„Смъртта е най-ужасното от всички неща, защото представлява края, след който, както се твърди, няма нищо – нито добро, нито зло за умрелия.“ Аристотел
„Ако смъртта беше благо, боговете ни биха били безсмъртни.“ Сафо
„Съвсем нищожен е този, който има много причини, за да напусне живота.“ Епикур
„Против всичко можем да си създадем безопасност, но що се отнася до смъртта, ние, всички хора, живеем в неукрепен град.“ Епикур
„Смъртта няма нищо общо с нас, защото това, което се разлага няма съзнание, а каквото няма съзнание, няма нищо общо с нас.“ Епикур
„Ако смъртта идва преждевременно, считам, че това за мен е печалба. Който живее като мен, след безбройни злини, как е възможно да не печели умирайки.“ Софокъл
„Смъртта е голямо зло само тогава, когато я молим да дойде, а тя не се вслушва в молбите ни.“ Софокъл
„Единствената сила, която презира даровете, е смъртта.“ Аристофан
„Смъртта струва повече от един клет живот, защото някой спира да страда, щом като няма вече чувството за клетост.“ Еврипид
„Няма живот без тъги, мъки, грижи, страдания и болести; от всичко това смъртта като лекар ни освобождава с вечния сън.“ Еврипид
„Хората се страхуват от смъртта, както децата се страхуват от мрака и както страхът на децата от мрака расте, така расте и страхът от смъртта у хората.“. Еврипид
„Дългът към смъртта важи дори и за онзи, който стои далеч от всяка опасност, заключен у дома си.“ Еврипид
„Колкото и да е кратък животът, никой от хората не е бил толкова безкрайно щастлив, че да не предпочете много пъти, а не само веднъж смъртта пред живота. Страданията и болестите правят живота да изглежда много продължителен, а той е кратък. Така че, когато животът се превърне в тежест, смъртта е най-доброто убежище за хората.“ Херодот
„За великите мъже всяка земя е достойна за техен гроб.“ Перикъл
„Не смесвай нещата със собствените си представи. Не самите неща безпокоят хората, а представите за тях. Тъй например смъртта не е нещо страшно; иначе тя би трябвало да изглежда страшна и на Сократ. Но представата, че тя е страшна – това именно е страшното. И така: когато не ни върви или сме неспокойни, или пък сме наскърбени, ние сме склонни да търсим причините не в нещо друго, но в нас, тоест в нашите представи. Неукият по философия човек упреква другите, когато му се случи нещо лошо. А онзи човек, който е начинаещ във философията, упреква себе си. Истински образованият по философия човек не прави нито едното, нито другото.“ Епиктет
„Смъртта, изгнанието и всичко, което ти се струва ужасно, да бъде всекидневно пред очите ти. Но преди всичко смъртта. Това ще те предпази от дребнави мисли и от неумерени желания.“ Епиктет
„О, нека неоплакан не умра.
Смъртта ми нека бъде за моите приятели и мъка, и страдание…“ Солон
„И мъртва ще лежиш така, и нито спомен,
нито любов ще случиш вече.
Ти рози пиерийски не отгледа,
невидима и в царството на Хадес
душата ти сред бледи сенки ще се скита…“ Сафо
„Умря Адонис о, Китерея, чудния Адонис.
Сега какво ще правиме, девойки?
– О, бийте си гърдите,
разкъсвайте хитони!“ Сафо
„Таз прах е на Тимада, умряла преди брака.
Прие я Персефона в тъмносиньото си царство.
Когато тя умря, другарките ѝ взеха остър нож,
отрязаха косите си красиви
и ги принесоха в жертва.“ Сафо
„О, ние, еднодневки!
Какво сме ние и какво не сме?
Човек е сън на сянка…“ Пиндар
„Когато те са родени, се готвят да живеят и с това да претърпят смъртта, а по-добре казано – да се успокоят и да оставят след себе си деца, родени за смърт.“ Хераклит
„Смърт е всичко, твоето виждаме, когато сме будни…“ Хераклит
„Но нека да разсъдим и по този начин – дали съществува голяма надежда, че смъртта е нещо добро. Да се умре означава едно от следните две неща: или онзи, които е умрял, не е нищо и няма никакво усещане за нищо, или път, според както се говори, умирането е някаква промяна и преселение на душата от тук на друго място, и ако смъртта означава загубване на всяко усещане, е нещо като сън, от когато някой спи така, че даже и не сънува, то тя би била чудесна печалба. Понеже аз мисля, че ако някой би трябвало да избере тая нощ, през която е спал тъй, че даже не е сънувал, и да я съпостави с останалите нощи и дни на своя живот, та като размисли, да каже колко дни и нощи в своя живот е преживял по-добре и по-приятно от онази нощ, то аз мисля, че не само някой обикновен човек, но и великият цар би открил, че такива нощи, спрямо другите дни и нощи, се броят на пръсти.
И тъй като смъртта е такова нещо, то аз я назовавам печалба, защото изглежда, че цялото време (на небитието) не ще бъде по-продължително, отколкото е една нощ. Ако ли пък смъртта е нещо като заминаване оттук на друго място и е истина онова, което се приказва, че там именно се намират всички умрели, то какво по-голямо добро може да има, съдим от това?“ Сократ