Тази плът, мъртва вече за живота,
този език, който никога вече няма да промълви и дума,
този глас, който не броди вече из пътищата на звука,
тази ръка, забравила всичко, освен жеста да взема, и не е способна вече да очертава пространството на своето обладаване,
този мозък, в който мисълта не се побира вече във формата си, всичко, което освежава плътта на моята мумия, дава на бога идеята за нищото, в което съм захвърлен от необходимостта да се родя.
Нито животът ми е пълен, нито смъртта ме е застигнала, физически, аз не съществувам, в името на моята разкъсана и умъртвена плът, която не може вече да подхранва мисълта ми.
Духовно, аз се саморазрушавам, не приемам повече живота. Моята чувствителност е изравнена с камъните и след малко оттам ще изпълзят червеи, гадини из пустите складове.
Но тази смърт е много по-изтънчена, тази смърт, умножавана от мен самия е едно олекотяване на плътта ми. Разумът е обезкървен. Сепията на кошмарите изпуска цялата си мастилена течност, която задавя изходите на духа, това е кръв, изтекла от вените, месо, което не познава острието на ножа.
Но отгоре надолу, в цялата тази измъчена плът, в тази разкъсана плът, непрестанно се движи една въображаема страст. Някаква светлина разпалва час по час жаравата, която съединява живота с най-хубавите му мигове.
Всичко, което има име под тежкия свод на небето, всичко, което има лице – примката на вдъхновението, нишката на една тръпка, всичко преминава през извивките на тази страст, пред която се стъписват желанията на плътта, на суровата и вяла плът, страст, която ще ни залее някой ден като кървав потоп.
Превод: Аксиния Михайлова