специално написани за този брой на „Ах, Мария“
СМЪРТТА НА БОГА
Умират боговете –
умира нашата вяра.
Умират и мъжете
от много изневяра.
СМЪРТТА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
Отива си цивилизацията ни, но
небето постоянно ни дава знаци,
че има и други цивилизации.
СМЪРТТА НА ИДЕАЛА
Отива си идеала опърлен
бездушен,
от живота – на бунището хвърлен,
от политиката удушен.
СМЪРТТА НА ПОЕТА
Отиват си поетите, голи и боси,
например Геров за Узо все проси,
и той в Рая пак Узо ще пие,
додето боговете досадни убие.
СМЪРТТА НА ХУДОЖНИКА
Отива си художника гол и бездомен
и само три стиха оставя за спомен,
и две-три платна – ангели крилати,
и две-три жени самотни в кревати,
и неговия пеос безжизнен се клати.
СМЪРТТА НА КОМПАНИЯТА
Това е лъжа, ние никога няма да мрем,
няма да се храним с крем.
А с алкохол ще си поддържаме живота,
докато се отървем от хомота.
СМЪРТТА НА ЦИГАРАТА
Умира цигарата,
димът – на небето.
Така и край гарата
се пуква сърцето.
СМЪРТТА НА МАРУСЯ
Отиват си нашите котки
със своите кръшни походки,
но пак в смъртта оживяват,
наслада и нежност ни дават.
СМЪРТТА НА ТАМАРА
Отиват си нашите Тамари,
обувките ни стават окъсани и стари,
но явява се момиче, което те вълнува,
то новички обувки ти купува.
СМЪРТТА НА СМЪРТТА
За смъртта нищо не знам,
γαμώ, пия, ям…