Глава десета
СРЕЩУ ОНЕЗИ, КОИТО КАЗВАТ, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПОСТАВЯМЕ СВЕТИЯ ДУХ РЕДОМ С ОТЦА И СИНА
24. Не трябва, твърдят те, Светият Дух да бъде поставян редом с Отца и Сина: първо, защото е с чужда на Тях природа, и второ, защото стои по-ниско по Своето достойнство. На такива люде е справедливо да се отвърне с думите на Апостолите, че „трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци“. Защото, ако Господ в преданието за Светото кръщение съвършено ясно е наредил на Своите ученици да кръщават всички народи в името на Отца и Сина и Светия Дух, без да отхвърли общността Си с последния, а пък еретиците твърдят, че Светият Дух не бива да бъде поставян редом с Отца и Сина, нима те очевидно не въстават против наредбата на Бога? И щом заявяват, че подобно равнопоставяне не е показателно за някаква общност и обвързаност, нека да кажем как трябва да бъде схващано всичко това! И какъв друг начин на обвързаност, който да е по-присъщ на това понятие, могат да посочат! Впрочем, ако Господ не е приобщил към Себе си и Отца Светия Дух, нека не вменяват в наш грях тази обвързаност². Защото ние нито мислим, нито говорим нещо различно от Него. Ако ли пък е обвързан там с Отца и Сина и няма човек толкова безочлив, че да рече нещо друго, нека не ни приписват този грях, щом следваме Светите Писания.
25. Ала подготовката за война с нас е в разгара си, всеки размисъл е обтегнат срещу ни и езиците на нашите хулители хвърлят по нас стрелите си по-яростно, отколкото някога убийците на Христа са замеряли с камъни Стефан. Но нека не храним илюзии! Не може да остане скрито от никого, че поводът за война сме ние, но и че истината за това, което става, е прицелена във възвишеното. Така че привидно срещу нас са насочени обсадните машини и разположени засадите, срещу нас са взаимните им насърчения да се притичват един другиму на помощ, доколкото всекиму достига опит или сила.
Вярата обаче е коренът на войната, а общата цел на всички противници и неприятели на здравото учение е да разклатят крепостта на вярата в Христа, като бъде срината из основи и по този начин заличена апостолическата традиция. Поради това, по подобие на привидно добросъвестните длъжници, те изискват на висок глас да им бъдат представени доказателства от Светите Писания, неписаните свидетелства на Отците, обаче, отхвърлят като незначителни и без стойност.
Ала ние не ще жертвуваме и частица от истината, нито пък от малодушие ще предадем нашия боен съюз с нея. Защото ако Господ ни е завещал като необходимо и спасително познание съобщността на Светия Дух с Отца, а еретиците не разсъждават така, но по-скоро мислят как да разделят и разкъсат Светия Дух, как да смъкнат достойнството Му до една природа на слуга и помощник, как да не е вярно, че те въздигат своето собствено хулителство до нещо по-значително от наредбите на Господа? Но нека, отхвърлили всякакво честолюбиво противопоставяне, да поразсъждаваме заедно за онова, което е сред нас, в нашите ръце!
26. Християни как сме станали? Посредством вярата, би отговорил всеки. Спасението си намираме как? Възкресени посредством съдържащото се в кръщението благо. Че как другояче? Нима тогава, познали това спасение, постигнато и утвърдено благодарение на Отца и Сина и Светия Дух, ние ще отхвърлим завещания нам образец на учението? А, за гръмки стенания би било достойно, ако сме се озовали по-далеч от нашето спасение днес, отколкото навремето, когато сме се обърнали към вярата, ако днес се отречем от онова, което сме приели в нас тогава. Една и съща е щетата за човека, независимо дали си е отишъл, непознал кръщението, или пък го е приел, ала с липса дори на едно от нещата, завещани от традицията. А който не пази вовек признанието, дадено при първото ни посвещение, когато, избавени от идолите, пристъпихме към живия Бог, който не го е скътал ревностно през целия си живот като най-верен талисман, той става чужденец за обещанията на Бога, оспорвайки собствената си полица³, която е подписал при изричането на своето признание във вярата.
Защото ако началото на живота за мен е кръщението и първият от дните е онзи велик ден, денят на възкресението, очевидно е, че най-скъпоценната дума от всички е онази, която е произнесена при осеняването с благото на осиновението. Нима тогава аз ще изменя на преданието, въвеждащо ме в светлината, ощастливило ме с познанието на Бога, чрез което бях превърнат в чадо Божие, аз дотогава, поради своята греховност, враг Божий, нима ще го предам, привлечен от красноречието на еретиците?
Не, аз и за себе си се моля да си отида един ден с това мое признание при Господа, а и тях съветвам да опазят вярата ненакърнена до Христовия ден4 и да съхранят Светия Дух, неразлъчен от Отца и Сина, съблюдавайки учението за кръщението както в признанието на вярата, така и в изпълването на славата Господна.
Глава единадесета
ЧЕ ОТСТЪПНИЦИ СА ОНЕЗИ, КОИТО ОТРИЧАТ СВЕТИЯ ДУХ
27. Кому – тежко и горко? За кого – печал и скръб? За кого – безизходица и мрак? За кого – вечна присъда? Нима не за отстъпниците? Нима не за отреклите се от вярата? Но какъв е белегът на отричането? Не е ли, че са се отметнали от своите собствени обети? А за какво са дали обет, и кога? Да вярват в Отца и Сина и Светия Дух, когато, напускайки дявола и неговите вестители, са произнесли онази спасителна дума.
Какво в такъв случай е подходящото за такива люде прозвище, измислено от чадата на светлината? Нима не биват назовавани отстъпници, тъй като са отстъпили от договора, сключен в името на тяхното спасение? Как тогава да нарека отреклия се от Бога? Как да нарека отреклия се от Христа? Как другояче, освен „отстъпник“? А на отреклия се от Светия Дух какво прозвище ще поискаш да дам? Нали същото това, което и на престъпилия договора, сключен с Бога? И тъй, щом обетът за вяра в Светия Дух ни дарява с благодатта на благочестието, а отричането ни обрича на осъждане в безбожност, как да не е страшно, че онези, които нито от огън, нито от меч, нито от кръст, нито от бич, нито от колело5, нито от други инструменти за мъчения се боят, ала са заблудени единствено от словесните ловкости и чаровете на Духоборците, сега са се отметнали от Него?
Смея да засвидетелствувам пред всеки човек, дал обет в Христа, ала отричащ Бога, че Христос с нищо не ще му бъде от полза; или пък призоваващ Бога, ала отметнал се от Сина, че напразна е вярата негова; или отхвърлящ Светия Дух, че пуста и куха ще се окаже вярата му в Отца и Сина, която той дори не е годен да съхранява без помощта на Светия Дух.
Понеже не вярва в Сина онзи, който не вярва в Светия Дух; не вярва в Отца онзи, който не е повярвал в Сина. „Защото никой не може да назове Иисуса Господ освен в Светия Дух“ и „Бога никой никога не е видял, ала Единородният Син, който пребивава в недрата на Отца, Той ни обясни Бога“. Такъв човек е негоден за истинско преклонение към Бога. Защото нито е възможно да се прекланяш пред Сина, освен в Светия Дух, нито да призовеш Отца, освен в Светия Дух на осиновението.
Глава дванадесета
СРЕЩУ ОНЕЗИ, КОИТО ТВЪРДЯТ, ЧЕ Е ДОСТАТЪЧНО САМО КРЪЩЕНИЕТО В ИМЕТО НА ГОСПОДА
8. Ала нека никого не заблуждават онези прочути думи на Апостола, задето често при споменаването на кръщението е пропускал името на Отца и Светия Дух, и нека заради това никой да не смята,че не се съблюдава призоваването на имената Им. „Всички – казва той, – които в Христа се кръстихте, в Христа се загърнахте“; и още: „Всички, които в Христа се кръстихте, в смъртта Му се кръстихте.“ Защото призоваването на Христа е обет към всемира: то разкрива и помазалия Бог, и помазания Син, и самото помазване – а именно Светия Дух, както сме научили от Петър в „Деянията на Апостолите“: „…Иисус Назаретянина, Когото Бог помаза със Светия Дух“; както е казано у Исайя: „Духът на Господ е върху мен, тъй като Господ ме помаза“; и както е казал певецът на псалмите: „Поради това Те помаза Богът, Богът Твой с елея на ликуването, освен споделящите Те – и Теб помаза“.7
Видно е обаче, че понякога по повод на кръщението Апостолът споменава и само Светия Дух. „Защото всички – е рекъл той – в едно тяло заради8. един Дух сме кръстени“. На тези думи приглася и следното: „Вие пък ще бъдете кръстени в Духа Свети“; а също и: „Самият Той ще ви кръсти в Духа Свети“. Ала това не би било основание за никого да каже, че е съвършено кръщението, в което е призовано само името на Светия Дух. Защото трябва да остава ненарушимо наследството, завещано ни в животворната Божия Милост. Та нали Откупилият нашия живот от развалата е дарил нам мощта на обновлението: причината за нея е неизразима и заключена в тайна, но тази мощ носи велико спасение за душите; така че да прибавиш или отнемеш каквото и да било от нея, очевидно означава да отпаднеш от вечния живот. В такъв случай, ако при кръщението разделянето на Светия Дух от Отца и Сина е опасно за кръщаващия и безполезно за приемащия го, нима е безвредно за нас да разкъсваме Светия Дух от Отца и Сина?
Вярата обаче и кръщението са двата начина за постигане на спасението, сраснали се помежду си и неразделими. Защото вярата намира своето съвършенство чрез кръщението, кръщението пък гради своите темели чрез вярата, а и едното, и другото достигат до своята пълнота посредством употребата на едни и същи имена. Та нали както вярваме в Отца и Сина и Светия Дух, така и биваме кръщавани в името на Отца и Сина и Светия Дух. И се започва с обета, повеждащ ни към Спасението; следва го кръщението, скрепяващо с печат нашето приобщаване.
БЕЛЕЖКИ:
1. Двусмислено от синтактична гледна точка място. Друг вариант на превод може да бъде: носещ освен разкриването, още и някакво изясняване на истината“.
2. Някои издатели предлагат обратния вариант на изречението: „Ако Господ не е приобщил към Себе си и към Отца Светия Дух, тогава нека да вменяват в наш грях тази обвързаност.“
3. Вж. по-горе сравнението на еретиците с длъжници.
4. Сиреч до смъртта си.
5. Уред за мъчения
6. Има се предвид Иисус.
7 .Старогръцкият текст на Стария Завет е двусмислен. Той може да се тълкува по два начина: 1. Бог е помазал само Сина, но не и сподвижниците Му; 2 Бог е помазал и Сина, и споделящите Го: сиреч сподвижниците на Христа са двойно ощастливени (веднъж помазани от Бог, втори път- в допира си с Иисус).
8. За употребата и смисъла на този предлог вж. § 7 и бел. № 8 към следния цитат от Библията: „Защото всичко е из Него, чрез Него и към Него “ (вариант: заради Него) (Рим.11, 36). Коментираното изречение от § 28 обаче се явява в кодексите и в друг вариант, който, изглежда, е взет за основа в изданието на Библията от 1982 г.: „Всички в един Дух сме кръстени, за да бъдем едно тяло“.
Превод: Владимир Атанасов