* * *
„Къде бях тази нощ? При коя жена?“
Стефан Цанев
Коя жена беше при мен тази нощ?
Помня – никога не съм бил толкова лош.
Помня – никога не съм бил толкова добър.
И потъвах, потъвах… Като в смърт.
И бях мъртъв – до сутринта.
Не помня лице, но помня врата,
която ме оставяше сам – бавно.
Кълна се, че утре ще си сменя бравата.
ХОМО АМНЕЗИУС ПАСИОН
Музиката пълнеше пространството
и заселваше стаята с древни предания.
Той окачи умората на закачалката
и отърси от своето тяло прахът
от големия път
и от странството.
Часовникът бе спрял от изненада.
А той стоеше в мрака като бог
и се опитваше да хване тъмнината с пръсти.
Безумно нежен.
Чак до любов жесток.
Уми ръцете си – като Пилат,
изпращащ кроткия Исус на кръста.