Има едно място, където литературата и смъртта се срещат и остават завинаги – в гроба, или по-точно върху него – на надгробния паметник. Идеята за надгробния надпис е проста: човек живее и си отива, на този свят всички ние сме гости, но спомен за нас може и да стане – и този спомен е възможно да е вечен, да ни осигури безсмъртие, с безсмъртието на камъка, върху който е оставен. Измежду отломките на разбитата във времето антична цивилизация различни видове изследователи търсят, събират и проучват древните надписи. Едни изследват езиците, на които върху камъка е написано нещо, други се мъчат да изкопчат някаква информация, за да реконструират определена историческа обстановка, трети – просто да „чуят“ и разберат гласа на античния човек. Но всички тези учени мъже (а и жени) спират за момент научните дискусии, когато видят върху камъка шепота на древния римлянин:
Аз съм, каквото ще бъдеш.
Каквото си – преди бях.
В тази статия, която е по същество кратък надгробен репортаж от класическата древност, авторът е подбрал и превел много набързо за читателите на изисканото литературно списание „Ах, Мария“ някои надгробия, в които, според него, специалистите може би ще открият литературни елементи. Например:
Върху един неаполитански камък четем:
Антипатра, твойта сладурана,
тук съм – и ме няма.
Не е безинтересно да разберем какво казва за себе си Секст Перпена Фирм от Рим:
Живях както си поисках.
Защо умрях – не зная.
А един друг римлянин ни уверява:
Прочети и повярвай:
това е, така е, другояче не може да бъде.
Понякога, като съпоставяме текстовете на различни надгробни надписи, се получават резултати, които ни навяват мрачни размисли:
Авъл Валерий Урбик, ученик.
Почина учейки.
Това само по себе си е ужасно. Но още по-ужасно става, когато съпоставим тази историческа информация с информацията от следващия надпис:
Тук е погребан Доминиций Исквилин, грък,
учител по граматика. Живя 101 години.
Лека ти пръст!
Не могат да не ни трогнат със своята непосредственост например следните надписи:
Забранявам на който и да е, да се докосва до моите останки.
Тук почива Публий Вероний Калист, много добър човек.
––––
Тук почива Виталис, роден в дома на Лавий Фауст роб, а така също негов син.
Живя 16 години. Прислужник в Априанската таверна – от хората приет, от боговете грабнат.
– Моля ви, да ми простите, пътници, ако нещо в мярката съм поизлъгал, за да обогатя баща си. Моля ви, в името на небесните и подземните богове, да почитате бащите и майките си! И бъдете здрави!
––––
Гай Тулий Хеспер си направи надгробния олтар, под който да почиват неговите кости. Ако някой го оскверни, или задигне нещо, му желая да живее дълго с голямо телесно страдание, и след като умре, подземните да не го приемат.
––––
Секундин, конският доктор, си направи вечен дом.
––––
Луций Цицелий Флор, освободеният роб на Луций и на неговата съпруга, живя 16 години и 7 месеца. На този, който тук се изпикае или изсере, нека небесните и подземните богове му се разсърдят.
Понякога в надгробните надписи е посочена т.н. cansa mortis (причина за смъртта). Например:
Лузий Калидий Еротик за себе си и за Фания Волуптата приживе направи гробница. (И след това чрез диалог е посочена сапsа mentis):
– Кръчмарю, да направим сметката!
– Имаш вино един секстарий (около 1/2 литър), хляб – за 1 ас (дребна монета), една закуска – 2 аса.
– Така е.
– Имаш едно момиче – 8 аса.
– И това е точно така!
– Сено за мулето – 2 аса.
– Това муле значи ще ме съсипе!
Не са малко учените мъже, които са починали от завист по време на разчитането на следния надгробен надпис:
Конгидий на достойната си съпруга Салустия Афродита, с която живях без кавги в продължение на 26 години, 8 месеца и 6 дена.
А почти всички са се възхищавали на един друг, почти аналогичен текст:
– Здравей, Аргент!
Ацилия Карнута на добре заслужилия си съпруг направи гробница.
– Аргент, ти пак ще пиеш с нас!
Древните моралисти, пък и не малко съвременни, обясняват упадъка на империята с формулата „бани, вина и любов“ – нещата, които са съсипали железния характер на римлянина. По този повод авторът предлага на многобройните читатели на „Ах, Мария“ превод на надгробни разработки върху темата „бани, вина и любов“ – при това в елегични дистихони:
Тибер Клавдий Секунд живя 52 години, той тук всичко си донесе: – бани, вина и любов ни съсипват докрай и напълно, по правят живота живот бани, вина и любов!
А ето и разработка върху същата тема от някои си Гай Домиции Прим, живял в III век сл. Хр.:
В този гроб славният Прим, т.е. аз си лежа, но си имах
стриди „лукрини“ – храна, вино „Фалерн“ – питие.
Вани, вина и любов през годините с мен остаряха.
Стига да мога сега, бих рекъл: „Лека им пръст!“
Към този стихотворен надпис е необходимо да се отбележи, че „Фалерн“ е прочута марка вино от онова време, а стридите „лукрини“ – прочута марка мезе за това вино.
Възможно е критично настроеният читател да заяви, че подборът на цитираните надписи е направен твърде несериозно с оглед на сериозната проблематика, която възниква при свързването на понятията литература и смърт. Ето защо авторът ще се опита да балансира статията си с два други надписа, които не се нуждаят от коментар. Първият е от Рим, на неизвестна робиня:
На Калистиан, на моя бог и господар, на сладкия миличкия!…
Живя 4 години, 4 месеца, 4 дена и 10 часа.
Другия е образец за литература – Симонидовата епиграма върху паметника на загиналите при Термопилите спартанци:
Пътниче, в Спарта кажи, че ти си ни срещнал с-покойни,
честно изпълнили тук свят за родината дълг.
––––
Телеграма до редакцията на „Ах, Мария“
Уважаеми, колеги, моля ви да ме абонирате гратис за свитъците на вашия литературен опус. По уважителни причини не съм в състояние да заплатя абонамента. Бъдете здрави. Марк Тулий ЦИЦЕРОН
Бел. ред. Марк Тулий Цицерон, е този, на чието перо принадлежи латинския превод на тази епиграма.