Книга на мъртвите на древните египтяни

Египет

154 глава – „За да не загине тялото“

Озирис¹, божествен мой баща, здравей!
Ето пред теб пристигам да балсамираш тялото ми,
нареди да балсамират тялото ми,
та аз да не загина
и да стана на бог Хепри² подобен,
господар на превъплъщенията!
Той гниенето не познава.
О, ти, Озирис, форма дай ми,
да бъде на този бог подобна!
Дай ми също власт на дишането ми,
о, ти, владетелю на дишането,
закрилник на всички теб подобни,
и твърд, непоклатим ме направи, владетелю на саркофазите!
И направи така, че да проникна в царството на траенето безгранично
понеже то на тебе беше дадено,
тъй както и на Тум³, божественият ти баща,
защото тялото му не познава ни гниене, ни разрушение.
Наистина не съм направил нищо, което мразиш, о, Озирис!
Всред всичките любящи
и почитащи нетленния ти двойник
аз славел съм те непрестанно!
Нека не стане тялото ми на червеите плячка!
Спаси ме, избави ме,
както самият себе си избави и спаси!
Да мога след смъртта да не узная гниене,
всеобща участ на всичките животни
и всичките пълзящи твари,
създадени от различни богове и богини!
Когато след смъртта душата в полет се издига,
трупът втечнява се,
разместват се и се разхлабват неговите кости,
плътта, изпълнена със смрад, изгнива
и крайниците се разпадат,
променя се плътта в зловонна течност,
гъмжаща купчина от червеи, само червеи…
Това е краят на човека…
Загива той под погледа на Шу4,
както загиват всички богове, всички богини
и всички птици, всички риби,
и всички същества, и всички същества…
И затова, като ме видите, о, богове,
ще паднеше върху лицата си!
Страхът от моето явяване ви вцепенява!
Истина, всички същества ще се боят от мене след смъртта:
били животни, птици или риби, пълзящи твари
или живеещите в труповете червеи…
Нека трупът ми не узнае разложение!
Нека не служи за храна на червеи!
Нека не се промъкват в различните си форми
да ме нападат и разяждат!
Нека предаден да не бъда на палача,
които в подземието си измъчва и посича своите жертви
и сам невидим на купища остава ги да гният!
Наистина живее той, за да убива и трупове да унищожава.
Заповедите му ще откажа ли да ги изпълня?
Нарежданията му не ще ли следвам безусловно!
Защо да съм предаден в неумолимите му пръсти?
Над мене той няма власт,
защото ти решаваш участта ми!
Озирис, божествен мои баща, здравей!
Ще бъдат вечно твои на тялото ти органите,
не гние тялото ти и не става на червеите плячка,
не се подува като мех,
не се разлага, нито се разпада,
не става куп гъмжащи червеи.
За себе си Хепри съм, бог на ставането
и с моя труп във вечността оставам.
Не се разлага той, не гние,
не се разпада, от червеи не е разяден,
под погледа на Шу не се втечнява.
Аз съществувам, наистина, аз съществувам!
Аз живея! Погледнете, аз живея!
Усещам силите живителни в мен да преливат!
Ето, в мир събуждам се…
Не гния аз, не се разлагам,
около мен смрад не се разнася,
и в небитието не изчезвам,
окото ми не гасне,
чертите на лицето ми не се загубват
под маска течна,
ушите ми за звуците на словото не се затварят,
главата ми от тялото не ще е отделена,
езикът ми – изтръгнат,
косата ми – обръсната,
ни веждите – оскубани.
О, знайте, богове, неправда
с моя труп не ще се случи.
Тялото ми ще бъде неизменяемо и здраво завинаги.
Няма да бъде разрушено на земята
за вечността.

 

Превод от френски език и бележки: Йордан Ватев

 

БЕЛЕЖКИ:
1. Озирис – централна фигура в египетския пантеон, съдия на мъртвите, закрилник на живота в неговата безкрайност, всеобщност, хармония и развитие. Мъж на своята сестра Изида, умъртвен от брата си Сет, който хвърля частите от неговото тяло в Нил, но Изида възстановява тялото на Озирис. Баща на Хор, издигнат в култ от жреците на град Бузирис.
2. Хепри – бог на измененията и вечното подновяване на живота. Представя се в образа на бръмбар (скарабей), олицетворява непрекъснатата възходяща продължителност на движението.
3. Тум – един от главните богове на египтяните, почитан в Хелиопол. Олицетворява космическия ред преди създаването на небесните светила.
4. Шу – обожествен образ на въздуха, който свързва земята с небесния свод. Според теологичната доктрина на Хелиопол, Шу е началото, което дава живот на живите и на мъртвите. Представя се като лъв. Олицетворява диханието и трептението.

Коментари