесносиния балон с форма на Турска глава
Лебедът на Монтевидео чийто крила са разперени и винаги готови да се размахат
Когато трябва да се привлекат други лебеди от хоризонта
Отваря към фалшивата вселена две очи с различни цветове
Едното с цвят на железен сулфат върху лозницата на миглите другото на кал поръсена със стоманен прах
Той вижда големия шестоъгълник с отвор-фуния в който скоро ще се смачкат машините
Които човекът упорито покрива с бинтове
Той съживява със своята радиева свещ дълбините на човешкото изпитание
Членът от пера мозъкът от омазнена хартия
Той възглавява двете нощни церемонии които се стремят с изтръгване предизвикано от огън да се разменят сърцата на човека и птицата
Имах достъп до него в качеството си на гърчещ се
Очарователните жени които ме въвеждат във вагона
Където един хамак който те се погрижиха да ми направят от косите си е запазен за мен
От цялата вечност
Ми препоръчват на тръгване да не настивам когато чета вестника
Изглежда че статуята до която разклоненията на нервните ми окончания успяват да достигнат е акордирана всяка нощ като пиано

 

ПО ПЪТЯ ЗА САН РОМАНО

Поезията се прави в легло като любовта
Нейните разхвърляни чаршафи са зората на нещата
Поезията се прави в гората
Тя има пространството което ѝ е необходимо
Не точно това а другото което отреждат
Окото на червена каня
Росата върху полска преслица
Споменът за една запотена бутилка Трамине върху сребърен поднос
Една висока турмалинова мачта в морето
И пътят на умственото приключение
Който се изкачва отвесно
Кратка почивка и той се обърква веднага
Това не се крещи от покривите
Неуместно е вратата да се оставя отворена
Или да се призовават свидетели
Рибните пасажи живият плет от синигери
Релсите при навлизането в голяма гара
Отраженията на двата бряга
Браздите в хляба
Бълбукането на ручея
Дните от календара
Еньовчето
Любовният акт и актът на поезия
Са несъвместими
С четенето на вестник на висок глас
Посоката на слънчевия лъч
Синия проблясък който съединява ударите с брадва на дърваря
Връвта на хвърчилото с форма на сърце или примка
Тактуването с опашка на бобрите
Бързината на светкавицата
Хвърлянето на сачми от високата част на старите стъпала
Лавината
Стаята за авторитети
Не господа това не е осмата Стая
Нито изпаренията на препълнената стая неделя вечер
Танцовите фигури изпълнени видимо над локвите
Върху стената контурите на жена която мята кама
Светлите извивки на дима
Къдриците на твоите коси
Кривата линия на морската гъба от Филипините
Звънчетата на гърмящата змия
Пълзенето на бръшляна в руините
Тя има цялото време пред себе си
Поетическата прегръдка като прегръдката на плътта
Колкото и да трае закриля
Всяко изгубване в нищетата на света

 

СЛЪНЧОГЛЕД

на Пиер Реверди

Пътничката която прекоси Халите в края на лятото
Стъпваше на пръсти
Отчаянието влачеше в небето своите големи и толкова красиви калии
И в ръчната чанта беше моята мечта това шишенце с ароматни соли
Каквито е излъчвала само кръстницата на Бога
Безчувствеността се разстилаше като изпарения
От миризмата на куче
И в нея току-що бяха влезли за и против
Които щяха да гледат младата жена зло и накриво
Дали имах работа с посланичката на селитрата
Или с кривата бяла линия върху черен фон която наричаме мисъл
Балът на невинните беше в разгара си
Лампионите бавно се разпалваха в кестените
Дамата без сянка коленичи върху Пон-о-Шанж
Улица Жи-ле-Кьор звънците не бяха вече същите
Обещанията на нощта накрая бяха удържани
Пощенските гълъби целувките от милост
Докосват гърдите на красивата непозната
Проболи под крепа съвършени значения
Една ферма преуспяваше в центъра на Париж
И нейните прозорци гледат към млечния път
Но още никой не я обитаваше заради неочакваните гости
Неочакваните гости както се знае са по-предани от призраците
Някои като тази жена сякаш плуват
И в любовта влиза малко от тяхната същност
Те стават част от нея
Не съм играчка на никое сетивно свойство
Но щурецът който пееше в пепелявите коси
Една вечер до статуята на Етиен Марсел
Ми хвърли разбиращ поглед
Андре Бретон каза той минава

 

Превод: Аксиния Михайлова

 

Редактор: Румен Баросов

Коментари