ТУК ДЕМОСТЕН НАПРАВИ НАДПИС НА ГРОБА НА АЛЕКСАНДЪР
Глава 156
Не отричам, че след като в бой победих целия свят, сега съм внезапно победен, аз, наречен Александър, имайки велико кралство, господствах над целия свят, но сега не съм господар на себе си, макар и кралствата ми да процъфтяват. Събарях крале и много владетели, а сега всесилната смърт ме повали. Погубвах Всичко, сега аз съм погубен, бедният. Вкусих от всичко, сега смъртта ме вкусва и дълбае. Червеи ме гризат, защото съм бил червей в света. От всичко взимах, сега ме грабна смъртта, която всичко взима. Вече никого не мога да убия, защото прах и сянка ме погубват. Светът, с всички земи, ми се стори малък за завладяване, сега съм завладян и в малък ковчег затворен. До безкрая и висините ме отнесоха краката ми, така аз, който познах простора и достигнах висините, сега съм в най-дълбокия пъкъл; Морето, трепкащо Стъкло, трябваше да ме допусне в себе си, а сега пръстта ме държи слаб и безумен в дълбините си. Защо човеко, които си смъртен, искаш да бъдеш издигнат до висините? С колкото повече се сдобиваш, толкова повече искаш да владееш, защото миналото е низ от подвизи. Колкото по-нагоре се изкачваш, толкова по-дълбоко ще паднеш. Погледни моето бедно тяло, за което всичко беше възможно, как лежа сега в късия и тесен сандък. Защо мъжете се радват, понеже са направени тленни, отначало възвеличавани, а после превръщани в смърдяща торба и накрая в храна за червеите. Ако човек знаеше предварително какво чака всички ни след смъртта би се боял и не би извършил много грехове, които смятах за простими аз, Великият Александър, наречен в света благороден. Погледни ме сега кой и какво съм, читателю, и сам ще се убедиш.
Превод от старочешки: Ирина Стоилова
БЕЛЕЖКИ
Из романа „Александреис“ в старочешки превод от XIV в. от латинската редакция на Псевдо-Калистеновия роман за Александър Велики, написан на гръцки през III в. от н.е.