„Господине, какво сте приготвили за следващия салон?
– Едно гърне с говна!“
Из разговор на двама импресионисти
По широките, добре поддържани улици на разума, бавно и достолепно се разминават думи. Добре облечени думи, склонни към затлъстяване. Под ръка с тях вървят отдавна затлъстели думи, които поддържат линията си с кръвожадна диета – увлечени в нелеката игра, да се харесват на другите. Понякога около тях палува думичка с къси панталонки, за която всички се грижат – да израсте и стане дума като другите – недай боже да кривне от правия път. Защото е имало такива случаи и в най-добрите семейства. Светва зелено. Добре – сега могат да преминат тия и тия думи. Жълто внимание. Светва червено – стоп. Тази дума е по-добре да не се казва.
От двете страни на широките и прави улици се въздигат с добре поддържаните си фасади сградите и постройки те на познанието. През прозорците надничат очилати думи, които всяват страхопочитание. Те гримасничат и ръкомахат – мъчат се да обяснят света около тях. Светът обаче е гъвкав и се изплъзва. Тогава очилатите думи уведомяват тържествено администрацията, където царуват големи квадратни думи с идеално огладени ръбове и окичени с гирлянди. По стените на кабинетите им стоят закачени портретите на идеалните думи. Думи, от които трябва да се учат всички останали думи. Административните думи гледат строго към портретите на идеалните думи. Покриват се с белезникава пяна, след това буква по буква се произнасят. Повечето от тях звучат като безсмислици, тъй като са абревиатури. Има и прости думи, които с много труд и жертви са достигнали административни висоти. Те старателно прикриват произхода си с пелтечене и уригване. Светофарът е тренирал културизъм – чак тръпки да те побият като го гледаш. Минавай ако ти стиска.
Площадите са пълни с думи. Има манифестация. Редици от щастливи думи с цветя в ръка. Марш, марш, марш. В първата редица са думите герои. Те са калени в борбата. От многократна употреба са излъскани до блясък. На места ръкохватките им са износени, но в замяна на това носят обувки четиридесет и шести номер…
Във втората редица са думите заместник-герои. Те служат главно за попълване текста на продължителни речи и предизборни обещания. Боядисани са в розово отгоре до долу. Когато са заедно на куп като на манифестация изглеждат страшно оптимистично. Когато са поединично си личи, че повечето от тях са дюстабанлии. След тях преплитат сивите си редици думите функции. Те търпеливо служат денонощно всеки на мястото си: дърво, тиква, нощно гърне, тутманик, риба, фурна, ечемик…
Марш, марш, марш! Знамената плющят! Думи балони политват към Висините. Трясък, плясък, пукот. Това са ефектни думи предназначени за еднократна употреба. От постоянно напъване да бъдат казани на място те страдат от хемороиди. Трясък, плясък, пукот! Светва зелено. Дайте път на манифестацията. Зеленото се контролира от думи с квадратни глави и погледи като юмруци. Те решават коя дума може да манифестира и коя трябва да стои отстрани и да скандира. Страдат от манията, че си разбират от работата.
Жълто! Внимание… Жълтото се контролира от думи с триъгълни глави и малки свински очички. Те постоянно ядат чесън за да са винаги нащрек. Оп-п-а-а-а…
Червено! Червеното не се регулира от никой. То се включва автоматично. Стоп на тия и тия думи. Чиста водица, мирна главица. Отрязани са последните редици на манифестацията. Тъй като от манифестацията до демонстрацията има само една крачка. Още повече, че демонстрацията може да бъде няколко вида: демонстрация на сила, демонстрация на разум, демонстрация на мъжество, но обикновено и най-вече се разбира като демонстрация на несъгласие. Само уродливи и паралитични думи могат да устройват демонстрации.
Но какви са тия думи? Те се движат строени на ромбове и паралелепипеди, като на всеки десет метра спират и правят по петдесет лицеви опори. Цялото общество от думи се движи сякаш на тласъци.. На челата на всички пише с петит: „строго секретно!“, а когато легнат и започнат да се гърчат в бесния ритъм на лицевите опори, отзад на главите им остригани нула номер, светва като че ли фосфоресциращ надпис: „Дотук по военни въпроси!“
Това вероятно са военните думи. Кратки, ясни, отсечени. Главно команди. Думи, от които те побиват тръпки. Думи рапорти. Думи, от които излизат сълзи в очите, като на мъж ритнат в топките с шпайкове.
Раз, два, три! Раз, два, три! Градът на думите блести.
Днеска е особен ден и затуй е пременен. Ще бъде открит паметник на незнайната дума. Ще бъдат произнесени речи пред паметника на думите паднали – в борбата за чист български език. Ще ни гостува речникът за чужди думи в българския език. Това са специално акредитирани думи, със специални пълномощия. Пълномощни думи със семействата си. Думи бременно изпълняващи задълженията си у нас. Общо взето думи, за които хората обичат да казват: „аз държа на думата си!“ Хей, хей! Зелено. Заповядайте ако обичате, оттук! Жълто… Червено? Направено ли е всичко необходимо? Внимавайте много, даваме ви последен шанс!
И тръгват към различни краища на града – мозък лаещи четирикраки думи. Трябва да се преброят всички думи. да се отделят неблагонадеждните. Защото от тях всичко може да се очаква. Разумът е нащрек. По еднопосочните магистрали на мозъка се понасят команди. Светват червените лампи на страха. Непрестанно звънят тревожните звънци на опасенията. Всичко наред ли е? Слушам! Тъй вярно? Както наредите… Червено, жълто, зелено. Червено, жълто. Червено… червено… червено…
Тревога номер едно. Маршрутите на думите са уточнени. Маршрутите на думите са… Маршрутите на думите… Маршрутите на… Маршрутите,.. Марш… Марш… Марш… Абсолютно изключено допускането на вариант „грешка на езика“… Абсолютно изключено допускането… Абсолютно изключено… Абсолютно… Абсолютно… Абсолютно.
Най-опасни са криволичещите тъмни улички в стария квартал на паметта. Тревожно пулсират капилярите на спомена. По лавиците на музеите стоят експонирани останките на страстта… руините на желанията… огризките на амбициите… Четирикраките лаещи думи са на своя пост. Затворете евтините кръчми. Списъците на думите, на които не трябва да се сервира алкохол, стават по-дълги от списъците на напитките.
Какво става с жилищните комплекси за многобройните сиви думи? Насядали са семейно пред телевизорите? Отлично! Пуснете им специална програма за сиви думи. Отклонения… Две думи влезли в семейно отношения преди две години са удушили рожбата си защото им се сторила с две… глави. Разрешава им се да гледат и втора програма.
Квадрат номер шест? Намерена е мъртва гола дума от женски род, по всяка вероятност изхвърлена от седмия етаж. Телефонните обаждания се редят едно след друго. Докладва второ главно управление на Стилистиката: днес няма данни думи от мъжки, женски или среден род да са се свързали в престъпни изречения. Дежурната дума докладва неясно, защото почиства едрите си зъби след ситата вечеря. Докладва трето главно управление по Синтаксис. „В клуба на подлозите тази вечер всичко е спокойно – алкохол се сервира до двадесет и един часа. В клуба на сказуемите, два предлога и един съюз са се сбили с едно обстоятелствено пояснение. Причините се разследват. Бордеите на междуметията са оградени грижливо с лъскави рекламни плакати“.
Докладва четвърто главно управление по Диалектологията: „По следите сме на група думи от Подуенския градски жаргон, които се държат подозрително. След като обрали един специализиран павилион за душевни клизми, те са ги употребили всичките наведнъж. В момента под въздействието им са изпаднали в безгранични еуфорични припадъци и вярват, че са открили светлото бъдеще.“ Положението се контролира от специално подразделение на лаещите четирикраки думи.
В главните управления на Морфологията, Лексиката и фонетиката има неясноти. Там все още извършват традиционният вечерен ритуал на въртене на очи в орбитите. Информаторите докладват обаче, че в района на стария град били видени една пияна пръдня и един звук от повръщане в тоалетна чиния. Прегърнати, те пеели патриотични песни…
В министерството на Езикознанието цари спокойствие и прах по лавиците. Червените лампи изгасват една след друга. Тревогата е била учебна. Кръвта бълбука в задънените улици-на вените и едва, едва докосва ония полузабравени краища на паметта, където в тесни килийки излежават многогодишните си присъди думи, лекомислено престъпили строгите закони на разума.
Има думи, които излежават присъди за дребно хулиганство.
Има и други, които влизат в състава на член: „Дума дупка не прави!“ Но има и бледи брадясали думи с измъчени лица, които излежават своите присъди по параграф: „Казана дума хвърлен камък!“ И най-накрая има думи, които не можеш да намериш в състава на нито един речник, защото организацията на подреждането на думите в един речник, неизбежно води до изчезването на едно или друго количество думи от неговите страници.
А мозъкът се понася на вълните на рудотела и валериана или приспивателното. И само в съня могат да се случат ония чудеса, в които всички думи ставаш равни и не се срамуваш една от друга. Чудно място, където можеш да видиш един до друг седнали псувня и лозунг; а синоними и омоними се прегръщат.
И така часове наред сред тъмните дебри на нощта, из светлите до възбог простори на мозъка гърми ефимерния сезон на големите литургии и звъна на камбаните се смесва с последния писък на жертвените животни на смисъла в реки от езическа кръв и изобилие.
Но идва зората на новия ден и из мозъка се разшетват думите с триъгълни лица и свински очички. Те дават храна и наставления на четирикраките лаещи думи и когато очите предадат първите живи картини на мозъка, устата се отваря и устните изговарят първата за всички времена, най-фалшива, най-изтъркана от употреба и най-неистинска дума за всички времена: „ДОБРО УТРО!“
Малко по-късно започват да работят светофарите…