Вечер, под дъжда и заплахите на нощта, той разхожда своята размита сянка и всичко, което я прави тъжна.
При първата среща, той потръпва – къде да избяга от отчаянието?
Тълпа от хора се лута срещу вятъра, който огъва клоните и Господарят на небето го следи със страшното си око.
Някаква табела проскърцва – страхът. Една врата се отваря, а дървените кепенци, там горе се удрят в стената; той побягва и крилете, отнасящи черния ангел се отпускат.
А после, в безкрайните коридори, в печалните полета на нощта, в мрачните предели, където духът се блъска, нечакани гласове преминават преградите, лошо подредените мисли се размиват, зазвъняват камбаните на подозрителна смърт.
Превод: Аксиния Михайлова