ПРОКЛЯТИЕ
Затворен сред смъртните неща
(И на звездното небе ще му дойде края)
Защо ли копнея за Бог?
Мариано, 9 юни 1916
АЗ СЪМ ЕДНО СЪЗДАНИЕ
Като този камък от Сан Микеле
също тъй студени
също тъй тежки
също тъй сухи
също тъй непокорни
също тъй напълно
бездушни
Като този камък,
са сълзите
които не се виждат
Смъртта
се отлага
живеейки
Валончело ди Сима Куатро, 5 август 1916
БДЕНИЕ
Една цяла нощ
проснат отстрани
до един убит
приятел
устата му
озъбена към пълната луна
ръцете му изтръпнали от прилива на кръв
промъкнали се
в моето мълчание
писах
писма пълни с любов
Никога не съм бил
тъй
привързан към живота
Сйма Куатро, 3 декември 1915
ПОГОВОРКИ
Рим, 1966-1969
1
Започваш с пеене
А пееш за да свършиш
2
Той е роден за да пее
Този който умира от любов.
Той е роден за да обича
Този който умира от пеене.
3
Който е роден за да пее
Пее дори умирайки
4
Който се ражда за да обича
Ще умре от любов
5
Раждайки се ти не знаеш нищо
Живеейки научаваш малко
Но умирайки може би ще разбереш
Че единственото учение
Е това което се пречиства
Усамотявайки се в любовта
6
Би могъл да продължиш.
В Рим, дремещ в леглото, в нощта на 27 срещу 28 юни 1966
ФИНАЛ
Нито реве, нито шепне
Морето.
Без бляновете, то е безцветно поле,
Морето.
Дори морето сега буди съжаление,
Морето.
Облаци го галят не помръдва,
Морето.
На мрачни изпарения то отстъпи леглото си,
Морето.
То също е мъртво, виж го, мъртво е,
Морето.
Превод: Ясен Атанасов