№ 1 viator ignotus – ?
(НЕИЗВЕСТЕН ПЪТНИК – ?)
Пристигна с кораба от Ефес за Перинт,
нае си стая в „При Квирина“,
търговец бил, но на какво – не уточни,
подпита за цената на робините.
Преди нещастието да го сполети,
вечеря сирене и осолена риба,
с вечерята изпи за два обола вино.
И както се изкачваше
към стаята си пийнал,
подхлъзна ли се, стъпи ли накриво,
главата си удари в перилата и –
преди да разбере какво му е – почина.
А в стаята намерихме писмо,
започнато, но не довършено
(и затова без име): „Любима,
вече съм в Апри! Очаквай ме
за мартенските иди…“ Горкият!
Къде какво очаква ни,
кой може да предвиди?
Така че, пътнико, поспри –
незнаен пътник под нозете ти почива.
Кажи! Незнайни пътници
не сме ли всички ние?
№ 2 NUMERIUS CARUS – vixit annus XXXV
(НУМЕРИЙ КАР – живял 35 години)
Когато бях красив и млад,
обичах Форума
и споровете на софистите,
четях Кремуций Корд,¹
харесвах китареда Нард,²
увличах се по късните стоици.
Но трябваше да се прехранвам някак си
и – няма как – уж временно
започнах работа в таверната на Онократ,³
където скоро се пропих
и напълнях. Сега,
когато съм от вятъра подгонен прах,
полепнал върху пиниите, капирисите, липите,
ви питам с шумоленето им
пак и пак, и пак:
Кой бе Нумерий Кар?
И за какво бе всъщност всичко?
Valete! viatores!4
БЕЛЕЖКИ:
¹Авъл Кремуций Корд – историк от времето на император Тиберий, който в съчинението си „Анали“ нарекъл убийците на диктатора Цезар „последните истински римляни“, за което бил осъден на смърт, а съчинението му забранено и изгорено, един екземпляр обаче все пак бил спасен и след смъртта на Тиберий то станало любимо четиво за свободомислещите римляни, за съжаление от него до нас са достигнали незначителен брой фрагменти – виж Historicorum Romanorum reliquiae. Leipzig, ed. H.Peter, 1906-1914 (1967)
² Неизвестен китаред от времето на Нумерий Кар – виж епитафия № 5
³ Сицилийски грък от времето на Нумерий Кар
4 Сбогом, пътници! (лат.)
№ 3 FLAVIUS VICTORINUS – vixit annis LIХ
(ФЛАВИЙ ВИКТОРИН – живял 59 години)
Макар от възлияния
да е подгизнала едва ли не пръстта над мен
и с почести да бях погребан и оплакан,
аз, Флавий Викторин,
корникуларий от официума на легата,¹
ви питам обезпокоен:
защо в по-новите надгробни епитафии
присъства неизменно някакъв си фатум?²
Нима си нямаме изконни богове?
Нима и ериниите³
(за престъпления най-тежки и ужасни!),
нима дори и те не са достатъчни?
Така че, щом си имал неприятности,
най-важното е да се разбере,
кой точно бог те е наказал и защо,
което става повече от ясно,
най-вече чрез простъпката извършена от теб
(добре е да посочиш датата и мястото),
например: наказан бях от Феб
с екзема на ръката,
защото ходех в лупанария4 през ден
с пари от общата муниципиална5 каса…
Ако си вършил пък добро,
възможно е, обратното:
от Хермес бях възнаграден
с честта да стана прокуратор,6
защото винаги докладвах на делатора7
за чутото в таверната от мен…
Така прегледно, точно, ясно
на камъка студен и безпристрастен,
животът ти ще бъде отразен –
щастлив или нещастен… Самият аз
в началото бях най-обикновен биарх?8
в една от спомагателните части,9
но с помощта на щедрата Церера
(защото от провизиите не крадях
и точно дажбите отмервах)
достигнах скоро до екзакт…10
Така стъпало след стъпало
постепенно……………………………………
………………………………………………………
и не защото се стремях
да правя кариера
………………………………………………………
при вече споменатото съдействие на Хермес
………………………………………………………
и тъй като аз винаги мълчах
……. не само. но когато……………………
то с помощта на Харпократ11
……………………………………………………..
маслини, сирене, яйца
от склада на частта безплатно
………………………………………………………
затуй на теб, о, Юпитер, благодаря,
че като иреарх12 бях строг и акуратен,
с което много и помогнах на жена си,
която явно от Юнона13 бе закриляна
при раждането на петте ни дъщери
и двамата ни сина. Но за беда
тук взе, че се намери Либитина…14
От дъщерите наведнъж тя грабва три
………….. глада и епидемията……………………..
………………….страшна зима………………………..
а след това и малкия ни син
убит от карпите15 на следната година
(подмамен пък от веселия Либер16
големият по-късно се пропи,
а малката от живите ни дъщери
………………………………………………………………..
…………..Ерос, Купидон, Киприда17………….
избяга с гладиатора Партений в Тир),
добре, че най-голямата се задоми –
чрез недотам дискретните ни лари18
тя взе за мъж не кой да е,
а знайния на всички ни
уж таен фрументарий19
Загадъчно необяснима
е единствено смъртта ми…
В годината на консулите Гай Цервоний Пап
и Луций Анний20
бях на инспекция извън града
до новата ни гарнизонна мандра…
Дали от силната горещина
(бе само ден след идите на август!)21
или от бабека22 преди това изяден,
но в тягостната лятна мараня
се връщах потен, отегчен и жаден…
Тогава покрай пътя я видях –
една потънала в зеленина дъбрава:
отпреде ара на Силван23
а вътре ромол на поток, прохлада…
И както бях протегнал трепетна ръка
към животворната кристално бистра влага,
подхлъзнах се…………………………………………
……………………………….фатално по тила…….
в. един голям, заострен камък.
Така и не можах да разбера
…………………….от мандрата, бабек……………
……………………………………………………………..
за глътка изворна вода.
Уви, не може всичко смъртният да знае.
Viator, have! 24
(надписът е издълбан върху мраморна плоча с внушителни размери (6×2 метра) в горната част, на която са изобразени покойникът, заобиколен от боговете и богините, споменати в надписа (общо дванадесет на брой); тъй като впоследствие (вероятно през раннохристиянската епоха) плочата е била използвана за изграждане на централния отводен канал на града (т.нар. клоака максима), то вследствие на постоянното ерозиращо въздействие на отходните води, някои редове са напълно или частично заличени, така както това е отразено и в текста)
БЕЛЕЖКИ:
1 Началник на канцеларията при управителя на дадена провинция /
2 Фатумът (или съдбата) нямал официален култ, тъй като не съществувал като отделно божество в древната италийска религия, въпреки това с развитието на Римската империя той все по-често се среща в надгробните надписи като всесилен бог, от който зависи всичко, поради допуснатата тавтология в израза …надгробни епитафии… (тъй като на старогръцки език епитафия буквално означава надгробие) надписът се явява от изключителна важност за очертаване на езиковата граница на разпространение на гръцкия език, която явно е минавала която от града, в който е живял Флавий Викторин
3 Богини на възмездието
4 Публичен дом
5 Муниципия – град с ограничена форма на самоуправление
6 Римски магистрат, завеждащ фцнансиите на дадена провинция
7 Информатор
8 Интендант
9 Военни съединения, съставени от неримски граждани, прикрепвани към даден легион
10 Счетоводител
11 Египетски бог на мълчанието, изобразяван с пръст в устата
12 Длъжностно лице, избирано за по една година, което се грижело за спазването на реда и морала в провинциалните градове
13 Като съпруга на върховния бог Юпитер, Юнона била покровителка на семейството и морала
14 Богиня на смъртта
15 Варварско племе, живеещо на север от Дунава, често нападащо земите на юг от него
16 Прозвище на римския бог на виното и веселието Бакхус
17 Така била наричана богинята на любовта Афродита, която според мита била родена на остров Кипър
18 Не особено ясен пасаж, ларите били домашни духове, обитаващи даден дом, като такива те били осведомени за всичко, което ставало в него
19 Офицер от тайните служби
20 Гай Цервоний Пап и Ауций Анний Ариан били консули през 243 г. от н. е.
21 16 август
22 Прясно приготвен кашкавал, който още не е узрял напълно
23 Арата е олтар, върху който били извършвани жертвоприношение в чест на дадено божество; Силван е римски бог, покровител на горите
24 Пътнико, сбогом! (лат.)
№ 4 AELIA – vixit annis XXIX
(ЕЛИЯ – живяла 29 години)
Девет години едва
с теб, моя Елия, двама щастливо живяхме…
Имахме всичко: лектика¹, дом, край града,
но – завидя ни злосторникът фатум!²
Венулей Сатурнин, твой съпруг
и на VII Сдвоен легион диспенсатор³
за тебе скърби, теб безутешно оплаква:
о, богове, слепи нима сте,
как е възможно това – от нея по-стар
приблизително два пъти,
аз да съм жив, тя да е мъртва в земята?
Истинска римлянка,
вярна и предана моя другарка,
радостна как ме посрещаше тя
и колко печална след туй ме изпращаше,
щом поемах отново на път
към земите на дивите даки4
но никога упрек не чух, нито оплакване,
защото тя знаеше – тъй повелява дългът
към любимия наш Император!5
И макар да не готвеше
(с нейната римска суровост!)
моите най-предпочитани ястия,
тя беше голяма къщовница –
пестелива, чевръста, приветлива, скромна,
но също и нежно лукава,
ако трябваше с хитрост
да измъкне пари за подарък
и аз давах ли, давах –
за парфюми и гривни, балсам и помада
и за вносна къна от Нумидия,
нейната най-скъпо струваща слабост,
но коя ли не жена не изпада във паника,
щом косата си, леко макар
в огледалото види прошарена,
тъй че, Елия, аз и това ти прощавам
и все пак ти имаше (прости, но ще кажа)
един (само един!) недостатък:
на своята мраморно бяла гърда
леко изпъкнала бемка
с косъм в средата,
ала не казвам на коя –
като залог, о, Елия, за верността ти
аз нежната ни тайна
в гроба общ ще отнеса!
Ще дойда! Чакай ме!6
(с неравни и разкривени букви
отдолу някой е надраскал): на лявата (sic!)7
Нумидий Масса
БЕЛЕЖКИ:
1 Специална носилка, носена от двама, четирима или повече роби; изразът „лектика, дом край града“ поразително напомня за съвременния „кола и вила“
2 За фатум виж бел. 2 на епитафия №– 3 (Флавий Викторин)
3 финансов чиновник в армията, отговарящ за снабдяването ѝ с продоволствие, интендант
4 даки – племена обитавали земите на днешна Румъния, според някои видни румънски учени, даките са проторумъни и като такива се явяват първите римляни на Балканския полуостров, още преди появата на самите римляни (виж „Кратка история на СР Румъния, Букурещ, 1978); това е първото и засега единствено свидетелство, че VII Сдвоен легион е бил разположен на територията на днешна Румъния
5 Вероятно става въпрос за императорът – философ Марк Аврелий, водил тежки и продължителни войни с нахлуващите от Север варвари
6 по-проницателният читател сигурно вече е забелязал, че посредственият стихописец, автор на въпросната епитафия, в последните пет стиха е объркал поетичната стъпка като своеволно е преминал от хекзаметър (между впрочем твърде често нарушаван) в най-обикновен ямбически сенар, една твърде чеспю срещана грешка в надгробните епиграми от този период
7 сик! (така! – лат) – термин за означаване на автентичност при цитирането; въпросният надпис се явява от изключително значение за езикознанието, тъй като фиксира началото на прехода от бета към вита (1evis—>1ebis) в края на античността (те. от еразмово към райхманово произношение по закона па Ласал-Фортунатов), според някои учени обаче в случая става въпрос за най-обикновена правописна грешка – споровете продължават
№ 5 NARDUS citaroedus in scaena obitus – vixit annos XXIX
(НАРД китаред, издъхнал на сцената – живял 29 години)
Влудяващо висок, протяжно нежен,
потрепвайки, замря гласа
над осветената
от множеството факли сцена…
Но вместо обичайните овации,
възторжените възгласи на възхищение –
уплашени лица, тревожен шепот, суетене
и писъци тук-там
сред почитателките ужасени…
От най-пленителното гърло ненадейно
избила бе като фонтан кръвта…
Сега тук китареда Нард лежи погребан
и с полъха на вятъра
зелената трева над него
поклаща въпросително стебла:
щом край на всичко е смъртта,
то струва ли въобще да се живее…
О, как ли с пеене Орфей
е запленил безмилостния Хадес;
а в този гроб студен и влажен
безследно ще изчезне всичко –
езикът, устните, божественият ларингс...
И все пак, пътнико,
за китареда Нард не съжалявай…
Той имаше в излишък от това,
което малко смъртни притежават:
всеобщата любов, невехващата слава…
И щеше да е най-щастливият човек,
града ни, който някога е посещавал,
30 ако не бе слуха: заради тембъра,
от който тъй се възхищавахме,
той бил навремето скопен
от господаря си.
Животът е невероятна песен,
ту тъжен е, ту весел.
№ 6 ELIAHZAR tractator virginius Vestalis Porciae Serenae – vixit annis XX
(ЕЛИАЗАР роб-масажист на весталката Порция Серена – живял 20 години)
Макар на двадесет години само,
бях вече твърде опитен
в полагането на балсама,
за туй е обяснима лекотата,
с която господарката си обладах –
в калдария¹,
докато ѝ разтривах ходилата.
Когато после жива я заравяха в земята²,
тя викаше, че ще се срещнем там оттатък,
където влюбени, щастливи, вечно млади
от изгрева до пурпурния залез
ще тичаме из Елизей³
по тучните ливади
(изглежда нещо като Ханаан това е,
но без овце, кози и крави).
Ала едва ли…
Мен кръстът вече ме очакваше 4!
Преди да ме промушат под ребрата
и да пречупят моите пищяли 5,
на глас разкаях се
и Господа възславих,
с което всъщност станах християнин
и като такъв поех към Рая!
И тъй – прощавай, о, побъркан свят!
Теб само нашият препатил Бог ще те оправи,
макар да е от Галилея, със съмнителен баща
и самарянин6. Алилуя! Хаiре! Vale!
БЕЛЕЖКИ:
1 Най-силно затоплената част от римска баня
2 Прегрешилите весталки били погребвани живи (виж Тит Ливий, От основаването на Града – I, 3,11-4, 4)
3 Изглежда тук се има предвид Елисейските полета, където след смъртта си обитавали героите, добродетелно живелите, и посветените в мистериите
4 Робите извършили тежко държавно престъпление, каквото в случая е прелъстяването на една от весталките, обикновено били разпъвани на кръст
5 За наличието на подобна практика виж Евангелие от Йоана – гл. 19, 31-34
6 За един евреин това е било възможно най-лошата комбинация, тъй като Галилея била селска област и жителите ѝ били считани за не особено културни, същото се отнася и за самаряните, народ съседен на еврейския, всъщност Иисус Христос не е бил самарянин, вероятно това са били слухове, разпространявани от неговите врагове с цел да го дискредитират, повод за това давало доброто отношение, което той имал към самаряните (виж Евангелие от Лука – гл. 10, 25-37 и гл. 17, 11-19)
7 Формули за приветствие и за сбогуване на старогръцки и латински език
№ 7 MYRON tractator publicus – vixit annis XLII
(МИРОН теляк в обществена баня – живял 42 години)
Щом дрехите дошлият в банята свали,
променя се неузнаваемо от голотата.
Да бъде с всекиго учтив, внимателен,
в това било е винаги най-важно за теляка,
защото в работата лесно може да сгреши…
Например оня там с големите уши
връз ъгловатата глава на гладиатор
при разговора се оказва неочаквано
прочут поет, известен философ или сенатор,
а този с благородния замислен вид,
зареял поглед мъдро над телата –
дошъл за търга сводник от Коринт…
Така че съществува винаги опасност
при търкането, някой да те нагруби,
че не показваш нужната старателност!
Най-страшното за нас теляците
е жаждата обаче,
защото в тия бани много се потим!
Затуй в стремежа да наваксаме,
след работа сушиме чашите,
една след друга, често до зори…
Не помня кой, оная нощ идея даде –
да идем в банята и както сме пияни,
за изтрезняване добре да се напарим…
Това за мене беше краят
Сред парата си спомням само
Луце[рия]1 с големия заоблен задник –
разкошен, сластен, млечно бял,
когато нещо в мене тъй се разлюля,
така безмилостно за гърлото ме хвана,
че аз крака изпружих на часа
и на мозайката се проснах бездиханен…
А бях достигнал на живота си
полвината едва… Не съжалявам!
Умрях във банята, тъй както и живях –
ухаещ на ладан,
опитал и от господарските наслади…
Затуй, ти, пътнико, внимавай!
Проклет да си,
ако на този тъй благоуханен гроб
сереш или пикаеш,
ако ли не – благословен бъди!
Това е!
БЕЛЕЖКИ:
1 Точно на това място надписът е повреден, затова четенето е несигурно
№ 8 ANONIMUS – ?
(НЕИЗВЕСТЕН – ?)
(половината от камъка, върху който е издълбана надгробната епиграма липсва, върху запазената част се чете следното):
……………………………………………………………………..бях
…………………………………………………………………. страх
……………………………………………………………… жестоко
………………………………………………………….. но живота
…………………………………………………………. като скот
……………………………………………………….. а без любов
…………………………………………….. ненужен и самотен
………………………………………защото здравата работех
……………………………….и въпреки, че я обичах много
……………………..единствено се считам за виновен
……………………. ала едва ли… Тъжен, изоставен, сам
………… завинаги на ергастериума¹ в мрачния капан
добре, че върху този несломим и вечен камък
поне след мене името ми ще остане! Направено
приживе². Ave³!
БЕЛЕЖКИ:
1 Занаятчийска работилница, където роби и свободни (срещу мизерно заплащане) се трудели от тъмно до тъмно
2 За обичая надгробните плочи да бъдат изготвяни приживе виж Петроний, Сатирикон – Угощението у Трималхион, София, 1981, изд. Народна култура, библиотека „Хермес“, прев. Д. Бояджиев, стр. 67-68
3 Сбогом! (лат.)