* * *
Агонията е само жизнен процес, дори в не по-малка степен от раждането и често двете неща могат да бъдат объркани.
* * *
След всяка смърт живота става по-нежен и по-изтънчен.
* * *
Разумният човек вярва, че Земята му е дадена, за да я експлоатира. Неговият най-страшен враг е смъртта, мисълта за преходността на неговия живот и неговото дело. Той избягва да мисли за нея и там, където не може да се отърси от тази мисъл търси бягство в активността и противопоставя на смъртта двойнствения процес на умиране – според благата, според знанията, според законите, според рационалното овладяване на света. Неговата надежда за безсмъртие е всъщност вярата му в прогреса – като дейна частица във вечната верига на този прогрес той вярва, че е защитен от пълно изчезване.
* * *
Човек не трябва да съжалява за стъпки, които е извършил и смърт, която е избрал.
* * *
Когато посредством природата, съдбата и възпитанието, самоубийството остава невъзможно и забранено за един човек, то той няма да може да осъществи и дори когато понякога фантазията му търси изход в това изкушение, това просто му е забранено. Но ако някой решително отхвърли живота, защото е станал непоносим за него, то той, според мен, има същото право на това, както другите на естествена смърт. За мен смъртта на някои, които са се самоубили е била много по-смислена и естествена, отколкото смъртта на толкова други хора.
Превод: Калина Димитрова