Донякъде Светото Писание е биографията на Бога в този свят. В него Неописаният е описал донякъде Себе си. Светото писание на Новия Завет е биографията на въплътения в този свят Бог. В него е описано как Бог, за да каже Себе си на хората, е изпратил Бога Слово, който се е въплътил и станал човек и като човек е казал на хората всичко, което Бог има, всичко, което Бог иска да бъде с този свят и с хората в него. Бог Слово е открил плана Божи за света и Божията любов към света. Бог Слово е говорил на хората Божии посредством думи, доколкото човешките думи могат да обхванат необхватния Бог. Всичко, което е нужно на този свят и на хората в него Господ го е казал в Светото Писание; на всички въпроси Той е дал отговори в него. Няма въпрос, от който може да се измъчва човешката душа, на който да няма даден пряк или непряк отговор в Светото Писание. Хората не могат да измислят повече въпроси, отколкото има отговори в Светото Писание. Ако не намериш отговор на някой свой въпрос в Светото Писание, значи че или си поставил безсмислен въпрос, или не си умял да прочетеш Светото Писание и да изчетеш отговор от него.
В Светото Писание Бог е казал: 1) Какво е светът; откъде е; за какво съществува, накъде върви, с какво ще свърши; 2) какво е човекът; откъде идва; къде отива, от какво е, защо е, как ще свърши; 3) какво са животните, какво – растенията; защо са; за какво служат; 4) какво е доброто; откъде е; къде води; заради какво е; как се придобива; 5) какво е злото; откъде е; как съществува; защо съществува – как ще свърши; 6) какво са праведниците и какво – грешниците; как от грешник се става праведник и от възгорделия се праведник – грешник; как се служи на Бога, а как на дявола; целият път от доброто до злото, от Бога до дявола; 7) всичко – от началото до края; целият път човешки от плътта до Бога, от зачатието до възкресението из мъртвите; 8) какво е историята на света, историята на небето и земята, какво е историята на човечеството; техният път, цел и окончание.
С една дума, в Светото Писание Бог е казал всичко, което е трябвало да се каже на хората. В Светото Писание се намира биографията на всеки човек, без изключение. В него всеки може да намери себе си детайлно, подробно описан и представен: всички твои добродетели и пороци, които имаш и можеш да имаш или да нямаш; ще намериш пътищата, по които твоята душа, а и всяка друга върви от греха към непогрешимостта и целия път от човека до Бога и от човека до дявола. Ще намериш начини как да се освободиш от греха и въобще – цялата история на греха и греховността и цялата история на правдата и праведниците. Ако си натъжен, в Светото Писание ще намериш утеха; ако си скръбен – радост; ако си гневен – успокоение; ако си сладострастен – целомъдрие; ако не си мъдър – мъдрост; ако си зъл – доброта; ако си злодей – милост и правда; ако си човекомразец – любов. В него ще намериш лек за всички свои пороци и недостатъци, и храна за всички свои добродетели и подвизи. Ако си добър, Светото Писание ще те научи как да станеш по-добър и най-добър; ако си чувствителен, то ще те научи на ангелска нежност; ако си умен, то ще те научи на мъдрост. Ако обичаш красотата и музиката на стила и думите, няма да ги намериш по-хубави и по-трогателни, отколкото са те – Йов, и Исая, и Соломон, и Давид, и Йоан Богослов, и Апостол Павел… Там музиката, ангелската музика на вечната истина Божия се е обгърнала с човешки слова.
Колкото по-дълго човек чете и изучава Светото Писание, толкова повече и все повече намира причини да го изучава колкото е възможно по-дълго и по-непрекъснато. По думите на св. Златоуст, то е като уханен корен, който колкото повече се трие, толкова повече ухае.
Колкото е важно ЗАЩО да се чете Светото Писание, толкова е важно да се знае и КАК трябва да се чете Светото Писание. Светите Отци начело със св. Златоуст са най-добрите пътеводители в това. Свети Златоуст така да се каже, е написал петото Евангелие. Светите Отци препоръчват сериозна подготовка за четенето и изучаването на Светото Писание, Подготовката се състои в какво? Най-напред – в молитвата. Моли се Господу да просвети ума ти – за да разбереш, словата на Светото Писание, и да даде благодат на сърцето ти – за да усетиш живота и истината на тези думи. Съзнавай, че това са думите Божии, които той лично ти говори и казва. Молитвата във връзка с останалите евангелски добродетели подготвя човека за разбирането на Светото Писание.
А как трябва да се чете Светото Писание?
Молитвено, със страхопочитание, защото във всяка дума има по капка от вечната истина, а всичките думи съставляват безбрежния океан на Вечната Истина. Светото Писание не е книга, а живот; защото думите ѝ дух са и живот са (Йоан 6:63), затова и могат да се схванат, ако ги направим дух на духа си и живот на живота си. Това е книга, която се чете с живота – с практикуване. Първо трябва да се преживее – след това да се разбере. Тук важи казаното от Спасителя: Който иска да твори – ще разбере, че тази наука е от Бога (Йоан 7:17)
Твори, за да разбереш. Това е основното правило на православната екзегетика. В началото човек обикновено чете бързо Светото Писание, след това все по-бавно, докато най-сетне не започне да чете дума по дума, защото във всяка дума открива – безкрайна истина и неизказана тайна. Всеки ден прочитай по една глава от Новия Завет, но успоредно с това практикувай по една добродетел. Практикувай, докато тя не ти стане навик. Да речем, прощаването на обиди. Това да ти бъде ежедневно задължение. При това се моли Господу: Господи благи, дай ми любов към моите оскърбители!… И когато превърнеш тази добродетел в навик, всяка следваща след нея ще ти бъде по-лека и така поред до последната. Най-важното е да четеш Светото Писание колкото може повече. Което разумът не разбира, сърцето ще усети; а ако нито разумът, нито сърцето усещат, ти все пак чети, защото с четене сееш думите Божии по душата своя: а там те няма да се загубят, а постепенно ще преминат в същността на душата ти, и в теб ще стане казаното от Спасителя за човека, който хвърлил семе в земята и ставал ден и нощ, а семето никнало и расло без той да знае (Марко 4:26 – 29). Най-важното е: да сееш, а Бог е този, който прави (посятото) за израсте (1 Кор. 3:6). Само недей се стреми към успех, да не се окажеш подобен на човека, който днес сее, а утре вече иска да жъне.
Четейки Светото Писание, ти внасяш квас в тестото на душата и тялото, си, който се разширява постепенно, прониква в душата, докато не я обхване цялата и не втаса с евангелската истина и правда. При всички случаи притчата на Спасителя за сеяча може да се приложи към всекиго от нас. В Светото Писание ни е дадено семето на Божествената Истина. Четейки, ние сеем това семе из душата си; и то попада и на трънисти и на каменисти места, а по-малко и на плодоносна почва от сърцето наше – и носи урожай. А като съгледаш урожая и го вкусиш – от сладост и радост ще побързаш да разчистиш, изореш и засееш със семето Божие и каменистите и трънисти места от душата си. Знаете ли кога човек е мъдър в очите на Господа Христа? – Когато слуша думите му и ги изпълнява. Началото на мъдростта е слушането на думите Божии (Мат. 7:24 – 25).
Всяка дума на Спасителя има силата и властта на изцелението и от физическите, и от духовните болести. „Но кажи само дума, и ще се изцели слугата ми“ (Мат. 8:8) Спасителят рече – и оздравя слугата на стотника. Както преди, така и сега, Господ непрекъснато изрича думите Си и на теб, и на мен, и на всички нас. Само е нужно да се спрем, да се вглъбим в тях и да ги приемем – с вярата на стотника, И чудо ще се случи с нас и ще се изцели душата ни както е оздравял и слугата на стотника. Защото в Евангелието е написано и това: (…) И доведоха при Него мнозина хванати от бяс, и Той изгони духовете с (една) дума, и изцели всички болни (Мат. 8:16). Това Той прави и днес, защото Исус Христос е същият вчера, днес и до века (Евр. 13:8).
На Страшния съд ще се съдят онези, които не слушат думите Божии и в деня на Съда ще им бъде по-тежко, отколкото на Содом и Гомор (Мат. 10:14 – 15)2. Внимавай, на Страшния съд и от теб ще се поиска сметка какво си сторил с думите Божии, дали си ги слушал и възприемал, дали си им се радвал или си се срамувал от тях. Ако си се срамувал от тях, и Господ ще се засрами от теб, когато дойде в славата на Отца си с Ангелите свети (Марко 8:38). Малко са хорските думи, които да не пусти и празни, затова са малко и онези, заради които няма да бъдем осъдени (Мат. 12:36). За да избегнем това, трябва да се учат и научат думите Божии от Светото Писание, за да ги направим свои, защото Бог затова ги е съобщил на хората, за да ги усвоят, а чрез тях и самата Истина Божия.
Във всяко слово на Спасителя има повече вечност и непреходност, отколкото в цялото небе и цялата земя с целокупната им история. Затова Той е казал: Небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат (Мат. 24:35).—Това означава: в думите на Спасителя е Бог и всичко Божествено, затова те не могат да преминат. Усвои ли ги човек, той става по-непреходен и от небето и земята, защото в тях (в думите) е силата, която обезсмъртява човека и го прави вечен. Изучаването на словата Божии, и изпълнението им, прави човека-сродник на Господа Исуса. Това той сам е обявил, като е казал: (…) Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват (Лука 8:21). Това означава: ако слушаш, ако четеш словото Божие – ти си полубрат Христов; ако го изпълняваш – ти си кръвен брат на Христа. А това е радост и привилегия по-голяма от ангелската. С изучаването на Светото Писание, в душата се разлива някакво блаженство, което не прилича на нищо земно. Това е казвал Спасителят, когато е говорил: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят (Лука 11:28).
Голяма е тайната на думите. Толкова е голяма, че само второто лице на Светата Троица се назовава по име – Господ Христос: Слово – Логос. Бог бе Слово (Йоан 1:1) – всички слова, които идват от това вечно ѝ абсолютно Слово са изпълнени с Бога, с божествена Истина, с Вечност и Правда. Ако ги слушаш – слушаш Бога. Ако ги четеш – непосредствено четеш думите Божии. Бог-Слово става плът, стана човек (Йоан 1:14), и немият и пелтекът – проговориха словата на вечните истини и правда Божия.
В думите на Спасителя има някакъв сок на безсмъртието, който с четенето на думите му капка по капка капе в човешката душа и я съживява от смъртта в живот, от преходността в непреходност. Спасителят възгласява това, говорейки: Истина, истина ви казвам, който слуша думите Ми и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот,… но е преминал от смъртта в живота (Йоан 5:24). – Това означава: слушайки и изучавайки словото Божие, се учиш на безсмъртие и вечност, учиш се на безсмъртен и вечен живот, и вярваш ли в тях с пълна вяра – вече си научил какво е вечен живот и си преминал от смъртта в живота. Затова Спасителят непоколебимо твърди: Истина, истина ви казвам: ако някой опази слово Ми, няма да види смърт до века. (Йоан 8:51). Всяка дума Христова е пълна с Бога, и затова, когато влезе в човешката душа, тя я очиства от всякаква нечистотия. От всяка негова дума излиза сила, която очиства от греха. Затова на Тайната Вечеря Спасителят е говорил на учениците Свои, на тези неотклонни слушатели думите Си: Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих (Йоан 15:3). Всичко, което е написано в Светото Писание, него Господ Христос и Апостолите Му наричат: слово Божие, слово Господне (Йоан 17:14; Д. Ап. 6:2; 13:46; 16:32; 19:20; II Кор. 2:17; Кол. 1:15; II Сол. 3:1), и ако не ги четете и приемате като такива – ще останете в мрака на немите и пелтечещи думи човешки, празни и пусти.
Всяка дума божия е изпълнена с истината Божия, която, когато влезе в душата, я освещава навеки. Затова Спасителят се обръща към Отца Свой небесен с молитвата: Отче! освети ги чрез Истината Си, словото Ти е истина (Йоан 17:П). Ако не приемаш словото Христово като слово Божие, като слово на Истината, то лъжата и бащата на лъжата, който е в теб, възстават срещу него.
Във всяка дума на Спасителя има много свръхестественост и благодат; и това е онова, което дава благодат на душата човешка, когато я посети словото Христово. Затова Светият Апостол нарича цялото съзидание на спасението „слово на благодатта Божия“ (Д. Ап. 20:32); „слово на Истината“ (Еф. 1:13)1; „слово на живота“ (Филип. 2:16). Като жива, благодатна сила словото Божие действа чудотворно и благотворно върху човека, ако го слуша с вяра и приема с вяра (I Сол. 2:13). Всичко е омърсено с грях, но всичко се очиства – със словото Божие и с молитва, – всичко: всяко създание от човека до червея. (I Тим. 4:6). С Истината, която носи в себе си, със силата, която има в себе си, Словото Божие е по-остро от който и да било меч и разсича всичко до разединяването и на душата, и на сглобовете, и на мозъка, и съди с мислите и помислите на сърцето (Евр. 4:12)13. Няма нищо скрито пред него и за него, защото всяка дума Божия има в себе си нещо от вечното слово Божие – Логоса – то притежава сила духовно да ражда и преражда хората. И раждайки се от Него, човек се ражда от Истината. Оттук Свети Апостол Яков пише на християните, че Бог Отец ги е родил чрез словата на Истината (Яков 1:18)14, а Свети Петър им говори, че са възродени чрез словото на живия Бог, което остава во веки (I Петър. 1:23)15. Всички Божи слова, които Бог е говорил на хората, са от Вечното Слово – Логоса, което е слово на живота и дава вечен живот. Живеейки чрез това Слово, съживява себе си от смъртта в живот; изпълвайки себе си с вечен живот, човек надделява над смъртта и става участник на божественото естество (II Петър. 114), и няма да има край на блаженството му.
Във всичко това е важно, във всичко това е най-важно вярата и чувството на любов към Господа Христа, защото от топлината на това усещане се открива тайната на всяка Божия дума, така както от топлината на слънчевите лъчи се отваря чашката на уханно цвете. Амин.
Лекция на отец Юстин, професор и възпитател по Богословие, изнесена на братската среща на Богословското богомолно братство Свети Сава, в Сремски Карловци, 22 декември 1929 г. Преведено от брой 4 на „Благовесник“.
Превод от сръбски: Михайло Милованович