Бавно се скриваше слънцето зад хълма, който се издига над селцето. Кръчмарят е на своя пост. Той тъкмо е полял саксиите с босилек, сега те ухаят околовръст и вливат музика в ракията.
Жените в полумрака на асмата се гиздят. Тази вечер е празник, застлани са постелите. Седнали край юзчетата с ракия, мъжете обсъждат цената на сливите и тайничко се почесват под масите, за да се вдигне сокът по стъблата. Монах в синята си лятна дреха им обяснява ритуалните пози. Той си поръчва три юзчета наведнъж за удоволствието да види как младият Нектариос го доближава, в изцъклените му очи се чете някакво съжаление за отминалите времена. Той люсва чашката си и захваща с дрезгав глас двусмислен кантик.
Таверната млъква. Жените пристигат, красиви като залязващи слънца, и се разпръсват сред мъжете. Каните сладко вино разцъфват на масите. За да настани на стола една шестнадесетгодишна нимфа, монахът с бавна ласка се плъзва по бедрата ѝ. Тя прибира колене, за да хване в плен светата ръка, и се залива в невинен смях.
Химонас спира трикиклоса си, многозначително засуква мустак и с три стъпки хоро се доближава до най-старата, премята през раменете ѝ ръце и ги мушва при повяхналите от множество ласки гърди. Старата вдига чашата си с две ръце и дава на Химонас да отпие, като я навежда силно, та да се пролее виното върху двамата.
Фотини, офригидняла от свенливост, пристъпя към Вангелис да му помогне да стъкми жаравата, която чакат две агнета, покрити с неопетнен покров. Вангелис знае, че преди да обслужи гостите, ще я отведе в скалите под таверната си и ще я вземе, защото е все за предпочитане пред една самотна чекия, Фотини ще поохка, а той ще си бие шамари по задника – да смаже комарите, пощурели при вида на белия му гъз.
Отдалеч се донася звук на лира. Оркестърът пристига в тъжния ритъм на един носталгичен „Еротокритос“. Всички глави се обръщат. Ставрос едвам се откъсва от ракийката си и става да посрещне трубадурите. Той поднася всекиму чашка ракия и лъжичка сладко от рози, защото – така си е – идат чак от другото село.
Вангелис ги приветствува на прага на таверната и ги настанява на приготвената маса. Фотини ги пита какво ще желаят. Певецът прокарва длан по задника ѝ и намига тежко, за да ѝ даде да разбере, че последната песен в края на нощта ще бъде само нейна, стига да иска. Фотини пристъпя от крак на крак, за да си изтъкне богатствата.
Две чужденки се вписват сред множеството. Очите на Ставрос пламват. С широк критски жест той ги покани да седнат. Щастливи от недълговечните приятелства, те изгълтаха всички чаши ракия, които им поднесоха.
Вечерта обещаваше да бъде оживена. Жаравата се разгоря добре; смъкват покрова на агнетата. Вангелис приготвя благоуханната мазнина с босилек и чубрица,с която ще напои нежната плът, преди да я сложи на огъня. Морето е като олио. Химонас разказва за последното си излизане с моторницата, когато забравил да провери има ли бензин за връщане. И за да покаже с нагледен пример как се гребе, той гали с мазолеста ръка сливата на старата, а тя се полюшва на стола като лодка.
Монахът изведнъж изригва проклятия срещу непостоянството на младия Нектариос, от който нямало да стане виночерпец. Бесен, той връхлита съседката си отдясно, измъква ѝ цицата от деколтето и я засмуква, скимтейки като паленце-сираче. А тя го милва по тила, притегля го към себе си и ляга между масите. Монахът кротко смучеше ракията, която Фотини изтича да полее по разголената гръд. Предвидил, като добър кръчмар, желанията на светия мъж, Вангелис намига на Фотини. Тя остави юзчето на пода, разкопча одеянието на монаха. Той не носеше гащи. Магарешки хуй щръкна пред погледите, Фотини навлажни ръцете си с вино и захвана бавна чекия. Монахът сучеше все по-бързо. Внезапно пръсна фонтан от бяла течност и се поръси в чашите наоколо, подобен на узо, разредено с вода. Оркестърът приветствува това представление с мощно „На високия връх“.
Майкъл изникна на прага на таверната, съвсем изумял от слънце и ракия. Той се впусна в несвързана реч, смес от шведски, немски и английски, насечена от „finita la fiesta, basta la musica“ и става ясно, че е искал да хване за задника американската писателка, та по този начин тя да го включи в романа си. Побеснелият ѝ съпруг му обяснил с един шамар частната собственост върху телесните богатства.
„Finita la fiesta, basta la musica“, повтаряше Майкъл, влизайки в ритъма на „Зара“, която в този момент свиреше оркестърът. Вангелис го настани, поднесе му две изостанали в кухнята повехнали сардини и чаша недопито узо, която старият Илиас не беше си довършил. Майкъл няма време да ги отпочне. Главата му клюмна на лявото рамо, той захърка и се отнесе отведнъж към хладината на родните си фиорди.
Силен аромат на препечено месо обсеби селцето с вечерния бриз. От всички страни напристигнаха котки, фини и стройни като египетски фрески, Фотини, вярна на себе си, маже месото със солено масло и току облизва овчата опашка, която ѝ служи за четка.
Ставрос бели круши и ги слага с красноречив жест в устата на германките. От това зърната на гърдите им се вкоравяват и щръкват под леките блузи.
Майкъл отваря едно око и вижда надвесени над него две огромни цици. Те са на Мария дето обикновено прекарва времето си в ядене. Той я сграби и, уж че му се прищяло нещо сладичко, я отмъкна към дюкянчето ѝ. Хлапетията от селото ги сподириха, за да наблюдават мятанията върху големия фризер, пълен с пилета: Мария обича да ѝ хлади на гърба, когато върши някои работи. Химонас вече е настанил старата на коленете си и я люлее в такт с оркестъра. Не улучила дупката, старата се въздига все повече, докато на него му става.
Клара излезе от морето. Цялата в струйки вода, тя се изкачи по късия път към таверната, без да си даде труд да се избърше. Аз тъкмо си правех германо-фотински планове за тази етилична вечер, когато тя се насочи право към мен. Не забравил още парижкото възпитание, ставам да ѝ направя място. Преди ваканцията тя си беше обръснала всичката растителност, която се подава от банския. Бе останало само малко хълмче, омагьосващо очите, узрели под слънцето на Мохлос. Отдадох ѝ почит, прокарвайки палец между почернелите ѝ бедра.
Клара искаше да отгатне зората. Обещах ѝ да я съпроводя до първия слънчев лъч, тя щастливо ми намигна и ми изгълта ракията. Поканих я да си покаже тялото в едно критско хоро. От шортите ѝ, изрязани от стари дънки, се подаваше началото на дупето ѝ и това даваше при всяко кръгче нарастващ блясък в очите на мъжете, които чакаха сгода да встъпят в хорото, избирайки женска.
Мохлос е хубаво малко селце, изгубено в задънен път, живеещо от ракия, често кръщавана, и от пасажите на рибата и на летните „турискуващи“. Мохлос се променя. Ставрос започна да продава бетон и си построи укрепление при входа на селото.
Празникът полека-лека напредва. Пазачът, макар и с гипсирана ръка, се възползва добре от това, че жена му Попи е решила да се върне в селцето. Той властно отвлича Клара и като старите алжирски партизани, години наред съжителствували с Онан, ѝ нахлупва униформения си каскет и я отмъква настрана, за да ѝ покаже стъпките.
Превод от френски: Доротея Табакова