Сънят ми е тежък
върху снега.
Отива ми
една бяла мечка.
Най-напред я поглеждам,
после я поздравявам.
Обувам ботушите си и
ѝ казвам:
„Почини си. Аз ще ходя на лов днес.“
ЛЯСТОВИЦА НА РЪБА НА ЛУДОСТТА
– аз съм едно малко село.
– опитай се да ме последваш така усмихната!
– как разбра? точно това е моето име.
ЕДНА САМОТНА КРАВА
Тя е уморена,
защото цяла сутрин събира раковини.
Би могло да е и тя самата във една от тях.
ТРЯБВА ДА ЛИТНА
Градът се нарича
Атина.
Няма нищо общо със
Карибските острови.
Намира се между времето и злото.
ТЕЖЕСТТА
Нахлузва синята си риза,
когато почервенява от яд
и започва да чупи, каквото ѝ попадне,
а когато се облее в кръв,
идва при мен и прошепва:
„Извинявай!“
ГОВОРИ ТАКА НА БАЩА СИ
Гола държиш
– а бе как се казваше това –
да, сетих се –
една ръка.
ЧЕРВЕНА КОЛА В РЪЦЕТЕ НА ЕДИН МЪЖ
на Елена
Ти си пример за добра воля
Когато те погледна
дълбоко в очите
се побърквам
Същото се получава
когато се опитвам
да ти пошепна нещо
в ухото
Вече разбрах
колко различни са чувствата
в спомена
а и колко съм трагичен
Р.Р. Познавах я отблизо… Нека Хермес да я пази жива и здрава
ПРИЯТЕЛЯТ КОСТАС КАЦИС
Набързо и внимавайки
да не го види някой
погреба своето тяло
Сам под погледа на слънцето
което се влачеше някъде далече
каза: „Бях!“
Превод: Панос Статоянис, Румен Баросов