Не знам вече какво да ви кажа. Сигурно сме грешили относно вас. (Кикот на Убиеца.) А може би не сме. (Същият кикот.) Не зная. Може би грешката е моя, може би ваша, може би не е нито моя, нито ваша. А може би няма никаква грешка. Това, което правите вие, е може би зло, може би добро, или може би нито добро, нито зло. Не мога да преценя. Възможно е съществуването на човешкия род да няма никакво значение, следователно неговото изчезване, също… Целия свят е може би ненужен и вие може би имате право, в желанието си да го взривите, или да го изгризете най-малко, създание по създание, парче по парче… А може би не трябва да го правите. Съвсем не знам и аз самият, вече нищо не знам. Може би сте в заблуждение, може би заблуждението не съществува, може би самите ние сме в заблуждение, желаейки да продължим да съществуваме… Обяснете вие. Какво мислите за това? Аз не зная, не зная. (Кикот на Убиеца.) Според някои, съществуванието е едно лутане. (Кикот на Убиеца.) Мотивите, които изтъквате, може би прикриват истински те основания за това, и вие несъзнателно се затваряте в себе си. Кой знае! Да забравим всичко това и да започнем отначало. Да забравим за злините, които сте направили досега… (Кикот на Убиеца.) Съгласен ли сте? Вие убивате без причина, моля ви се, да, без причина, спрете, умолявам ви… Няма основание за това, разбира се, но точно заради това че няма основание да се убиват или да не се убиват хора, спрете. Убивате за нищо, пощадявате за нищо. Оставете хората на спокойствие, да живеят като глупаци, оставете ги всичките, дори полицаите, дори… Обещайте ми го, прекъснете поне за един месец… умолявам ви… поне една седмица, четиридесет и осем часа… да се диша спокойно… И вие го искате, нали?… (Убиецът едва се усмихва, изважда много бавно от джоба си един нож с голямо острие и започва да си играе с него.) Сган! Измет! Тъпоумен убиец! Ти си по-гаден и от градинска жаба! По-кръвожаден от тигър, по-глупав от магаре… (Лек кикот на Убиеца.) … Аз коленичих… да, но не за да те моля… (Убиецът все така си играе с ножа.)… А за да се прицеля по- добре… Ще те поваля на земята, после щете тъпча с крака, ще те смажа, воняща леш, мърша, хиена! (Беренже измъква от джобовете си два пистолета, насочва ги към убиеца, който не помръдва и на милиметър.) Ще те убия, всичко ще ми платиш, ще продължа да стрелям, а после ще те обеся, ще те нарежа на хиляди парченца, ще хвърля останките ти в преизподнята, заедно с екскрементите, от които си произлязъл, бълвоч от краставо куче, Сатана, престъпник, кретен… (Убиецът продължава да си играе с острието на ножа; лек кикот; все така безмълвен, той едва повдига раменете си.) Не ме гледай така, не ме е страх от теб, срам за божието творение… (Беренже се прицелва без обаче да стреля в убиеца, който е на две крачки и не помръдва, кикоти се и незабележимо повдига ножа си.) О… Колко е нищожна моята сила срещу твоята хлад на решителност, срещу твоята безпощадна жестокост!… И какво могат да сторят дори куршумите срещу безкрайната сила на твоето твърдоглавие? (Подскок.) Но аз ще те имам, аз ще те имам….
(След това, пред убиеца, все така неподвижен и кикотещ се, държащ в ръка издигнатия нож, Беренже спуска бавно двата си стари пистолета, поставя ги на земята, отпуска глава, после, коленичил, с наведена глава и отмалели ръце, той повтаря тихо, заеквайки): Боже мой, нищо не може да се направи!… Какво може да се направи… Какво може да се направи…
Докато през това време, убиецът, едва усмихвайки се, приближава съвсем тихо към него.
Превод от френски: Аксиния Михайлова