(1513)
Dürer zum Gedächtnis
Гледайки те неподвижен,
с коня на Акрита и копието на Свети Георги,
да пътуваш сред годините
Мога да поставя до теб
В тези мрачни образи, които вечно ще те подкрепят,
Докато един ден и ти окончателно изгаснеш с тях,
Докато отново станеш огън във великата Съдба, родила те
Мога да поставя до теб
Едно неранзово дърво в заснежените полета на луната
И воалът на една вечер да раздипля пред теб,
С червения Андарис, възпяващ младостта,
С Небесната Река вливаща се в Август,
С Полярната звезда която плаче и зъзне –
Мога да поставя ливади,
Води, напоявали нявга лилиите на Германия
И тези железа които носиш мога да ти ги окича
Със стръкче босилек и китка джоджен,
С колесниците на Плапутас и борбите на Никитарас.
Но аз, който видях потомците ти като птици
Да цепят една пролетна утрин небето на моята родина.
И видях кипарисите на Морея да мълчат
Там в полето на Анапли
Пред благосклонните обятия на раненото море,
Където вековете се бореха с кръстовете на мъжеството ще поставя сега до теб
Огорчените очи на едно дете
И затворените клепачи
Сред калта и кръвта на Холандия.
Тази черна местност
Някога ще се раззелени.
Желязната ръка на Гьоц ще преобърне колесниците
Ще ги натовари с наръчи ечемик и пшеница
И в мрачните резервати с мъртвите любови
Там където времето вкамени едно девствено листо
Върху гърдите където трептеше разплакан розов храст
Ще блести като пролетна маргаритка мълчалива звезда.
Но ши ще останеш неподвижен
С коня на Акрита и копието на Свети Георги ще пътуваш сред годините
Един неспокоен ловец от поколението на героите
С тези мрачни образи които вечно ще те подкрепят
Докато един ден угаснеш и ти завинаги със тях
Докато отново станеш огън във великата Съдба, родила те
Докато отново в пещерите с реките прокънтят
Тежките чукове на търпението
Не за пръстени и мечове
А за градински ножици и плугове.
Превела от гръцки: Здравка Михайлова