Време е вече да изследваме всички наши общи понятия за Светия Дух, които съществуват – както онези, които сме събрали за Него от Светите Писания, така и онези, които сме приели от неписаното наследство на Светите Отци.
И най-напред, нима има някой, който, чувайки названията на Светия Дух, не се възправя в душата си и не възнася мисълта си към висшата природа? Защото Той е наречен Божи Дух, а също така Дух на истината, произлизаща от Отца; Дух прав, Дух ръководен. Дух Свети е главното Му, собственото Му название: то е най-вече означението на всичко безтелесно, чисто, невеществено и несъставно. Затова и Господ при срещата Си с онази самарянка, която мислела, че Бог трябвало да бъде почитан на установено място, я поучил, че безтелесното е необятно, с думите: „Богът е Дух“.
Ето защо чуем ли думата Дух, не бива да си представяме в съзнанието си някаква ограничена и определена природа, подвластна на промени и повреди, или изобщо подобна на някакво построение, а, устремени в нашите размисли към възвишеното, да мислим Духа като същност разумна, като безпределен по мощ, неопределим по величина, неизмерим с времена и векове, щедър на всички блага, които притежава. Към Когото се обръща всичко, нуждаещо се от освещаване; към Когото се стреми всичко, живеещо по законите на добродетелта, като че ли оросявано от Неговия полъх и подпомагано по пътя към своята собствена и естествена цел.
Който усъвършенствува всичко, ненакърняван никога от нищо; Който живее, без да е създаван, ала създава живот; Който не расте, не се допълва, а е наведнъж изпълнен; Който е съграден в Самия себе си, но се намира навсякъде.
Който е произход на всяко освещаване, светлина умопостижима носещ чрез Самия себе си не само разкриването на истината, но като че ли и някакво просветление (Бел.: Поради някои несъответствия на синодалния превод на Библията (1925) с гръцкия текст, преводачът е поставил библейските цитати от Синодалния превод в тъмен курсив, а тези, които е сметнал за недотам прецизно преведени и съответно е превел от оригинала, са поставени в по-светъл курсив) на всяка разумна мощ.
Недостъпен по законите на природата; достижим, поради добротата си; изпълващ всичко със Своята мощ, споделим само с достойните за Него, при това отдаващ им Се не в една и съща мяра, ала раздаващ Своята енергия съобразно степента на вярата. Прост по същност, многолик по възможности; присъствуващ у Всекиго в Своята цялост и в Своята цялост биващ навсякъде. Разделян, без да бъде накърнен, споделян, оставайки цялостен, подобен на слънчевия лъч, чиято благодат като че ли се сипе само върху отделния избраник, ала всъщност осветява и земя, и море, сияе, размесена с въздуха.
Така и Светият Дух, присъствувайки сякаш единствено в нещото, което Го е побрало, пръска цялата Своя и достатъчна за всички благодат; от Него вкусват споделящите Го, доколкото им позволява собствената им природа, не колкото позволяват Неговите способности.
23. Ала съединяването на Светия Дух с душата не е допир в пространството (че как би могъл да се приближиш телесно до безтелесното), а скъсване със страстите, които, внедрили се впоследствие в душата посредством любовта към плътското, са я отдалечили от съжителството ѝ с Бога. Затова само човек, пречистил се от позора, с който веднъж се е опетнил, опръскан от калта на порока, само човек, възвърнал се към естествената си красота, като че възстановявайки древната хубост на царствено изображение, очиствайки го от наслоенията, може да се доближи по този начин до Утешителя.
Той пък, като слънце, поело погледа на пречистено око, щети покаже в Себе си образа на Невидимия. А в блажената гледка на този образ ти ще видиш неизразимата красота на първообраза. Чрез Него се възвисяват сърцата, крепят се слабите, водят се към съвършенство напредващите. Той, сияейки за пречистените от всякаква скверна, показва ясно кои са духовните люде чрез единението им със Самия себе си.
И както светлите и прозрачни тела, колчем бъдат озарени от попаднал отгоре им лъч, грейват целите и засилват със собствен блясък, така и душите, носещи в себе си Светия Дух, озарени от Него, стават и сами духовни, но и излъчват благото на духовността за другите люде. Оттук иде прозрението на бъдното, проникновението в тайнствата, разбирането на скритото, раздаването на милосърдие, небесното съжителство, приобщаването към хора на ангелите, нямащата край радост, векуването в Бога, уподобяването с Бога, върхът на всички копнежи – превръщането в Бог.
Ето такива са нашите – за да изложим поне няколко от многото – понятия за Светия Дух, свързани с величината Му, с достойнството и деянията Му, на които понятия бяхме обучени от Неговите собствени изречения. Редно е сега да преминем към людете, които ни противоречат, като се опитаме да опровергаем техните възражения, произлизащи от нещото, което те наричат с лъжливото име „познание“.