* * *
Един умира
друг го пренася до гробището:
а един друг ги взема и двамата
и ги изгаря.
Никой не познава жениха
и никой невестата.
Смъртта се спуска
над сватбата.
Много преди цветята да увяхнат
женихът е мъртъв.
Господарю, само твоите синове
не умират.
* * *
Сън, великата богиня Сън,
повелителка на три свята,
преде и изтегля
всичко, изсмуква дъха
и ги захвърля безжизнени.
Не познавам герой,
който може да се изправи пред нея.
Улучени от нейните стрели,
хората стават и падат.
Басабана
* * *
Жертвеното агне донесено за празника
изяде зеленото листо донесено за украса.
Не знаейки нищо за убийството,
то иска само да напълни стомаха си:
родено този ден, за да умре този ден.
Но кажи ми:
оцеляха ли убийците,
О господарю на срещащите се реки?
Махадевияка
* * *
Ако искрата полети
Ще помисля, че моят глад и жажда са утолени.
Ако небесата се сринат
Ще помисля, че се изливат да се изкъпя.
Ако планински склон се подхлъзне по мен
Ще помисля, че е цвете за моята коса.
О господарю бял като жасмин, ако главата ми падне от раменете
Ще помисля, че е дар за теб.
Превод: Цветанка Еленкова