на Карлхайнц Браун, Клаус Пайман, Баш Пайман, Волфганг Вийнс, Петер Щайнбах, Михаел Грунер, Улрих Хас, Клаус Дитер Реентс, Рьдигер Фоглер, Джон Ленън
Четирима говорители
Препоръки към актьорите:
Да чуят литаниите в католическите църкви.
Да чуят виковете и скандиранията по футболните стадиони.
Да чуят хоровото говорене при непозволени струпвания на много хора.
Да чуят звука от въртенето на колелетата на поставен с гумите нагоре велосипед до спиране на въртенето им и да наблюдават спиците докато спрат.
Да чуят взаимното прекъсване по време на дебати.
Да чуят „Tell me“ на Ролинг Стоунс.
Да чуят шума, които се получава при едновременното влизане и излизане на влакове от гарата.
Да чуят хитпарада на радио Люксембург.
Да чуят едновременно говорещите говорители в ООН.
Да чуят диалога между шефа на гангстерите (Ли Коб) и красавицата във Филма „Капанът на Тула“, в който тя го пита още колко човека би убил, на което шефът на гангстерите, облягайки се назад, отговаря: „А колко всъщност са останали?“, като при това наблюдават шефа на гангстерите.
Да видят филмите на Бийтълс.
Да видят усмивката на Ринго Стар в първия филм на Бийтълс, когато той, след като е раздразнен от другите, сяда на барабаните и започва да свири.
Да видят лицето на Гари Купър във филма „Мъжът от Запад“.
Да видят смъртта на немия в същия филм, когато той с куршум в тялото пробягва цялата пуста улица през празния град и подскачайки вика пронизително.
Да видят имитиращите хората маймуни и плюещите лами в зоологическата градина.
Да наблюдават жестовете на джебчиите и безделниците на улицата и по време на играта им на автоматите.
Когато зрителите влязат в определената за тях зала, там ги очаква познатата театрална атмосфера. Зад спуснатата завеса може да се чува някакъв шум, който би карал зрителите да си представят разместване и подреждане на декори. Една маса например се влачи по сцената или пък няколко стола се подреждат шумно, след което отново се изнасят. Зрителите от първите редове могат да чуват също и даваните шепнешком от въображаемия сценичен майстор наставления и също шепнешком отговорите на въображаемите сценични работници. Може би е целесъобразно за това да бъдат използувани магнетофонни записи от други пиеси, при които преди вдигането на завесата наистина се разместват декори. За да се чуват по-добре тези шумове се усилват. Те се типизират и стилизират така, че в тях да се появи някакъв ред. В зрителната зала също трябва да цари обикновеното театрално настроение. Разпоредителите изпълняват задълженията си с още по-голямо усърдие, движат се още по-церемониално, още по-силно приглушават обикновеното си шепнене. Поведението им действува заразително. Програмите са добре оформени. Не бива да се забравя двукратния сигнал със звънеца. Той се повтаря през все по-къси интервали. Ако е възможно се избягва постепенното изгасяне на светлината. То може да стане стъпаловидно. Жестовете на разпоредителите, кои то заключват вратите са особено подчертани, биещи на очи. Все пак те не са нищо друго освен разпоредители. Не трябва да се създават предпоставки за възникването на каквато и да е символика. Закъснелите не се допускат в залата. Отстраняват се и зрителите в неподходящо облекло. Понятието неподходящо облекло може да се разбира в най-широк смисъл. Никой не бива да се откроява от останалите с облеклото си и да се набива на очи. Мъжете трябва да са в тъмни костюми, бели ризи и ненабиващи се на очи вратовръзки. Дамите трябва да отбягват ярките цветове от гардероба си. Не се допускат правостоящи. Щом като вратите се заключат и светлината изгасне, шумовете зад завесата затихват. Тишината зад завесата се изравнява с тишината настъпила в зрителната зала. Зрителите са втренчили поглед в почти незабележимо движещата се завеса, която даже може да бъде разклатена от въображаемо промъкване зад нея. След това завесата се успокоява. Минава известно време. Завесата се вдига бавно и открива сцената. Когато сцената е вече открита, от задната ѝ част напред излизат четиримата говорители. Никакъв предмет не затруднява движението им. Сцената е празна. Докато те излизат напред с походка, която не изразява нищо, във всекидневно облекло, на сцената и в зрителната зала става отново светло. Осветеността на сцената и залата е почти еднаква, със сила, която не предизвиква болки в очите. Светлината е обикновена, например като тази, която се включва когато представлението е свършило. Осветеността на сцената и залата не се променя през цялата пиеса. Докато излизат напред, говорителите не гледат в публиката. Опитват се да говорят още докато вървят. Думите, които те изговарят в никакъв случай не са насочени към слушателите. Те все още нямат пред вид публиката. За говорителите тя все още не съществува. Докато излизат напред те движат устните си. Постепенно думите им стават разбираеми, накрая започват и да се чуват. Ругатните, които те изговарят се смесват една с друга. Говорителите говорят един през друг. Заемат думи един от друг. Вземат си думата от устата. Говорят заедно. Говорят всички заедно, но различни думи. Повтарят думите. Говорят по-високо. Крещят. Разменят помежду си думите, които се опитват да изговорят. Накрая изговарят заедно една дума. Думите, които те използуват в тази увертюра са следните (да не се съблюдава последователността): мутри, палячовци, ококорени, жалки фигури, смачкани мутри, скици, зяпльовци. Да се търси известно единство в звученето. Единствената представа обаче, която се появява трябва да бъде звуковата. Обругаването не е насочено към никого. На думите да не се предава значение посредством начина на изговарянето им. Преди да са свършили с опита за обругаване, говорителите са излезли отпред. Те заставаш съвсем непринудено в предната част на сцената, като все пак трябва да бъдат възприемани като група. Те не са съвсем неподвижни, а се движат в съответствие с думите, които изговарят. Сега те гледат в публиката, но не спират погледа си върху никого. Стоят известно време мълчаливи. Събират се. Започват да говорят. Редуването при говоренето е без значение. Всички говорители вземат приблизително еднакво участие в говоренето.
Добре дошли.
Тази пиеса е предговор.
Тук вие няма да чуете нищо, което още не сте чували.
Тук вие няма да видите нищо, което още не сте виждали.
Тук вие няма да видите нищо от това, което обикновено гледате тук.
Тук вие няма да чуете нищо от това, което обикновено слушате тук.
Ще слушате това, което обикновено гледате.
Ще чуете това, което никога не сте виждали тук.
Вие няма да гледате пиеса.
Желанието ви да гледате няма да бъде удовлетворено.
Няма да видите игра.
Тук няма да се играе.
Ще видите пиеса без картини.
Вие сте очаквали нещо.
Вие може би сте очаквали нещо друго.
Вие сте очаквали предмети.
Вие не сте очаквали предмети.
Вие сте очаквали някаква атмосфера.
Вие сте очаквали някакъв друг свят.
Вие не сте очаквали никакъв друг свят.
Всеки случай вие сте очаквали нещо.
Може би сте очаквали това, което чувате тук.
Но и в този случай вие сте очаквали нещо друго.
Вие седите в редици. Вие представлявате модел. Вие седите в определен ред. Вашите лица са обърнати в определена посока. Вие седите на определено разстояние един от друг. Вие сте аудитория. Вие представлявате някаква единица. Вие сте група слушатели, която се намира в зрителната зала. Вашите мисли са свободни. Вие още разполагате с мислите си. Вие ни виждате да говорим и ни чувате да говорим. Вашите вдишвания и издишвания се уеднаквяват. Вашите вдишвания и издишвания се нагаждат към нашите. Вие дишате така както говорим ние. Постепенно ние с вас се превръщаме в единица.
Вие не мислите нищо. Вие не мислите за нищо. Вие мислите с нас. Вие не мислите с нас. Вие сте безпристрастни. Вашите мисли са свободни. Като казваме това, ние се промъкваме в мислите ви. Вие имате задни мисли. Като казваме това, ние се промъкваме в задните ви мисли. Вие мислите с нас. Вие слушате. Вие изпълнявате. Вие не изпълнявате.
Вие не мислите. Вашите мисли не са свободни. Вие сте пристрастни.
Когато говорим с вас, вие ни гледате. Вие не ни НАБЛЮДАВАТЕ. Вие ни ГЛЕДАТЕ. Вас също ви гледат. Вие не сте защитени. Вие вече нямате предимството на тези, които гледат от тъмната зала към осветената сцена. Ние вече не сме в неизгодното положение на тези, които гледат от осветената сцена към тъмната зала. Вие не наблюдавате. Вие гледате и вас ви гледат. По този начин ние с вас постепенно се превръщаме в единица. Вместо вие, при определени условия бихме могли да кажем ние. Ние се намираме под един покрив. Ние сме един затворен кръг.
Вие не ни ПОДСЛУШВАТЕ. Вие ни СЛУШАТЕ. Вие вече не сте тези, които, подслушват зад вратата. Ние ви говорим открито. Нашите разговори вече не се пресичат с погледите ви под правилен ъгъл. Вашите погледи вече не прекъсват разговорите ни. Нашите думи и вашите погледи вече не се пресичат. Вас не ви подценяват. Към вас не се отнасят просто като към хора, които апострофират. Не е необходимо да оценявате нито едно от събитията тук от гледната точка на жаби и птици. Не е необходимо да бъдете съдии. Вие не сте нищо повече от група зрители, към която понякога можем да се обърнем. Това не е пиеса. Тук няма никакво понякога. Тук няма никакво събитие, което трябва да ви допадне. Това не е пиеса. Не е необходимо да се позовем на някаква пиеса, за да можем да се обърнем към вас. Не са ни необходими никакви илюзии, за да сме в състояние да унищожим вашите. Ние не ви показваме нищо. Не представяме никакви съдби. Не представяме никакви мечти. Това не е документално изложение. Това не е документиране. Това не е част от действителността. Ние не ви разказваме нищо. Ние не действуваме. Ние не представяме действие. Ние не представяме нищо. Ние не ви показваме нищо. Ние само говорим. Ние играем като ви говорим. Като кажем ние, спокойно можем да си помислим вие. Ние не представяме ситуацията, в която се намирате, В нас вие не можете да познаете себе си. Ние не представяме никаква ситуация. Не се чувствувайте засегнати. Вие нямате право да се чувствувате засегнати. Пред вас не е поставено огледало. Нямаме предвид вас. Вас ви заговарят. Ще ви заговорят. Ще бъдете заговорени. Ако не искате да бъдете заговорени, Вие ще скучаете.
Вие не живеете с нас. Вие не вървите с нас. Вие не изпълнявате нищо. Тук вие не ставате свидетели на никакви интриги. Вие не ставате свидетели на нищо. Вие не си представяте нищо. Не ви е необходимо да си представяте нищо. Не ви е необходима никаква предпоставка. Не ви е необходимо да знаете, че това тук е сцена. Не ви е необходимо никакво очакване. Не е необходимо очакване. Не е необходимо да се облягате в очакване назад. Не ви е необходимо да знаете, че тук само се играе. Ние не представяме нищо. Вие не следите никакво действие. Вие не играете. Вас тук ви изиграват. Това е игра на думи.
Тук на театъра не се дава това, което му принадлежи. Тук вие не идвате на ваша сметка. Вашето желание да гледате остава неудовлетворено. Никаква искра няма да прескочи от нас към вас. Нищо няма да се пръсне от напрежение. Тази сцена служи само за да стоим на нея. Това не е свят различен от вашия. Вие вече на сте зрители влезли тук гратис. Вие сте темата. Вие сте в центъра на вниманието. Вие сте във фокуса на нашите думи.
Пред вас не се играе нищо. Вие не виждате стени, които се люлеят. Вие не чувате фалшивия шум на заключваща се врата. Вие на чувате скърцането на никакъв диван. Вие не гледате никакви събития. Вие нямате история. Вие не гледате картина на нещо. Вие не гледате и тълкуването на някаква картина. Вие не гледате картинен ребус. Вие не гледате и празна рамка. Празнотата на тази сцена не представя никаква друга празнота. Празнотата на тази сцена не означава нищо. Тази сцена е празна, защото предметите биха ни пречили. Тя е празна, защото на вас не са ни необходими никакви предмети. Тази сцена не представя нищо. Тя не представя никаква друга празнота. Сцената Е празна. Вие не виждате предмети, които представят други предмети. Вие не виждате тъмнина, която представя друга тъмнина. Вие не виждате светлина, която представя друга светлина. Вие не чувате шумове, които представят други шумове. Вие не виждате помещение, което представя друго помещение. Тук вие не преживявате време, което означава друго време. Тук на сцената времето е същото, което е и при вас. Ние имаме еднакво местно време. Ние се намираме на едно и също място. Ние дишаме един и същ въздух. Ние сме в едно и също помещение. Тук при нас светът е същия както и при вас. Рампата не е граница. Тя не е граница не само понякога. Тя не е граница през цялото време докато ви говорим. Тук не съществува никакъв невидим кръг. Тук не съществува никакъв вълшебен кръг. Тук не е зала за игра. Ние не играем. Всички ние сме в едно помещение. Границата не е нарушена, през нея не може да се мине, тя изобщо не съществува. Между вас и нас няма светлинен пояс. Ние не сме жив реквизит. Ние не сме образ на нещо. Ние не сме изпълнители. Ние не представяме нищо. Ние не показваме нищо. Ние не носим условни имена. Ударите на сърцата ни не трябва да означават удари на чужди сърца. Нашите крясъци не трябва да означават чужди крясъци. Ние не действуваме според ролите си. Ние нямаме роли. Ние сме ние. Ние сме рупор на автора. Вие не можете да добиете представа за нас. Не ви е необходимо да добивате представа за нас. Ние сме ние. Не е необходимо нашето мнение да съвпада с мнението на автора.
Светлината, която ни осветява не означава нищо. Дрехите, които носим също не означават нищо. Те не показват нищо, те не очертават никаква граница, те не означават нищо. Те нямат за цел да ви пренесат в друго време, друг климат, в друг сезон, на друга географска ширина или да ви покажат друг повод, при който се обличат. Те не изпълняват никаква функция. Нашите жестове също нямат никаква функция, която трябва да означава нещо за вас. Това не е светски театър.
Ние не сме комици. Тук няма предмети, в които бихме могли да се спънем. Коварните изненади не са предвидени. Коварните предмети не участвуват, защото ние не играем с вас. Предметите не служат за това ДА СЕ ИГРАЕ коварно, те СА коварни. Когато се спъваме тук ние се спъваме непреднамерено. Непреднамерени са и грешките в облеклото ни, непреднамерени са и нашите може би смешни лица. Езиковите грешки, които ви развеселяват, са също непреднамерени. Ако заекваме, заекваме непреднамерено. Ако изпускаме носна кърпа, също е непреднамерено. Ние не играем. Не можем да включим коварните изненади в някаква игра. Не можем да ретушираме коварните изненади. Не можем да бъдем двусмислени. Не можем да бъдем многозначителни. Ние не сме клоуни. Ние не сме на арена. Вие няма да изпитате чувството за надмощие характерно за обсаждащите. Вие няма да видите задния двор. Вие няма да се смеете на коварните изненади. Вие ще се смеете на думите.
Тук не се използуват възможностите на театъра. Възможностите не се ограничават. Театърът не се разкрепостява. Театърът се закрепостява. Тук отношението към съдбата е иронично. Ние не сме театрални. Комичността ни не е съкрушителна. Вашият смях не може да бъде освобождаващ. Ние не обичаме да играем. Ние не ви представяме никакъв свят. Това тук не е и половината от . един свят. Ние не представляваме два свята.
Вие сте темата. Вие сте в центъра на интереса ни. Тук не се действува, вас тук ви третират. Това не е игра на думи. Вас тук не ви третират като отделни хора. Тук вие не сте самостоятелни. Тук вие нямате особени белези. Вие нямате характерни физиономии. Тук вие не сте индивиди. Вие нямате характеристики. Вие нямате съдба. Вие нямате история. Вие нямате минало. Няма обява за търсенето ви. Вие нямате жизнен опит. Вие нямате театрален опит. Вие сте нещо определено. Вие сте зрители в театър. Вие будите интерес не с качествата си. Вие будите интерес в качеството си на зрители. Като зрители вие сте образцови. Вие не сте личности. Вие не сте единица. Вие сте множество от личности. Лицата ви са обърнати в една посока. Вие, сте подравнени. Ушите ви чуват едно и също. Вие сте събитие. Вие сте събитието.
Ние не ви рисуваме. Но вие не сте картина. Вие не сте символични. Вие сте орнамент. Вие сте образец. Вие имате белези, каквито всички тук имат. Вие имате общи белези. Вие сте един сорт хора. Вие сте образец. Вие правите едно и също и не правите едно и също; вие гледате в една посока. Вие не ставате прави и не гледате в различни посоки. Вие сте образец и имате образец. Вие имате някаква предварителна представа, с която сте дошли в театъра. Вие имате предварителна представа, че ние стоим горе, а вие седите долу. Вие имате представата, че съществуват два свята. Вие имате представа за света на театъра.
Сега този образец не ви е необходим. Тук вие не присъствувате на театрално представление. Вие не присъствувате. Вие сте във фокуса. Вие сте в епицентъра. Вас ви взривяват. Вие можете да се подпалите. Вие сте образеца. Вие сте открити. Вие сте откритието на вечерта. Вие ни въодушевявате. Вие давате сила на думите ни. Искрата прехвърча от вас към нас.
Това помещение не представя никакво друго помещение. Откритата към Вас страна не е четвъртата стена на някаква къща. Тук не е необходимо светът да бъде представен на части. Вие не виждате двете врати от класическите пиеси. Вие не виждате задната врата, през която трябва да се измъкне този, който не трябва да бъде видян. Вие не виждате предната врата, през която влиза този, който иска да види онзи, който не трябва да бъде видян. Няма задна врата. Не е и без никаква врата като в модерните пиеси. Това че няма врата не представя това, че няма врата. Тук не е друг свят. Ние не се държим така, като че вие не присъствувате. За нас вие не сте въздух. За нас вие сте жизнено важни, защото присъствувате. Ние говорим, защото вие присъствувате. Ако вие не присъствувахте, ние бихме говорили в нищото. Не сме се съобразявали с това, че ще мълчите. Вие не сте мълчаливите подслушвани зад вратата. Вие не шпионирате през ключалката. Не се държим така, като че сме сами на света. Ние не откровенничим един пред друг, само за да ви просвещаваме. За вашето просвещение ние не организираме посещение на развалини. Ние не се нуждаем от трикове, за да ви просветим. Ние не се нуждаем от трикове. Не е необходимо да имаме театрално излъчване. При нас няма излизане на актьора от сцената, при нас няма излизане на актьора от сцената, ние не говорим на страна. Ние не ви разказваме нищо. Няма никакъв диалог. Ние не държим на диалога. Ние не държим иа диалога с вас. Ние не искаме да започнем никакъв диалог с вас. Вие не сте недоносители. Вие не сте очевидци на някаква случка. Вие не сте обект на неочаквани подигравки от наша страна. Не е необходимо повече да бъдете апатични. Не е необходимо повече да гледате безучастно. Тук не се случва нищо. Ако преди да дойдете тук сте се приготвили да гледате от тъмното, вие ще изпитате неудоволствието да бъдете гледани и заговаряни. Думите ни са съобразени с присъствието ви. То се обсъжда между две вдишвания, във всеки един момент, с всяка една дума. Вашата представа за театъра вече не е предпоставка за нашите действия. Вие не сте принудени да гледате, нито ви принадлежи правото да решите дали да гледате. Вие сте темата. Вие сте тези, които правят играта. Вие сте нашите противници. Във вас се прицелват. Вие сте мишената на нашите думи. Вие служите за мишени. Това е метафора. Вие служите за мишени на нашите метафори. Вие служите за метафори.
От двата полюса тук вие сте положителния. Вие се намирате в състояние на покой. Вие се намирате в състояние на очакване. Вие сте подлози те тук. Вие сте допълненията тук. Вие сте допълнения към нашите думи. Но вие сте и подлози.
Тук няма паузи. Паузите между думите, тук са без значение. Премълчаните думи тук са без значение. Тук няма премълчани думи. Мълчанието не изразява нищо. Тук няма крещяща тишина. Тук няма тиха тишина. Тук няма мъртва тишина. Тук говоренето не ражда мълчание. Към пиесата няма препоръка, която да ни кара да мълчим. Ние не правим изкуствени паузи. Нашите паузи са естествени. Нашите паузи не са така красноречиви както мълчанието. Ние не казваме нищо с мълчание. Между думите ни не зейва пропаст. Между думите ни няма пукнатини. Вие не можете да четете между редовете. Вие не можете да прочетете нищо по лицата ни. Жестовете ни не казват нищо съществено. Тук премълчаното не се казва с мълчание. Тук няма красноречиви погледи и жестове. Тук замлъкването и мълчанието не са художествени средства. Тук няма неми букви. Тук има само нямо h. Това не е поанта.
Вие току-що сте направили вашето заключение. Вие разбрахте, че ние отричаме нещо. Вие разбрахте, че ние се повтаряме. Вие разбрахте, че ние си противоречим. Вие разбрахте, че тази пиеса е разчистване на сметките с театъра. Вие схванахте диалектическата структура на тази пиеса. Вие схванахте наличието на известен дух на противоречие. Стана ви ясно каква е целта на пиесата. Вие разбрахте, че ние преди всичко отричаме. Вие разбрахте, че ние се повтаряме. Вие разбирате. Вие прозирате. Още не сте си направили заключение. Още не сте прозрели диалектическата структура на тази пиеса. Сега вече прозирате. Мислите ви се завъртяха около една мисъл. Сега вече имате задни мисли.
Вие сте очарователни. Вие сте пленителни. Вие сте блестящи. Вие сте изпълнени с напрежение. Вие сте неповторими.
Но вие не заемате цялата програма. Вие не сте прекрасно хрумване. Вие изморявате. Вие не сте благодатна тема. Вие сте драматургичен неуспех. Вие не сте истински. Вие нямате театрално излъчване. Вие не ни пренасяте в друг свят. Вие не ни омагьосвате. Вие не ни заслепявате. Вие не ни забавлявате добре. Вие не обичате играта. Вие не сте пъргави. Вие нямате фалшиви предни лапи. Вие нямате чувство за театър. Вие нямате какво да кажете. Вашият дебют не е убедителен. Вие не сте ТУК. Вие не ни карате да забравим времето. Вие не допадате на хората. Вие ни карате да останем студени.
Това не е драма. Тук не се повтаря действието, което е показано вече веднъж. Тук съществува само сега и сега, и сега. Това не е представление, при което се повтаря действие, което действително се е случило някога. Тук времето не играе никаква роля. Ние не представяме никакво действие, следователно не представяме и никакво време. Времето тук съществува дотолкова, доколкото то тече с всяка изречена дума. Тук времето изтича в думите. Тук не се твърди, че времето може да бъде повторено. Тук не е възможно някаква игра да бъде повторена и в същото време тя да се играе както преди. Времето тук е ВАШЕТО време. Периодът от време тук е ВАШИЯТ период от време. Тук вие можете да сравните времето си с нашето. Тук времето не е отсечка с два края. Това не е представление. Тук не се твърди, че времето може да бъде повторено. Пъпната връв на вашето време не е отрязана тук. Тук времето е вън от играта. Тук към времето се отнасяме сериозно. Тук се признава, че то тече с всяка изречена дума. Тук се признава, че това е ВАШЕТО време. Справка за времето тук, вие можете да направите по вашите часовници. Тук не цари друго време. Тук на власт е времето, което се измерва с вашето дишане. Тук времето се съобразява с вас. Ние измерваме времето с вашето дишане, с вашите мигания, с ударите на вашия пулс, с растежа на вашите клетки. Тук времето тече с всеки следващ момент. Времето се измерва с моменти. Времето се измерва с ВАШИТЕ моменти. Времето минава през стомаха ви. Тук времето не може да се повтори, както то се повтаря при театрално представление например. Това не е представление: не е необходимо да си представяте. Тук времето не е отсечка с два края. Тук времето не е откъснато от външния свят. Тук не съществуват две нива на времето. Тук няма два свята. Докато ние сме тук, земята се върти. Нашето време тук горе е ваше време там долу. То тече с всяка изречена дума. То тече докато ние, ние и Вие, дишаме, докато косите ни растат, докато се потим, докато миришем, докато слушаме. То е неповторимо, дори и ако повторим думите си, дори и ако отново говорим за това, че нашето време е и ваше, че то тече с всяка изречена дума, докато ние, ние и вие, дишаме, докато косите ни растат, докато се потим, докато миришем, докато слушаме. Не можем да повторим нищо, времето тече. То е неповторимо. Всеки момент е исторически. Всеки ваш момент е исторически. Не можем да кажем думите си два пъти. Това не е представление. Не можем да направим същото още веднъж. Не можем да повторим същите жестове. Не можем да говорим същото. Времето изтича между устните ни. Времето е неповторимо. Времето не е отсечка. Това не е представление. Миналото не се осъвременява. Миналото е мъртво и погребано. Не са ни необходими кукли, които да въплъщават мъртвото време. Това не е куклен театър. Това не е шега. Това не е игра. Това не е нищо сериозно. Вие разбирате противоречието. Тук времето служи за игра на думи.
Това не са маневри. Това не е упражнение за случая на реална заплаха. Не е необходимо никои да се прави на мъртъв. Не е необходимо никой да се прави на жив. Тук нищо не е предварително определено, Броят на ранените не е предписан. Резултатът не е предварително нанесен на книга. Тук няма резултат. Не е необходимо никой да се преструва. Ние не представяме нищо по-различно от това, което сме. Ние не представяме никакво по-различно състояние на това, в което се намираме сега тук. Това не са маневри. Ние не играем себе си в други ситуации. Няма се предвид никакъв случай на реална опасност. Не е необходимо да играем смъртта си. Не е необходимо да играем живота си. Не играем предварително това, което ще сме в бъдеще. В играта не осъвременяваме никакво бъдеще. Не представяме никакво друго време. Не представяме никакъв случай на реална опасност. Ние говорим, докато времето тече. Ние говорим за това, че времето тече. Ние говорим за минаването на времето. Ние не се държим така, като че ли. Ние не се държим така, като че ли повтаряме времето, нито пък така, като че ли бихме могли да го изпреварим. Това не е нито представление, нито маневри. От друга страна ние се държим така, като че ли. Ние се държим като че бихме могли да повторим думите. Ние явно се повтаряме. Тук е светът на илюзиите. Тук илюзията е илюзия. Илюзията тук е илюзия.
Вие представяте нещо. Вие сте някои. Тук вие сте нещо. Тук вие не сте някои, а нещо. Вие сте общество, което създава определен ред. Вие сте театрално общество. Вие създавате ред посредством модела на облеклото си, стойката на телата си, посоката в която гледате. Цветовете на дрехите ви не подхождат на цветовете на столовете. Тук вие сте пременени. С облеклото си вие съблюдавате определен ред. Вие се преобличате. Като се преобличате вие показвате, че ще вършите нещо, което не е ежедневно. Вие се маскирате, за да изживеете едно маскиране. Вие изживявате. Вие гледате. Вие гледате втренчено. Като гледате вие се вцепенявате. Столовете са благоприятни за процеса на вцепеняване. Вие сте нещо, което гледа. Вие се нуждаете от място за очите си. Когато завесата е спусната, вие постепенно получавате агорафобия. Вие нямате оптичен център. Чувствувате се обкръжени. Чувствуваше се притеснени.
Вдигането на завесата прогонва само агорафобията. Затова то ви кара да се чувствувате по-добре. Вие можете да гледате. Погледът ви се освобождава. Преставате да се чувствуваше притеснени. Вие можете да присъствувате. Не сте обкръжени, както при спусната завеса. Вече не сте някои. Вие ставате нещо. Вие не сте сами със себе си. Вече не сте оставени сами на себе си. Вие само присъствувате. Вие сте публика. Това ви улеснява. Вие можете да присъствувате.
Сега тук горе няма ред. Няма предмети, които да ви показват някакъв ред. Светът тук не е нито съвсем непокътнат, нито е обърнат с главата надолу. Това не е никакъв свят. Реквизитът няма място тук. Положението му на сцената не е предварително определено. Затова че то не е предварително определено, тук горе сега няма никакъв ред. Няма написани с тебешир знаци, които да определят мястото на предметите, В паметта липсват опорни точки, определящи мястото на хората. Противно на вас и вашите столове, тук нищо не е на мястото си. Предметите тук няма места, които да са строго определени, както например местата на вашите столове там долу. Тази сцена не е никакъв свят, така както и светът не е никаква сцена.
Също така тук, не е определено времето на всеки предмет. Тук не е определено времето на никой от предметите. Никой от предметите тук няма своето строго определено време, като реквизит от което служи той или на което трябва да се противопостави. Предметите тук не се използуват. Тук не се действува така, като че предметите биха се използували. Предметите тук СА използувани.
Вие не стоите. Вие използува те столовете. Вие седите. Тъй като столовете ви образуват някакъв модел, вие също образувате модел. Няма места за правостоящи. На хора които седят изкуството въздействува по-силно, отколкото на хора които стоят. Затова вие седите. Вие сте по-дружелюбни когато седите. Вие сте по-възприемчиви. Вие сте по-отворени. Вие сте по- търпеливи. Вие сте по-опитни в седенето. Вие сте по-демократични.
Вие се отегчавате по-малко. Времето ви тече по-бързо. Позволявате да ви се случат повече неща. Вие сте по-проницателни. Разсейвате се по-бавно. По-бързо забравяте средата си. Светът около вас изчезва по-бързо. Започвате да приличате един на друг. Загубвате свойствата си. Загубвате белезите, които ви различават един от друг. Ставате единица. Превръщате се в модел. Ставате едно. Загубвате самосъзнанието си. Ставате зрители. Ставате слушатели. Ставате апатични. Ставате очи и уши. Забравяте да гледате часовниците си. Забравяте себе си.
Ако стоите прави, бихте могли по-лесно да апострофирате. Като се има пред вид анатомията на тялото, вашите викове биха били по-силни, когато сте прави. По-лесно бихте могли да свиете юмруци. Бихте могли да покажете несъгласието си. Бихте имали по-голяма свобода на движение. Бихте могли да бъдете не чак толкова благонравни. Бихте могли да пристъпвате от крак на крак. По-лесно бихте почувствували тялото си. Чувството ви за изкуство би отслабнало. Вече нямаше да сте модел. Нямаше да сте толкова вцепенени. Щяхте да загубите геометричноста на формите. По-силно щяхте да вдишвате изпаренията на телата около вас. По-лесно щяхте да подкрепяте мнението си с блъскане. Ако стоите, отпуснатостта на тялото не би ви пречила да ходите. Ако стоите, щяхте да сте по-индивидуални. Щяхте да сте по-издръжливи спрямо театъра. Щяхте да си правите по-малко илюзии. Щяхте да си правите повече илюзии. По-често щяхте да бягате от мислите. По-често щяхте да стоите настрана. Щяхте да се отдадете повече на себе си. Щяхте да приемете за истински и не толкова добре представените действия. Действията тук биха ви изглеждали не толкова близки до действителността. Ако стоите прави, вие например по-трудно бихте приели представяното на сцената умиране за действително. Щяхте да сте по-малко вцепенени. По-трудно се омайвате. По- трудно ви се показва. Не бихте се задоволили с това да бъдете просто зрители. Повече щяхте да се раздвоявате. С мислите си бихте могли да бъдете на две места едновременно. Бихте могли да живеете в два различни периода от време.
Ние не искаме да ви заразим. Ние не искаме да ви заразим с демонстрация на чувства. Ние не представяме никакво чувство. Ние не въплъщаваме никакви чувства. Ние не се смеем, ние не плачем. Със смеха си ние не искаме да ви заразим със смях, или със смеха си да предизвикаме сълзите ви, или със сълзите да предизвикаме смеха ви, или със сълзите да предизвикаме сълзите ви. Въпреки че смехът е по-заразителен от сълзите, със смеха си ние не ви заразяваме със смях. И така нататък. Ние не играем. Ние не играем нищо. Ние не модулираме. Ние не жестикулираме. Ние не се изразяваме с нищо друго освен с думи. Ние само говорим. Ние изразяваме. Ние не изразяваме себе си, а мнението на автора. Ние се изразяваме като говорим. Нашето говорене е нашата дейност. Като говорим, ние ставаме театрални. Ние сме театрални, защото говорим в театър. Като говорим на вас, и като ви говорим за времето, за сега, за сега и за сега, ние съблюдаваме единството на време, място и действие, С това единство ние се съобразяваме не само тук на сцената. Тъй като сцената не представлява някакъв отделен свят, ние се съобразяваме с това единство и когато сме долу сред вас. Ние с вас сме едно, тъй като ние говорим непрекъснато и непосредствено на ВАС. Значи вместо вие, при определени обстоятелства бихме могли да кажем ние. Това означава единство на действието. Сцената тук горе и зрителната зала образуват единство, тъй като те вече не образуват две нива. Не съществува светлинен пояс. Тук няма две различни места. Тук има само едно място. Това означава единство на мястото. Вашето време, времето на зрителите и слушателите, и нашето време, времето на говорителите, образуват единство, защото тук не тече друго време освен вашето. Тук времето не се дели на време на действието и сезона. Тук времето не се играе. Тук съществува само истинското време. Тук съществува само времето, което ние, ние и вие, усещаме с телата си. Тук има само ЕДНО време. Това означава единство на времето. Споменатите три обстоятелства заедно, означават единство на време, място и действие. С други думи тази пиеса е класическа.
Посредством това че ви говорим, можете да осъзнаете съществуването си. Вашето самосъзнание се повишава, защото ние ви заговаряме. Вие осъзнавате, че седите. Вие осъзнавате, че седите в театър. Вие започвате да чувствуваше крайниците си. Вие осъзнавате положението на крайниците си. Вие започвате да чувствуваше пръстите си. Вие започвате да чувствувате езиците си. Вие започвате да чувствувате гърлата си. Вие започвате да чувствувате тежината на главите си. Вие започвате да чувствувате половите си органи. Вие започвате да чувствувате трептенето на клепачите си. Вие започвате, да чувствувате преглъщанията си. Вие започвате да чувствувате ударите на сърцето си. Вие започвате да чувствувате повдигането на веждите си. Вие започвате да чувствувате сърбенето по главите си. Вие започвате да чувствувате сърбенето. Вие започвате да чувствувате как потта избива под мишниците ви. Вие започвате да чувствувате изпотяването на ръцете си. Вие започвате да чувствувате сухотата на ръцете си. Вие започвате да чувствува те как въздухът влиза и излиза от устата и носа Ви. Вие започвате да чувствувате как нашите думи влизат в ушите ви. Вие ставате съобразителни.
Опитайте се да не трепкате повече с мигли. Опитайте се да не преглъщате повече. Опитайте се да не движите повече езика си. Опитайте се повече да не слушате. Опитайте се повече да не миришете. Опитайте се да не събирате повече слюнка. Опитайте се да не се потите повече. Опитайте се повече да не се мърдате. Опитайте се да не дишате повече.
Вие дишате. Вие събирате слюнка .Вие слушате. Вие миришете. Вие преглъщате. Вие трепкате с мигли. Вие се оригвате. Вие се потите. Вие имате високо самосъзнание.
Не мигайте. Не събирайте слюнка. Не трепкайте с мигли. Не вдишвайте. Не издишвайте. Не мърдайте повече. Не ни слушайте. Не миришете. Не преглъщайте. Затаете дъх.
Преглъщайте. Събирайте слюнка. Мигайте. Слушайте. Дишайте.
Сега вие осъзнавате настоящето си: Вие знаете, че времето което прекарвате тук е ВАШЕТО време, ВИЕ сте темата. Вие връзвате възела. Вие развързвате възела. Вие сте центъра. Вие сте подтика. Вие сте причината. Вие сте решаващия момент. Тук вие служите за думи. Вие сте партньорите, вие сте противниците. Вие сте младите комици, вие сте младите любовници, Вие сте наивните, вие сте сантименталните. Вие сте салонните дами. Вие сте характерните актьори, вие сте бонвиваните и героите. Вие сте героите, вие сте злодеите. Вие сте злодеите и героите в тази пиеса.
Преди да дойдете тук, вие сте се приготвили. Вие сте дошли тук с определени представи. Вие сте отишли в театъра. Вие сте се приготвили за това да отидете в театъра. Вие сте имали известни очаквания. С мислите си вие сте изпреварили времето си. Вие сте си представили нещо. Вие сте се настроили за нещо. Вие сте се настроили да присъствувате на нещо. Вие сте се настроили да заемете мястото си, да седите на мястото което сте купили и да присъствувате на нещо. Може би сте чули нещо за тази пиеса. Значи вие сте се приготвили и настроили за нещо. Вие оставихте нещата да се развиват сами. Вие сте готови да седите и да ви се предложи нещо.
Дишането ви все още се различава от вашето. Направили сте тоалета си по различен начин. Движили сте се по различен начин. Приближили сте се към това място от различни посоки. Използували сте обществения транспорт. Дошли сте пеш. Дошли сте със собственото си превозно средство. Преди това сте погледнали часовниците си. Очаквали сте позвънявания по телефона, вдигали сте слушалки, включвали сте осветления, изключвали сте осветления, заключвали сте врати, превъртали сте ключове, излезли сте навън. Движили сте краката си. Вървейки сте движили ръцете си напред и назад. Вървели сте. Всички вие сте вървели от различни посоки в една посока. С чувството си за ориентация сте намерили това място.
Намерението ви да дойдете тук ви е отделило от хората, които са отивали другаде, намерението ви да дойдете тук ви е отделило от хората, които са отивали другаде. Това намерение ви е поставило в една група с хората, които са идвали тук. Имали сте еднаква цел. За известно време сте имали общо бъдеще с други хора.
Пресичали сте улици. Оглеждали сте се в ляво и дясно. Спазвали сте пътните знаци. Кимали сте на други хора. Спирали сте. Съобщавали сте целта си. Говорили се за това, на какво се надявате. Споделяли сте какво очаквате от пиесата. Казвали сте мнението си за пиесата. Другите са ви казвали мнението си за пиесата. Стискали сте ръце. Пожелавали са ви приятно прекарване. Изтривали сте обувките си. Пред вратите сте пропускали други да минат пред вас. Срещнали сте други зрители. Чувствували сте се съпричастни. Спазвали сте нормите на вежливост. Помагали сте на други да съблекат палтата си. Помагали са ви да съблечете палтата си. Стояли сте във фоайето. Разхождали сте се из фоайето. Чули сте звънците. Станали сте неспокойни. Огледали сте се в огледалата. Проверили сте тоалета си. Погледнали сте крадешком в страни. Забелязали сте, че ви поглеждат крадешком. Тръгнали сте. Вървели сте. Движенията ви са станали по-подчертани. Чули сте звънците. Погледнали сте часовниците си. Станали сте съзаклятници. Заели сте местата си. Огледали сте се наоколо. Подредели сте се. Чули сте звънците. Престанали сте да бъбрите. Насочили сте погледи напред. Повдигнали сте главите си. Затаили сте дъх. Видели сте, че светлината изгасва. Занемели сте. Чули сте заключването на вратите. Гледали сте втренчено завесата. Чакали сте. Съсредоточили сте се. Не сте мърдали повече. Затова пък завесата е започнала да се движи. Чули сте шума от завесата. Тя откри сцената пред вас. Всичко беше както обикновено. Очакванията ви бяха оправдани. Вие бяхте готови. Облегнахте се назад. Играта можеше да започне.
Иначе вие също бяхте готови. Бяхте свикнали. Облягахте се назад. Възприемахте всичко точно. Следяхте действието. Проследявахте действието. Оставяхте го да се развива. Оставяхте тук горе да се развива нещо, което е отдавна развито. Вие следяхте миналото, което с помощта на диалози и монолози представяше настоящето. Позволихте да ви поставят пред свършен факт. Забравихте къде сте. Забравихте времето. Вцепенихте се и останахте вцепенени. Не се движехте. Не действувахте. Нито веднъж не излязохте напред, за да виждате по-добре. Не последвахте нито един естествен порив. Вие гледахте така, както бихте гледали лъч светлина, който съществува дълго време преди да започнете да го гледате. Гледахте в мъртво пространство. Гледахте мъртви точки. Преживяхте мъртво време. Слушахте мъртъв език. Вие самите се намирахте в мъртво пространство и мъртво време. Беше настъпило безветрие. Нищо не помръдваше. Вие не се движехте. Вие гледахте втренчено. Разстоянието което ни делеше беше безкрайно. Бяхме безкрайно отдалечени от вас. Ние се движехме в безкрайността. Нашите погледи се срещаха в безкрайността. Разстоянието помежду ни беше безкрайно. Ние играехме. Но ние не играехме с вас. Тук вие винаги сте били потомство.
Тук се игра. Тук се играха сериозни неща. Тук се играха безсмислици със значение. Играното тук има своя основа и скрити причини. То е двузначно. То не беше това, което беше. То не беше това, което изглеждаше че е. Зад него се криеше нещо. Нещата и действията изглеждаха реални, но те не бяха. Те изглеждаха да са такива, каквито изглеждаха, но не бяха. Те изглеждаха да са такива, каквито изглеждаха, но не бяха. Те изглеждаха не условни, както в обикновените пиеси, те изглеждаха съществуващи. Те изглеждаха действителност. Играното тук не беше забавление, или поне то не беше само забавление. То беше със значение. То не беше вън от времето, както обикновените пиеси, в него течеше нереално време. Видимото безсмислие на някои пиеси им придава скрит смисъл. На тази сцена дори шегите имаха по-дълбок смисъл. Винаги имаше задни мисли. Винаги нещо дебнеше между думите, жестовете и реквизита с желанието да означава нещо за вас. Винаги нещо беше двузначно и многозначно. Винаги нещо се случваше. В играта се случваше нещо, което вие трябваше да приемете за истина. Винаги се случваха някакви истории. Течеше нереално театрално време. Това което вие видяхте и чухте, не трябваше да означава само това, което видяхте и чухте. То трябваше да означава това, което вие не видяхте и не чухте. Всичко се имаше пред вид. Всичко изразяваше нещо. Също и онова, което на пръв поглед не изразяваше нищо, изразяваше нещо, защото всичко, което се случва в театъра изразява нещо. Всичко играно изразяваше нещо действително. Играеше се не заради играта, а заради действителността. Зад играта вие трябваше да откриете истината, която се представяше. Вие трябваше да си направите някакъв извод. Не се показваше игра, показваше се действителност. Показваше се времето. Тъй като се показваше времето, показваше се действителността. Показваше се времето. Тъй като се показваше времето, показваше се действителността. Театърът беше съд. Театърът беше арена. Театърът беше морален институт. Театърът беше мечта. Театърът беше култ. Театърът беше ваше огледало. Играта надрасна играта. Тя насочваше към действителността. Тя стана нечиста. Тя посочваше нещо. Вместо времето да остане вън от играта, в нея съществуваше недействително, без всякакъв резултат време. С недействителното време съществуваше и недействителна действителност. Тя не беше тук, тя само ви се показваше, тя се играеше. Това което ставаше тук не беше нито истина, нито игра. Ако се играеше истинска игра, би могло да не се обръща внимание на времето. В истинската игра време не съществува. Но тъй като се играеше действителност, определящото я време също беше просто играно. Ако се играеше истинска игра, тук би съществувало само времето на зрителите. Но тъй като тук се играеше действителност, тук винаги съществуваха две времена, вашето време, времето на зрителите, и времето, което се играе, което всъщност привидно беше реалното. Но времето не може да бъде играно. То не може да бъде повторено в никаква игра. Времето е неповторимо. Времето е непредставимо. Времето Е действително. То не може да бъде ИГРАНО като действително. Тъй като времето не може да бъде играно, действителността също не може да бъде играна. Истинска игра е само играта, в която времето е вън от играта. Игра в която времето участвува не е игра. Задоволителна е само играта, в която времето не участвува. Само в игра, в която времето не участвува, не се налага да се ИГРАЕ времето. Времето е без значение само за игра, в която то не участвува. Всички други игра са нечисти. Съществуват само игри, в които времето не участвува и игри, в които времето е истинското време, както например 90-е минути на футболен мач, при който има само едно време, защото времето на играчите е и време на зрителите. Всички други игри са фалшиви. Всички други игри ви заблуждават с фалшиви факти. Игра, която е извън времето не отразява никакви факти.
Ние бихме могли да ви покажем интермецо. Ние бихме могли да ви покажем процеси, които протичат извън това помещение в момента докато се казват тези думи, докато преглъщате, докато премигвате. Ние бихме могли да онагледим статистиката. Ние бихме могли да представим това, което според статистиката се случва на други места докато вие сте тук. Ние бихме могли да ви направим свидетели на тези процеси, като ви ги представим. Ние бихме могли да направим тези процеси близки до вас. Няма да е необходимо да представяме нещо минало. Ние бихме могли да играем чиста игра. Ние бихме могли да представим например процес на умиране, който според статистиката протича сега. Ние бихме могли да станем патетични. Ние бихме могли да обявим смъртта за патос на времето, за което постоянно говорим. Смъртта би била патоса на това реално време, което вие губите тук. Това интермецо най-малкото би извело пиесата до драматичната ѝ кулминация.
Ние обаче не ви показваме нищо. Ние не играем нищо. Ние не представяме други лица и събития, дори и когато те се окажат статични. Ние се отказваме от мимика и игра на жеста. Няма действуващи лица, следователно няма и изпълнители. Действието не е измислено, защото няма действие. Не е възможна никаква случайност, защото няма действие. Приликата с живи, умиращи или вече мъртви лица не е случайна, а невъзможна. Защото ние не представяме нищо и не сме различни от тези, които сме. Ние не играем себе си. Ние говорим. Тук нищо не е измислено. Нищо не е копирано. Нищо не е факт. Нищо не е оставено на фантазията ви.
Затова че не играем и не се държим като играещи, тази пиеса е полукомична и полутрагична. Не може и да ви разкажем и покажем нищо, защото само говорим и не се откъсваме от времето. Ние не онагледяваме нищо. Ние не възкресяваме нищо от миналото. Ние не разчистваме сметките си с миналото. Ние не разчистваме сметките си с настоящето. Ние не предсказваме бъдещето. Ние говорим за времето сега, в миналото и бъдещето.
Затова не можем да представим например умирането, което според статистиката се случва точно сега. Ние не можем да покажем борбата за въздух, която се води точно сега, нито олюляването и падането, които стават сега, нито конвулсията, ни то зъбите, които се оголват сега, нито последните думи, нито въздишката сега в момента, която статистически се прави в тази и тази секунда, нито последното издишване, нито последното изпразване точно сега, нито бездиханността, която според статистиката настъпва сега, сега, сега!, сега, веднага, нито неподвижността, ето сега, нито статистически описаното вцепеняване, нито неподвижното лежане, което е настъпило сега. Ние не можем да го представим. Ние само говорим за това. Ние говорим за това СЕГА. Ние не можем да бъдем двусмислени и многозначителни, защото само говорими защото не говорим за нищо измислено. Ние не играем нищо, затова тук не може да има две или повече нива, нито пък игра в играта. Ние не жестикулираме, не ви разказваме нищо и не представяме нищо, затова не можем да бъдем поетични. Ние говорим само на вас, затова губим поезията на двусмислието. Със споменатите жестове и мимики на умирането например, ние не сме в състояние да представим някакъв случващ се според статистиката точно сега полов акт. Ние не можем да бъдем двусмислени. Не можем да играем на две нива. Не можем да се открояваме на общия фон. НЕ Е НЕОБХОДИМО да бъде поетични. Не е необходимо да ви хипнотизираме. Не е необходимо да ви залъгваме. Не е необходимо да се бием като на театър. Не ни е необходима втора природа. Това не е хипноза. Не е необходимо да си представяте нищо. Не е необходимо да сънувате с отворени очи. Нелогичността на вашите сънища не ви насочва към логичността на сцената. Не е необходимо Вашите сънища да се ограничават от възможностите на сцената. Не е необходимо абсурдността на вашите сънища да се подчинява на реалните закони на сцената. Ето защо ние не представяме нито сънища, нито действителност. Ние не рекламираме нито живота, нито смъртта, нито обществото, нито индивида, нито естественото, нито неестественото, нито удоволствието, ни то страданието, нито реалността, нито играта. Времето не поражда у нас тъга.
Тази пиеса е увод. Тя не е увод в друга пиеса, а увод към това, което вие сте направили, правите и ще правите. Вие сте темата. Тази пиеса е увод в темата. Тя е увод във вашите нрави и обичаи. Тя е увод във вашите действия. Тя е увод във вашето бездействие. Тя е увод във вашето лежане, във вашето седене, във вашето стоене, във вашето ходене. Тя е увод във вашите игри и сериозния ви живот. Тя е и увод в бъдещите ви посещения в театъра. Тя е увод и във всички други уводи. Тази пиеса е световен театър. Вие скоро ще се движите. Скоро ще се подготвите. Скоро ще се подготвите за овации. Като се подготвите за това, вие ще пляскате в ръце. Тоест вие ще удряте дланите си една в друга и бързо ще повтаряте тези удари. При това вие ще можете да гледате вашите ръкопляскащи и неръкопляскащи ръце. Ще чуете звука от пляскането и звука от пляскането край вас и ще видите пляскащите ръце край себе си и пред себе си, или няма да чуете очакваните овации и няма да видите пляскащите ръце. Затова пък може би ще чуете други звуци и самите вие ще издавате други звуци. Ще се приготвите за ставане. Ще чуете столовете зад вас да тракат. Ще видите поклоните ни. Ще видите спускането на завесата. Ще можете да познаете шума на тази завеса. Ще приберете програмите си. Ще размените погледи. Ще размените думи. Ще започнете да се движите. Ще правите забележки и ще чуете за бележки. Ще премълчите някои забележки. Ще се усмихвате многозначително. Ще се усмихвате с нищо неозначаващи усмивки. Ще нахлуете във фоайето подредени един зад друг. Ще покажете номерата си на гардероба. Ще стоите наоколо. Ще се огледате в огледалата. Ще си помогнете един другиму в обличането. Ще си правите път пред вратата. Ще се разделите. Ще изпращате. Ще ви изпращат. Ще излезете навън. Ще се върнете във всекидневието. Ще тръгнете в различни посоки. Ако останете заедно, ще си говорите за театър. Ще посетите ресторанти. Ще мислите за утрешния ден. Постепенно ще се върнете в действителността. Отново ще можете да наречете действителността сурова. Ще изтрезнеете. Отново ще имате личен живот. Няма да бъдете повече единици. Ще тръгнете от едно място към различни места.
Преди това обаче ще бъдете наругани.
Ще бъдете наругани, защото това също е начин да ви се говори. Когато ругаем, ние можем да станем непосредствени. Можем да запалим искра. Можем да разрушим залата. Можем да съборим стена. Можем да ви уважаваме.
Когато ви ругаем, вие вече няма да ни слушате, Вие ще ни изслушвате. Разстоянието помежду ни вече няма да е безкрайно голямо. Когато ви ругаем, вашата неподвижност и вцепенение ще бъдат най-после на място. Но ние няма да ругаем вас, ние просто ще употребяваме ругатни, какви употребявате вие. С ругатните ние ще си противоречим. Няма да имаме никого пред вид. Само ще създадем фонетична картина. Няма защо да се чувствуваше засегнати. Тъй като сте предварително предупредени, по време на обругаването бихте могли да се държите като зрели хора. Тъй като да се говори някому на ти само по себе си е обида, ние можем да ви говорим на ти. Вие сте обекта на нашето обругаване. Ще ни изслушате ококорени мутри такива.
Вие направихте невъзможното възможно. Вие бяхте героите на тази пиеса. Вашите жестове бяха доста пестеливи, фигурите ви станаха пластични. Създадохте незабравими сцени. Вие не играхте действуващите лица, вие БЯХТЕ самите герои. Вие бяхте събитие. Вие бяхте откритието на вечерта. Вие ИЗЖИВЯХТЕ ролите си. Пада ви се лъвския пай от успеха. Вие спасихте пиесата. Струваше си човек да ви види. Сополанковци, вас наистина трябваше да ви гледат. Вие постоянно присъствувате. В тази пиеса не помогна дори усърдното ви прилежание. Вие само подавахте реплики. Най-важното при вас се получи от изпускането. Грандомани, казахте всичко с мълчание.
Вие бяхте истински актьори. Започнахте многообещаващо. Бяхте естествени. Бяхте близо до действителността. Държахте всичко в ръцете си. Вие показахте всичко. Показахте висока сценична култура, мошеници, спаружени варвари, смачкани мутри.
Нито един фалшив тон не излезе от устата ви. Вие постоянно владеехте сцената. Играта ви беше изключително благородна. Лицата ви бяха особено мили. Вие бяхте първокласен екип. Вие бяхте идеалния екип. Вие бяхте неподражаеми. Лицата ви бяха незабравими. Вашият комизъм предизвикваше неудържим смях. Трагизмът ви може да се сравнява само с античния. Вие черпихте от изворите, мърморковци, безделници, безволеви оръдия, социални отрепки.
Бяхте неудържими. Днес имахте добър ден. Сработили сте се отлично. Вас са ви взели от самия живот, наивници, селяндури, безбожници, безпътници, разбойници, еврейски свине.
Показахте ни съвсем нови перспективи. Провървя ви с тази пиеса. Надминахте себе си. Отиграхте си. Бяхте се вглъбили, стадни хора, гробокопачи на западната култура, асоциални типове, лустросани гробари, дяволски изчадия, ехидна пасмина, специалисти по изстрели в тила.
Вие бяхте безбройни. Бяхте ураган. Накарахте ни да ни побият тръпки по гърба. Пометохте всичко, бандити от концлагерите, скитници, твърдоглавци, военолюбци, малоценни хора, червени орди, зверове в човешки образ, нацистки свине.
Точно вие бяхте необходими. Бяхте вихрени. Оправдахте очакванията ни. Вие сте родени артисти. Опиянението от играта е в кръвта ви, касапи, психопати, с всичко съгласни, хора от миналото, стадни животни, галфони, боклуци, отчуждени от народа, подлеци.
Показахте отлична дихателна техника, фанфарони, патриотари, еврейски капиталисти, мутри, палячовци, хъшлаци, още сте с жълто около устата, стрелци от засада, негодяи, подмазвачи, лицемери, кръгли нули, серийна стока, стоножки, излишни хора, недостойни за живот същества, измет, палячовци, незаслужаващи внимание елементи.
Вие бяхте профилирани изпълнители, зяпльовци, безотечественици, набедени революционери, длъжници, петнители на семейната чест, емигранти в собствената си страна, пораженци, ревизионисти, реваншисти, милитаристи, пацифисти, фашисти, псевдо интелектуалци, нихилисти, индивидуалисти, колективисти, политически безгласни, интриганти, ефета, антидемократи, мазохисти, просяци, допотопни чудовища, клакьори, кликьори, паплач, прасета, скъперници, умиращи от глад, мърморковци, дрисльовци, духовен лумпен пролетариат, простаци, безличници, едикои си;
О вие раково болни, о вие плюещи туберкулозни храчки, о вие дисеминарни склеротици, о вие сифилитици, о вие сърдечно болни, о вие чернодробно болни, о вие болни от воднянка, о вие паралитици, о вие носещи смъртта във себе си, о вие кандидати за самоубийство, о вие потенциални смъртници в мирно време, о вие потенциални жертви на война, о вие потенциални жертви на катастрофи, о вие потенциално мъртви.
Писарушки. Играещи характерни роли. Играещи на хора. Театрали. Мижитурки. Богохулници. Почитатели на вечността. Измамници на бога. Издание в масов тираж. Ваденки. Крайъгълни камъни в историята на театъра. Настъпваща чума. Безсмъртни души. Вие които не сте от този свят. Откровени към света. Положителни герои. Вие които абортирате. Отрицателни герои. Герои от всекидневието. Звезди на науката. Затлъстели благородници. Измъчени еснафи. Образовани класи. Хора от нашето време. Тръгнали да търсят хора в пустиня. Светци от последните дни преди потопа. Деца на този свят. Измъчени лица. Исторически моменти. Светски и духовни сановници. Голтаци. Държавни глави. Предприемачи. Високопреосвещенства. Величества. Ти святост. Сиятелства. Светлости. Короновани глави, филистери. Вие, които казвате да и не. Вие, които казвате не. Строители на бъдещето. Гаранти на по-добрия свят, който ще дойде. Хора от дъното. Ненаситници. Многознайници. Умници. Доволни от живота. Вие дами и господа, личности от обществения културен живот, вие които присъствувате тук, братя и сестри, другари, драги слушатели, братя.
Вие бяхте добре дошли тук. Ние ви благодарим. Лека нощ.
Завесата се спуска веднага. Тя обаче не остава спусната, а веднага се вдига отново, независимо от поведението на публиката. Говорителите стоят и гледат в публиката, без да спират погледа си на никого. По високоговорителите се пускат оглушителни аплодисменти, викове и свиркане. Биха могли да се използуват записи на овациите от някакъв поп концерт например. Оглушителните овации продължават, докато зрителите напуснат залата. Чак след това завесата се спуска окончателно.
Превод: Величка Стоянова Лъчезар Ангелов