Беше страшна жега. Завеските на прозореца приличаха на изплезени езици. Небето беше по-синьо и от себе си. На тринайсетия етаж на един блок Павел и приятелката му гледаха един през друг. По едно време той я попита дали не иска да направят малко любов и тя каза да само че по-бързо. Правенето на любов и цигарата след това им отнеха десет минути.
В съседство с техния блок имаше строеж. От върха му някакъв войник пееше протяжно като мюезин. Простата му песен се люлееше като махало в тежкия въздух.
След известно време Павел отново седна на стола си и продължи да се готви за своя изпит по естетика. А приятелката му вече спеше и сънуваше абитуриентската си вечер. Само че кой знае защо всичко ставаше на луната. И кой знае защо луната приличаше всъщност много повече на задния двор на някоя стара софийска кооперация, отколкото на луна.
ЦЕЛУВКАТА
Петър лежеше по корем на пода и разглеждаше осата в буркана. Той беше уловил тази оса днес на балкона. През лупата на баща му осата преставаше да бъде насекомо и се превръщаше в чудовище – с лице на кукер и с грамадно тигрово тяло, пулсиращо силно зад дебелата стъклена преграда.
Петър остави лупата на килима и изтича до звънящия телефон.
– Какво правиш? – попита в слушалката майка му.
– Играя си – отвърна Петър.
– Написа ли си домашното?
– Ей сега.
– И най-късно в девет да си в леглото – настоя майка му. – Никаква телевизия, чуваш ли. Утре е понеделник и ставаш рано.
– Добре.
– Лека нощ, Пепи. ще ти звънна утре сутринта, за да те събудя за училище.
– Ти как си?
– Тука е ад. Постоянно идват нови пациенти. Лека нощ, момчето ми.
– Лека нощ, мамо.
Петър внимателно затвори телефона и светна всички лампи. На бюрото в стаята му лежеше тетрадката за творчество на ученика от Шг клас Петър Н. Ковачки. Петър взе химикалката, написа датата и върху целия лист под нея грижливо нарисува един кръг. После оправи леглото си, донесе от хола буркана с осата, махна капачето и като свърши всичко това, съблече се и си легна. Но после веднага скочи, защото беше забравил да погледне часовника. Като видя колко е часът, Петър се успокои, отново си легна и силно стисна очи. По кожата му затанцуваха хиляди малки крачета.
Часовникът показваше точно двадесет и един часа.
РЕПОРТАЖ ОТ ИЗТЕКЛАТА НОЩ
Методи Касабов, инструктор в отдел Б на управление Ц, който се занимаваше с това да осигурява високо ниво на средното равнище, днес не отиде на работа. Причината беше по посока на изтеклата нощ. Методи се беше събудил призори, обзет от чувството за нещо нередно. Лежеше с широко отворени очи и не можеше да си поеме дъх. Будилникът цъкаше силно в мрака. Изведнъж Методи разбра за какво се касае. Отначало не повярва, но после се убеди. Беше спряло сърцето му. Методи се вслушваше в гръдния си кош с намаляваща надежда. Няколко гръмогласни тласъка разтърсиха цялото му тяло, сякаш някой правеше неуспешни опити да скачи два вагона, но после всичко си остана предишното. Съзнанието му летеше със страшна скорост ниско над едно поле. Полето беше снежно и голо. Съзнанието му следваше отблизо извивките на местността. Като че ли нещо имаше отпред и Методи искаше да го настигне. Изведнъж някъде там се появи една стена. Стената нарастваше ужасяващо бързо. Вече се виждаха порите по камъните, виждаха се леките горички от лишей, заседнали във вдлъбнатините. Методи летеше право към стената. Той изпищя. Миг преди сблъсъка всичко потъна в червена светлина.
Будилникът цъкаше силно в мрака. Методи лежеше с отворени очи, разтърсван от ударите на сърцето си. Картините продължаваха да бъдат страшно живи в него. Миг преди удара в стената сърцето му отново се беше появило и силно разлюля гърдите му. И продължи да препуска там като кон.
В седем и половина будилникът иззвъня както винаги, но Методи само се пресегна и натисна бутончето отгоре. И продължи да лежи, гледайки в една точка. През цялото това време той не беше спрял да се пита едно-единствено нещо – каква беше тази стена?