Да спиш да спиш в камъните

Бенжамен Пере

(фрагмент)

Слънце изровен път тръпнещи камъни
Копието на бурята улучва замръзналия свят
Това е денят на течности които едва докосват
други течности със съмнителен слух
чието присъствие се спотайва в мистерията на триъгълниците
Но ето че светът вече не е замръзнал
и бурята с очи на паун се плъзва под него
като змия която спи с опашка в ухото
когато всичко е черно
улиците влажни като ръкавици
гарите с огледални жестове
каналите чиито лодки се опитват напразно да поздравят облаците и пясъкът
пясъкът който е замръзнал в несигурния си блясък и протяга надалеч кристалните си пипала
дори всичките му пипала не ще успеят никога да превърнат небето в ръце
Защото небето се отваря като стрида
и ръцете не знаят как да се срещнат върху гредореда на моретата
замъгляващи сините погледи на акулите
ухаещи пътници
спокойни пътници
които очертават безкрайно предизвикателното свистене на върбите
големи лютиви гранки падат като пера върху земята
Ако някой ден земята вече не е върба
огромните блата от кръв и стъкло ще усетят как се издува корема им
и крещи Коприва Коприва
Хвърлете копривата в гърлото на негъра
едноок както могат да бъдат единствено негрите
и негърът ще се превърне в коприва
и в расо неговото изгубено око
в това време една дълга медна пръчка ще се издигне като пламък толкова далеч
и така високо че копривата няма да е вече негово дете
а гибелните подскоци на едно огромно тяло от пяна приветствано от хилядите извивки
на кипящите води нека подхвърлят белия хляб
толкова бял че поставен до него черния също е бял
и нека горчивите скали гризат бавно глезените на танцьорките с цвят на акажу
а копривите о мозайка копривите ще имат утре магарешки уши
и ходила от сняг
и ще бъдат толкова бели че и най-белия хляб ще се изгуби в техните лабиринти
сутрин виковете им ще отекват в хилядите тунели от ахат
и пейзажът ще пее Едно Две Три Четири Две Три Едно Четири
гарваните имат блясък на храм
и потъват всяка вечер в свърталищата на бога
……………………………………………………………………………………………………………………………….
1927

 

Превод: Аксиния Михайлова

 

Редактор: Румен Баросов

Коментари